Запознайте се с живота и чудесата на свети Арсений Кападокийски — велик подвижник, прозорливец и лечител от Мала Азия. В публикацията ще научите за неговото духовно служение, даровете му от Бога и почитта, която получава както от християни, така и от мюсюлмани:
Кратко животописание на св. Арсений
Свети Арсений Кападокийски се родил в село Фараса в Кападокия (Мала Азия) около 1840 г. Лишил се от родителите си в ранна възраст. Получил образование в семинарията в Смирна (Измир). На 26 години приел монашески постриг в манастира „св. Йоан Предтеча” в Зинджи-Дере в Кесария (Турция). Там бил ръкоположен за дякон и отправен от митрополит Паисий ІІ във Фараса да обучава децата на грамотност по църковните книги.
През 1870 г. Арсений Кападокийски бил ръкоположен за свещеник и възведен в сан архимандрит. Извършил пет поклоннически пътувания до Светите земи и затова местните го нарекли Хаджиефенди. Пастирската дейност на свети Арсений продължила във Фараса 55 години. Той наставлявал и утвърждавал във вярата жителите на гръцката общност, която постоянно се намирала под заплахата от унищожение.
Св. Арсений водел строг подвижнически живот и получил от Господа дар на прозорливост и изцеление. По неговата молитва, която по думите на очевидци „можела камък да пробие”, се излекували глухи, слепи, парализирани и бесновати. Не само гърците, но и турците считали Арсений Кападокийски за свят, тъй като и сред мюсюлманите той извършвал чудеса и лекувал болни. Патриарсите Цариградски и Йерусалимски искали да направят св. Арсений епископ, но той всеки път отказвал.
Той предвиждал бъдещи изпитания, войни и изхода от родната земя. През 1924 г. при преселението на малоазийските гърци съпровождал своето паство и починал 40 дни след пребиваването в Гърция, на остров Корфу.
Връзката със св. Паисий Светогорец и канонизация
Старецът Паисий Светогорец, който изпитвал голямо благоговение към св. Арсений, тъй като също бил родом от Фараса, бил кръстен от светеца и наречен на неговото име, издирил мощите му и ги пренесъл първоначално в г. Конница, а после в манастира „св. ап. Йоан Богослов” в Суроти (близо до Солун). В момента и двамата велики праведници на нашето време се покоят в този манастир.
Многочислените чудеса на св. Арсений Кападокийски, които той извършвал приживе, продължили и след смъртта му. Това довело до канонизацията на преподобния в лика на светиите през 1986 г. Житието и чудесата му били събрани от стареца Паисий Светогорец в книга, посветена на светия му сънародник. Ето някои от чудните случки, които той описва.
Някои от чудесата на светеца
Веднъж четирима кюрди отишли да ограбят свети Арсений.
Отецът по онова време седял на една кожа в келията си и четял. Видял крадците когато отваряли вратата му, но не им проговорил изобщо. Онези влезли и тършували надясно и наляво, като мислели, че ще намерят пари. Отец Аресний продължил четенето си без да им проговори. След като накрая крадците не намерили нищо, тръгнали да си вървят и единият кюрд взел двете завивки, които отецът държал сгънати в един ъгъл (това било всичкото му имущество). Какво им се случило обаче? Искали да излязат, но не можели да намерят вратата, като че били заслепени. Обикаляли насам-натам вътре в келията му, а не виждали вратата. Понеже безпокояли отец Арсений при четенето му, той им показал вратата, за да излязат, но те не можели да я видят и непрекъснато обикаляли насам-натам. Тогава отецът станал, хванал единия кюрд и му казал: „Ето вратата, през която излизат крадците и отиват в ада!” Чак тогава разбойниците могли да си тръгнат и се покаяли и поискали прошка. Отец Арсений им простил и те си заминали. След това разправяли това, което преживели и на другите кюрди: „Аман, аман! Недейте да ходите да крадете у Хаджиефенди, защото и да влезете в келията му, след това няма да можете да намерите вратата, за да излезете”.
Веднъж във Фараса отишли много турци (разбойнически чети)
и след като заловили тайно 12-те селски първенци християни, известили на семействата им, че или трябва да им занесат 500 златни лири, или ще ги съсекат. Също съобщили, че и най-малкият опит да бъдат нападнати ще е за сметка на задържаните, понеже първо ще заколят тях, а после ще започнат сражението. Тогава цяла Фараса се разбунила. Едни се затекли да удържат селските юнаци, за да не извършат някоя щуротия и да нападнат, а други жени и деца изтичали при Хаджиефенди, който им бил единствената надежда, защото турците били мнозина и укрепени, казват около 380 души. Щом научил това отец Арсений отишъл в църквата и казал на настоятелите да му дадат всичките пари от пангара, които били около 50 лири. И така, отецът ги взел и заедно с двама старци се изкачил при свърталището на четите и потърсил главатаря им, който дошъл зарадван, защото мислел, че носели 500-те лири. Щом видял главатаря, отец Аресений започнал да му се кара със следните думи: „Не се ли боиш от Бога? Никак ли не те е срам? Откъде да намерят 500 лири тези бедни хора, та разправяте, че ще ги заколите, ако не ви ги дадат?” Взел после торбата с църковните пари (дребните), хвърлил ги и им казал: „Вземете ги за труда, който сте си направили и доведете бързо хората ми, защото иначе аз ще ви скова като камъни на място”. При тези думи, които им казал: „Ще ви скова като камъни”, всички турци останали по местата си неподвижни като статуи. След малко, докато стояли така вкаменени, отецът пак им казал: „Бързо, доведете ми хората и се махайте!” Едва тогава могли да се освободят от онова невидимо връзване, което почувствали, развързали 12-те задържани фарасийци и си тръгнали силно изплашени от онова вкаменяване, което преживели, без да се наведат дори да вземат 50-те лири, които били разпилени по земята. Отец Арсений казал на задържаните: „Съберете църковните пари и да си вървим”. И се завърнали в селото радостно.
***
Живеел сякаш е извън света
Въпреки, че келията на св. Арсений се намирала всред света, той успявал да живее сякаш извън него. За това много помагали двата дни – сряда и петък – в които той не излизал никъде, не приемал хората, които идвали при него за просби и изцерение, но се затварял и се посвещавал изцяло на молитва. През тези два дни го замествал прагът на келията му. Когато се случвало да дойде някой болен отдалече, който не знаел устава му и тропал на портата му, отец Арсений отварял, но не говорел. Със знаци научавал страданието на болния, прочитал молитва и му минавало. Друг път тропали, но той не отварял, тъй като сигурно се намирал в състояние на духовно съзерцание. Фарасийците през тези два дни не го безпокояли, а болните отивали до вратата на келията му и вземали пръст от прага му, намазвали болното място на тялото и се изцелявали. Една жена от Фараса, която била намазала с пръст от прага на Хаджиефенди убодената си ръка и се излекувала, казвала следното: „В родината ми не знаехме какво значи лекар, но прибягвахме към Хаджиефенди. После в Гърция се научихме на лекари, но когато говорим за това на хората им изглежда странно”.
Св. Арсений се принуждавал да юродства
Понеже мнозина се възхищавали от чудесата на св. Арсений и говорели, че е светец, той се принудил да юродства, за да запази живота си в смирение. Например, веднъж една жена оставила детето си вкъщи да го гледа друга жена и се затекла към Хаджиефенди, за да му носи вода. Отецът като не могъл по друг начин да я накара да си тръгне и дал стомните и й казал: „Носи постоянно вода и я изливай навън върху камъните”. Жената като направила няколко курса, започнали да я борят помислите и като отишла при отеца му казала: „Хаджиефенди, да имам молитвата ти, виждам, че напусто се бъхтя и си губя времето. Оставих едничкото си дете в чужди ръце, за да ти помогна, а ти ми каза да изливам водата върху камъните”. Тогава отецът й отговорил: „На мене водата ми трябва, за да омекнат тези камъни. Ако ти не можеш да носиш, върви си у дома и вземи детето, което си оставила в чужди ръце, защото не бива да плаче горкото”. Псалтът на отеца Продромос, който се случил наблюдател на тази сцена, казал: „Да имам молитвата ти, Хаджиефенди, остави жените да ти услужват, щом това им създава радост”. Отецът му отвърнал: „Слушай, Продроме, ако съм искал да ми прислужват жени, щях да стана женен свещеник и щеше да ми прислужва попадията. Калугер, на когото прислужват жени, не е калугер.” Така светият отец с остроумни странности гонел жените, които искали да му прислужват от благоговение.
Из книгата „Свети Арсений Кападокийски” на стареца Паисий Светогорец, подготвил: прот. Владимир Дойчев
Храм Свети цар Борис 