Автор: монах Йосиф Дионисийски

Въпрос: „Когато се молим, не сме ли длъжни да посвещаваме системно една част от молитвата си за другите?“

Разбира се! Това е наш дълг. При това молитвите на нашата Църква много често са отправят за другите. За да се молим за себе си, със сигурност е необходим труд, но да се молим за другите е много по-голям труд. Относно това ще използвам опита на някои съвременни свети отци.

Приснопаметният исихаст Йосиф, когато някой имал специална нужда, се отдавал изцяло на молитва, а също и на пост. Душата му не намирала покой, докато Бог не го извести вътрешно, че молитвата му е чута.

В книгата „Йеромонах Харалампий Дионисийски“ се споменава, че този свят старец, с настояването в пост и молитва, „извадил една душа от ада“. На  друго място от същата книга научаваме, че когато страшната война през 40-те години щяла да започне, сърцето му толкова много се разгоряло в молитва, че приличало на вавилонска пещ.

На друго място пък, в писмата си той изповядва, че за всеки, за който се е молил с цялото си сърце за изкушението, което е имал, той самият вкусил собственото му изкушение. Има и малки изкушения, има и големи, но има и непоносими. Веднъж отец Харалампос ни разказа следния случай:

„Когато за първи път дойдох на Атон, срещнах един монах, чийто живот не беше добър. За съжаление този монах умря неразкаян и неизповядан. От скръб и състрадание започнах да се моля горещо за душата му всяка вечер. Но още от първата вечер сатаната се бореше с мен толкова много, че стигнах дотам да вдигна ръце. Знаете ли какво означава да виждате дявола открито да буйства и да  заплашва, крещейки: „Какво правиш с този? Той е мой!“ Дори само лицето му в състояние да те ужаси. Наложи се  да тичам при стареца, за да изповядам това. Но старецът знаеше, преди да му кажа нещо, и ми каза:

– Значи се молиш за монах Х.

– Да, геронда, молех се, но срещнах голямо изкушение.

Тогава той ми отговаря:

– Монахът е в ада. Сатаната има голяма власт над него. Нима ще остави теб да му го вземеш от ръцете му?

– И какво ще направим, геронда, за този нещастен човек?

– Ти ще го споменаваш си всеки ден на Проскомидията. За молитвата остави на мен. Ти си още твърде слаб, за да го понесеш.

Така, въпреки че много го съжалявах, се подчиних на моя старец.“

По-късно, когато видял напредък в молитвата и в духовния живот на отец Харалампос въобще, старецът сам го подтикнал:

– Отче, искам да се молиш, колкото можеш, по този въпрос. Крайно необходимо е.

В същата книга се споменава, че веднъж в килията на Буразери дошъл обладан от демони човек и помолил стареца да се помоли, за да го освободи от демона. Знаейки, че демоничният род не излиза „освен с молитва и пост“, старецът постил 40 дни без елей в безпостен период, посветил 40 литургии и се молил усилено, докато не освободил човека от демона.

На друго място пише че, когато един монах му признал, че не може да се справи с правилото си, т.е. с поклоните и броениците с кръстни знамения, вместо да го упрекне, той го насърчил: „Не се огорчавай, чедо мое. Докато успееш, аз ще ги правя вместо теб“.

Друг съвременен велик подвижник, свети Силуан Атонски, казва: „Да се молиш за другите означава да пролееш кръв“.

Затова нека си представим с каква интензивност се моли подвижникът, за да бъде чута молитвата му за другите.

Но и великият подвижник Паисий казва следното дивно нещо: „За да може Господ да чуе молитвата ти за другия, първо трябва да влезеш в неговия проблем и болка, да почувстваш проблема на другия като  свой собствен“. Но онова, което издига този съвременен светец на голяма висота, както и споменатите по-горе, е това страшно нещо: ако човек имал рак, ако е бил парализиран, обсебен и т.н., той молел с цялата си душа Бог да премахне изкушението от другия човек и да му го даде. Той дори казва на своите духовни чеда: „Аз или от рак ще умра, или от сърце, или от душевно заболяване“. И наистина, почина от рак. Затова и основателно се питам и си мисля колко хиляди болни от рак са спасили живота си благодарение на саможертвата на този свят подвижник.

И след казаното по-горе може да се запитаме дали можем да се молим с подобна молитва или, ако не, какво трябва да казваме в молитвата си. Лично на себе си много смирено казвам да видя мярата на молитва и себеотрицанието  на тези светци и като преклоня глава, без да мога да направя нещо повече, продължавайки да се удивлявам и слушайки пророка, който казва, че „сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“, най-много да се опитам и аз да промълвя по детски към моя Създател:

„Виждам, Господи, моята окаяност. Виждам себелюбието, виждам безчувствеността, виждам безразличието си. Моите братя страдат, а аз се радвам, моите братя гладуват, а аз се веселя, другите плачат, а аз се смея… Това е моята любов, това е моят напредък, това са моите мерки. Без съмнение не  стигнах дори до алфата на християнството. И все пак знам, че „Твоето милосърдие е безмерно и Твоята милост – безкрайна“. Прости ми за всичко и нека многото ми грехове не пречат на Твоята помощ към онези, които се нуждаят от нея, и особено към онези, които я търсят чрез мен, имайки велика идея за моето нищожество. Дари им, Господи, не според делата ми, а според вярата им, и дори повече, отколкото искат от Теб. По молитвите  на моите свети отци и по застъпничеството на Твоята Пречиста Майка и на всички Твои светии. Амин.“ И след това си казвам: „Вземи броеничката си, окаяни, и се погрижи със пресладкото име на Иисус да заредиш батериите си, за да могат да понесат теб и другите…“

превод: Константин Константинов