Днес ще ви разкажем за житейския път на една съвременна подвижница на благочестието, свързана с българската земя – схиигумения Мария Дохторова. Тя е от руски произход. Нейният жизнен път преминава далеч от родното място, но според заветите на руското православие и православно монашество. Схиигумения Мария е родена в светска среда, но намира своето духовно призвание в манастирите на Румъния, Югославия, Албания и завършва жизнения си път в България, като събира монашеска общност. Сведенията за живота и подвизите на тази свята жена са достатъчно, за да стане ясно, каква е била и как е живяла:

Лидия Николаевна Дохторова (каквото е светското й име), се ражда през 1896 г. в Киев. Тя произхожда от интелигентно и богато семейство. Ревността й към църквата и вярата в Бога се проявяват още в детството й. Веднъж гостите на родителите й заспорили дали има, или няма ангели. Някой казал: „Може би ангели няма.“ Тогава малкото момиченце изтърчало от стаята си по нощница, застанало на прага на гостната и извикало: „Аз зная, че има ангели!“Девойката проявявала голям афинитет към науките и изкуството, прекрасно свирела на роял. Предвещавали й блестящо бъдеще. Около нея вече започнали да се навъртат кандидат-женихи. Но Лидия била решила в себе си, че ще се посвети на служение Богу.

В навечерието на Първата световна война Лидия постъпва да учи в историко-философския факултет в Москва. Междувременно завършва медицински курс и посвещава голяма част от времето си в грижи за ранените в лазаретите. Избухването на революцията й попречва да завърши обучението си. Семейството й решава да я изпрати в Рим. След дълги скиталчества през Одеса, Истанбул, Атина, Рим и Флоренция младото момиче, свършило всичките си средства за препитание, тръгва пеша за Париж.

На празника Покров Богородичен успява да се причасти в руската църква в Ница. Накрая стига до френската столица, но животът там й се струва като в пустиня. Лидия решава да отиде до Сърбия, като на път за там се отбие в италианския град Бари, за да се поклони пред мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец и да измоли благословението му. От Париж обратно до Ница Лидия стига пеша за месец. Там, в руската църква, протойереят, при когото се изповядва, й казва: „Раба Божия, твоето място е в манастир.“ При тези думи огън докоснал сърцето й и тя разбрала – нейното място наистина е в манастир. Когато пристига в Бари, попадията, при която отсяда, й подарява иконка на Божията майка-Скоропослушница. (След години се оказва, че иконката е чудотворна. При един пожар в Югославия единствено тя остава неповредена от огъня.) От Бари Лидия отива в Черна гора, където известно време живее при единствената по онова време монахиня там – 60-годишната сестра Анна. През 1920 г., на Покров Богородичен, Лидия става послушница.

По-нататък пътят й я завежда в манастира „Жабка“ в Бесарабия, където се подвизава няколко десетилетия. Там нейна духовна наставничка става юродивата в Христа майка Диодора. След конфликт с игуменията на манастира монахиня Мария била на косъм от предаване на съветските власти.В последния момент заповедта е отменена и я изпращат пак в Сърбия. От 1925 г. тя управлява манастира „Св. св. Кирил и Юлита“ до Цариброд, където получава игуменски сан. През 1954 г. игумения Мария помолила да отиде в България. Разрешили й. Тя разгледала различни запуснати манастири, но най-много й харесал полуразрушевият скит на преподобна Параскева-Петка до курорта Банкя. Неин духовен наставник в България става Левкийският епископ Партений. Сегашният Ловчански митрополит Гавриил се запознава с майка Мария през 1972 г. , а на следващата година става послушник в манастира. Матушка се представя в Господа през 1978 г. Оттогава нейният гроб в двора на манастира се превръща в обект на поклонение.

използвани източници:

Филм за схиигумения Мария ще бъде излъчен в рамките на Седмицата на православната книга.