Автор: монах Йосиф Дионисийски

„Защо светите отци препоръчват да казваме „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, а не „помилуй нас“, след като „нас“ включва и другите? Не е ли егоистично да се грижим само за себе си, бидейки безразлични към ближните си?“

Светите отци предпочитат да казваме молитвата в единствено число, защото с думите „помилуй ме“ (често добавяме и „грешния“), показваме, че осъзнаваме своята греховност, както Давид в псалмите често вика „помилуй ме“ и добавя “ защото беззаконията си съзнавам “ (Пс. 50:5) и „Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си“ (Пс. 31:5). „Помилуй ме“ означава изповед, себеизобличение, себеукоряване, осъзнаване на греховността на молещия се. От това съзнание се раждат покаянието, съкрушението, въздишките и сълзите, както отново свидетелства царят и пророк, като казва: „всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си“ (Пс. 6:7).

Като казваш, братко, тази кратка молитва („Господи Иисусе Христе, помилуй ме“), ако искаш да познаеш плодородието, трябва да застанеш и ти като друг Давид и като друг митар. Последният от голямо съзнание и в гърди се биел, викайки: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“ И той си отишъл оправдан, а не „праведният“ фарисей, според свидетелството на Господа (Лука 18:14).

А не сме безразлични към другите. Напротив, тъй като се грижим за другите, се грижим толкова много за себе си. Чуйте отново пример: Да предположим, че си незабележим и самотен човек. Изведнъж се появява твой приятел, който е също толкова незабележим и самотен, колкото и ти. Пада в нозете ти и те моли: „Приятелю мой, моля те, тичай при силните на деня и  се помоли за мене . В  голяма нужда съм“. Какво ще направиш? Колкото  твоят приятел е свързан със силните, толкова и ти ги познаваш. Каква помощ можете да предложиш? Със сигурност нищо.

Но ако наистина обичаш приятеля си и всеки друг човек, ще се замислиш сериозно. Ще си помислиш: „Трябва да се свържа с властите. Трябва да помогна. Затова ще избягам в града, ще уча, ще получа образование, ще се сдобия с пост, известност и добро име. Малко по малко ще се свържа със силните  и тогава ще мога спокойно да постигна това, което искам“.

Мисля, че вече разбираш какво имам предвид. Затова, ако и ти искаш  да помогнеш духовно на ближните си, постарай  се първо да се помириш с всемогъщия Спасител Христос чрез покаяние, изповед и да казваш с Давид: „Помилуй ме!“

„Добре“, ще ми кажеш. „Да направя така. Да предположим, че и аз съм се помирил с Господ Иисус Христос. „Е, тогава не е ли егоизъм отсега нататък да продължавам да се моля за себе си, като казвам „помилуй ме“, а не „помилуй нас“?

Наблюдението ти е правилно, но се вслушай в обяснението. Апостол Павел пише: „както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос“ (1 Кор. 12:12). „И така, според апостола, „ние, които сме кръстени в Христос“, сме членове на едно тяло, чиято глава е Христос. И великият Павел казва: „И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).

Например, ако Коста e победил на (бягане на) 100 или 400 метра и е награден, ние няма да поздравим краката на Коста, а самия човек. Ако по някаква случайност той е наранил крака си по време на състезанието, тогава не само кракът, но и целият човек  чувства болка. Същото важи и за духовните въпроси. Ако един член на Църквата се освещава чрез духовните си борби, ползата е пряка за всички членове на нашата Църква, тъй като  сме едно тяло. Освещението се отразява върху цялото тяло на Църквата. Този, който се изпълни с Иисусовата молитва, прилича на небесните тела. Слънцето например  има светлина в себе си, а Луната получава светлина от другаде. Затова, както луната приема светлината на слънцето, насочва я и осветява мрачната нощ, така и молещият се човек се изпълва с безсмъртната светлина на Слънцето на  правдата – Христос и я предава на своите „братя и сестри, които са  в мрак  и сянка  смъртна“. Но както луната се разпростира над цялата земя, но гъстите облаци пресичат светлината ѝ, така и човекът, който живее или упорства в греха, е покрит с облак, който помрачава съзнанието му и не може да приеме в себе си светлината на духовната луна.

Ако и ти, братко, не виждаш светлината на духовното слънце и луна в себе си, не е  виновно слънцето или луната. Погрижи се чрез покаяние да разпръснеш мрачните облаци и тогава ще приемеш обилно  светлината на молитвите на светците в теб. И това са преживявания, които сам ще установиш. Това са чудесата, които всеки подвизаващ се вярващ вижда в себе си.

