Андрей Музолф разсъждава нравствената дилема на „благородната лъжа“ през призмата на християнската етика – допустимо ли е да изопачим истината в името на доброто?:

Автор: Андрей Музолф

Да започнем с това, че самото понятие „благородна лъжа“ противоречи на християнското съзнание и на представата за доброто по принцип.

Всяка лъжа е грях

Всяка лъжа е грях. А в греха никога не може да има нищо добро. В едно от своите съчинения свети Василий Велики пита: „Необходимо ли е да се лъже, имайки предвид нещо полезно?“ И същевременно отговаря отрицателно: „Това не се позволява от казаното от Господ, Който категорично казва, че лъжата е от дявола (виж: Йоан 8:44), без да показва някакво различие в лъжата“. Следователно лъжата не може да бъде оправдана с нищо, дори с някакви добри цели.

Да не бъркаме лъжата с Божия промисъл

Фактът, че понякога човешките лъжи водят до добри последици, не се дължи на самата лъжа, а на нещо съвсем друго. Това съвпадение на обстоятелствата се обяснява преди всичко с понятието за Божия промисъл. Според това понятие дори събития, които са очевидно лоши, могат да бъдат поправени от Бога и да се превърнат в нещо добро. Ако го нямаше Божият Промисъл, светът би престанал да съществува, защото всичко съществуващо дължи съществуването си на Единия Истински Бог.

Между Бог и лъжата няма нищо общо

Да, Бог има абсолютната власт да „преформатира“ всяка наша постъпка: Той може да ни поправи, ако извършим нещо лошо, нещо, което нарушава закона на всеобщия морал. Но дори и Бог да го направи, ние по никакъв начин не сме освободени от отговорност за лъжата, дори и тя да е довела до т.нар. „добри последствия“. Така че, ако чуем фразата „лъжа за спасение“, трябва да помним нейната категорична невалидност. Бог и лъжата са крайно чужди един на друг и следователно несъвместими.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь“ –

https://pravlife.org/ru/content/esli-lozh-vo-blago-yavlyaetsya-li-ona-grehom

Вижте още по тази тема: