Автор: д-р Анна Маринова

Господ Иисус Христос сравнява Божието слово и с истински хляб. Едно от изкушенията на Христос в пустинята е именно това на което Ева и Адам не са устояли – да се предпочете удовлетворяването на телесните нужди пред насищането с Бога. Но Христос казва на изкусителя: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Мат. 4:4).

Тези думи на като че ли контрастират със сравнението на Христос и с думите на т. нар. „Господня молитва” „насъщният ни хляб, дай ни днес” (Мат. 6:11; Лук. 11:3). Подобно разбиране обаче е възможно само при повърхностно разглеждане на тези два библейски текста. Думите „насъщния ни хляб“, което е четвърто прошение на Господнята молитва, освен че са синекдоха имат значение на духовен хляб – Словото Божие. В това значение тези думи са молитва Бог да ни дари с жажда по Свещеното Писание и с благодатта си за да изпълняваме Христовите слова. Същевременно с думите „насъщния ни хляб” ние се молим Господ да ни дари с Христовите плът и кръв. Словата „насъщен хляб” се отнасят към ежедневната възможност и необходимост (изказана в Евангелието според Лука с думите „насъщния ни хляб дай ни всеки ден” (Лук. 11:3) ние да бъдем причастни на Христос в Светата Евхаристия. Така Свещеното Писание ни свидетелства за Христос, то ни прави причастни на словата и делата на Бога, но то ни свидетелства и ни разкрива и възможността за пълнотата на богообщението, която може да имаме в Светата Евхаристия, която постоянно се извършва в Христовата Църква до Второто Христово пришествие (Лук. 22:19; 1 Кор. 11:26).

Връзката между това, което (или по точно Този, Който) ни се дава в Свещеното Писание и светата Евхаристия, е особено ясна от случая, описан в Лук. 24:13-35. Докато Клеопа и другият ученик на път за Емаус вървят и разговарят за станалите Христови страдания и кръстна смърт, те все още не разбират случилото се (Лук. 24:14). Безспорно те не могат да проумеят станалото поради представите на съвременниците за Христос, които очакват, че Месия ще е освободител от римската власт и възстановител на династията на Давид. Христос се присъединява към двамата ученици, но те не Го познават (Лук. 24:16). Господ започва да им изяснява смисъла на старозаветното откровение и да им разяснява истинския смисъл на месианските пророчества, които указват на необходимостта от страданията на Месия (Лук. 24:25-27; срв. Ис. 52713-53:12). Евангелистът подчертава, че Христос започва Своето изяснение „от Моисей”, т. е. от записаното в Закона Моисеев ( ת֜וֹרָ֗ה) „и от пророците”, т. е. пророчествата в книгите на пророците, „като им изтълкуваше във всички писания, това, което написано относно Него” (Лук. 24:27). Тук особено важен е глаголът, който е употребен за да предаде Христовото тълкувание– това е глаголът διερμήνευσεν който освен „обяснявам” означава „тълкувам” и „превеждам”. Така ние разбираме начина по който Христос обяснява Писанията – Той ги изтълкува в пророчески и типологически смисъл и посочва тяхното изпълнение в Себе Си. Така Спасителят прави достъпен смисъла на Старозаветните Писания. Следователно Христос е Този чрез Когото може да се разбере смисъла и съдържанието на цялото Писание и е единственият му Изяснител.

Докато Господ обяснява смисъла на старозаветното откровение, сърцата на Христовите спътници сякаш горят (Лук. 24:32). Но учениците познават Христос когато Той „взе хляба, благослови и разчупи”. Тези думи, поради факта, че са същите, с които се описва извършената от Христос на тайната вечеря Евхаристия (т. е. те са формула), недвусмислено свидетелстват за това, че учениците подготвени от разясняването на Писанията виждат Христос и Го познават в общението с Него, в Евхаристията. Затова в литургийното последование четенето на Свещеното Писание предшества приемането на светите тайни, та сърцата съгрети и подготвени от Божието слово, приемайки духовно и мислено Бог Слово, да се подготвят да Го вкусят в пълнота в светото Причастие. Свещеното Писание се чете по време на т. нар. Литургия на оглашените именно защото то може да съгрее и просвети сърцата им и така да ги причастни на Христос, Който да ги доведе до Себе Си чрез тайнствата на Кръщението и Миропомазването и да ги направи причастни на Себе Си в Евхаристията.

Божието Слово като Свещено Писание е отправено не само до тези на които е възвестявано устно, но до всички хора от всички времена. Затова и Спасителят казва: „Небе и земя ще преминат, но словата ми няма да преминат” (Мк. 13:31. Свещеното Писание, като Божие слово, не е само историята на Израил (макар че е и това). То дори не е само историята за идването на Спасителя и спасението, което Той извършва. То е откровение и светлина за всеки един човек, защото всеки един от нас е всъщност неверният Израил, който с греховете си постоянно отстъпва от Бога и Го разпва. Словото Божие е откровение, обещание, свидетелство и уверение, че във всеки човек, както във Витлеем, може да се роди Христос, че Христос може чрез словото Си да ни изцери от греховната ни мъртвост, може да ни съвъзкреси, да ни дари Себе Си в Светото Причастие и да направи в сърцата ни Свое постоянно жилище (Йоан 14:21).

Изследването, изучаването и най-вече следването на Божието Слово, изпълняването на Божиите заповеди, записани в това слово, ни прави причастни на Бога. То именно ни свидетелства, че ние не можем да познаем, че Господ е благ ако не Го вкусим (Пс. 34/33:9). Глаголът познавам ( יָדַ֥ע) означава не само интелектуално познание, но познание от опит, практическо познание, разбиране. Следователно Свещеното Писание ни свидетелства за и води към истинското вкусване на Бога в молитвата и в пълнота в Евхаристията. Господ Иисус Христос, довеждайки ни до Себе Си чрез Свещеното Писание, пребъдвайки в сърцата ни, може да ни направи не само слушатели, последователи и проповедници на Своето Слово, но свидетели на Словото, т. е. на Себе си, свидетели които с добрия си в Христос живот ще могат да свидетелстват дори докрай земя (Лук. 24:47-48) както за неизменността, актуалността, оживотворяващото действие на Божието слово, така и за истинността на Бог Слово, Господ Иисус Христос.

източник: http://bibleistika.blogspot.com