Свети Силуан Атонски пише, че докато има светци на земята, светът ще съществува. Ако Земята спре да произвежда светци, тогава е стигнала до края си.

Когато един светец казва със смирение и чувство за греховност „помилуй ме“ , той се освещава, но също така нараства и дръзновението му пред Бога. Но имайки съзнание, че е член на едно тяло, и виждайки, че повечето от членовете на тялото, т.е. повечето от неговите братя християни са тежко болни поради греха си, той поема върху себе си бремето на братята и въздиша, сякаш греховете на другите са негови собствени. И ако други членове също страдат от физически или психически заболявания, той състрадава.

Молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ е токът, който зарежда батерията. Източникът е Христос, а батерията – сърцето на човека. С тази кратка молитва сърцето се зарежда с Христос, следователно то се зарежда с християнски добродетели, зарежда се с ревност, с копнеж, с любов към Христос. Много се зарежда, много се охристовява. Толкова много, че придобива, съгласно израза  на светите отци, „луда божествена любов“.

Но тази божествена любов, според отците, има двояко  свойство: колкото повече обичаме Бога, толкова повече обичаме Неговия образ, т.е. човека; и колкото повече се примиряваме с нашия Създател, толкова повече помагаме на Неговото творение, нашия ближен.

Когато един светец казва Иисусовата молитва, в „помилуй ме“ той включва много неща. Под „Помилвай ме“, той има предвид: „Подкрепи ме в пътя на освещението, където Ти ме поведе, за да не падна случайно“, според апостола. Под „Помилвай ме“ той има предвид: „Просветли ме, води ме“. Под „Помилвай ме“ има предвид: „Виждаш моята любов, моето състрадание към братята ми. О, Господи, моля Те, помени гладните и жадните, помени онези, които страдат психически и физически, от рак, от инсулти, от сърдечни заболявания, от психически болести, от различни демонични влияния. Помени онези, които са в опасност от всички тези неща и от всяка засада на врага. Пази близките, роднините, вярващите, сънародниците  и целия Си свят от всяко посегателство  на противника“. Под „Помилвай ме“, той има предвид: „помени, Господи, всяко епископство на православните, което вярно преподава учението на Твоята истина, всяко свещенство, в Христа дяконството и всеки свещенически чин”.

Ако искаш, ще ти кажа още нещо, както го научих от приснопаметния ми старец. „Много пъти“, казваше той, „батерията се зарежда и прелива“. След това спира тази молитвичка и друг пътеводител озарява ума. Душата усеща силно Божието присъствие, крайниците се парализират и, падайки в нозете на пресладкия Иисус, се разтваря в река от сълзи. Друг път мълчи от благоговение и удивление или шепне с любов онова, на което в този момент го учи божествената любов, т.е. Светият Дух.

И когато душата е пропита от божествена любов, тогава същата тази любов, със своето двояко свойство, насочва поглед към братята ѝ. Каква възможност! Сега, когато държи в ръцете си Многожелния и Всемогъщия, тя има уникална възможност. И  казва: „О, пресладки Иисусе, светлина на душата ми, единствената истинска любов! В този момент се чувствам помилван и  радостен, но едно жило ме ужилва. Наред с любовта, в мен има и една друга болка. Виждам моите братя, виждам нашата Църква, виждам хората, които страдат, и не издържам. Съчувствам и състрадавам. Затова Те моля, като Всеблаг и Всемогъщ, помогни им. Виновни са? Признавам го. И моля за прошка. Изповядвам “Съгреших”. Те са членове на моето тяло. Аз също съм отговорен. Но  призовавам Твоята милост и безкрайното Ти човеколюбие. Помогни! Помогни!“

Ето как любовта ни обединява в Христос с всички членове на нашата Църква и как чрез молитвите на светиите и на тези, които се подвизават с добрата борба, Господ  помага и на останалите болни членове, за които Той проявява търпение и очаква всички да се покаят за спасение.

Видя ли, това са само пет думи молитва, които могат да издигнат човека? Помоли се и за мен, ленивия, но и за всички наши братя в Христос, да хлопаме непрестанно на вратата на милостта на нашия Господ, уверени, че Той ще спази обещанието Си, когато каза: „хлопайте, и ще ви се отвори“ (Лука 11:9) и „Който вярва в Него, няма да се посрами“ (1 Петр. 2:6). Амин.

Из“ Пътеводител за духовния живот според учението на древните и съвременните трезвени отци“

превод: Константин Константинов