Автор: митр. Антоний Сурожки

“Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Ииуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал” /Мат.28:5-6/.

Братя и сестри!

Случва се след дълга, мъчителна болест да умре наш близък и взирайки се в него, ние се проникваме от чувство на покой и радост: преминали са мъчителните дни, преминало е страданието, преминал е предсмъртният час, преминало е отдалечаването от близките, когато час след час човек чувства, че той си тръгва и че оставя след себе си на земята любимите си същества.

А в смъртта на Христос преминало и най-страшното – този миг на Богооставеност, който Го заставил в ужас да възкликне: ”Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?…

Случва се, стоим при постелята на току-що умрелия човек, и в стаята се чувства, като че ли се възцарява неземен мир – този мир, за който Христос е казал, че Той оставя Своя мир, такъв мир, какъвто земята не дава…

И така стоим днес пред гроба Господен. Преминали са страшните дни и часове на страдания. С плътта, с която е страдал Христос, сега Той почива; с душата, сияеща от славата на Божеството, Той слязъл в ада и разпръснал неговата тъмнина и поставил край на тази страшна богооставеност, с която се представяла смъртта до Неговото слизане в нейните недра. Действително, ние се намираме в тишината на преблагословената събота, когато Господ Си е починал от Своите трудове.

И цялата Вселена е в трепет: адът е погинал; безнадеждната отделеност от Бога е победена с това, че Сам Бог е дошъл в мястото на последното отлъчване. Ангелите се покланят на Бога, възтържествувал над всичко страшно, което земята е създала: над греха, над злото, над смъртта, над разлъката с Бога.

И ето, ние трепетно ще чакаме този миг, когато тази нощ и до нас ще достигне  победоносната вест и ще видим сиянието на Възкръсналия Христос…

Ето защо е така тиха литургията в тази Велика Събота и защо, още преди да сме възкликнали ”Христос воскресе!”, ние четем Евангелието за Възкресение Христово. Той удържал Своята победа, всичко е извършено: остава ни само да лицезрем чудото и заедно с всички твари да влезем в това тържество, в тази радост, в това преобразяване на света.

Слава Богу за Кръста, слава Богу за смъртта на Христа, за Неговата Богооставеност, слава Богу за това, че смъртта вече не е край, а само сън, заспиване… Слава Богу за това, че ги няма повече преградите между хората,  между нас и Бога! С Неговия Кръст, С неговата любов, с Неговата смърт, със слизането в ада и Възкресението и Възнесението, които ние ще чакаме с такава надежда и радост, и с даровете на Светия Дух, Който живее и диша в Църквата, всичко е завършено – остава ни само да приемем това, което е дадено и да живеем с това, което ни е дарувано от Бога! Амин.

източник:  http://www.pravmladeji.org/