Автор: св. Лука Кримски

Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази… Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. (Йоан 15:19-20)

Тези думи на Господ Иисус Христос са изречени не само към Неговите свети апостоли, но и към всички, които Той толкова често нарича Свое малко стадо.

Малкото стадо са всички, които са повярвали в Господ Иисус Христос, приели са в сърцата си Неговия закон, закона на любовта, Неговите заповеди за блаженство, а всичко това са заповеди за любовта, които изпълват всички Негови наредби.

И в това Негово малко стадо, като звезди от първа величина, блестят светите мъченици, които ни служат като най-велик пример както за най-дълбока вяра в Господ Иисус Христос, така и за безгранична любов към Него, и за безкористност в страданията при невъобразими мъки и мъчения.

И сред огромното множество свети мъченици, чийто брой навярно надхвърля десетки хиляди, блестят светите великомъченици, тези, които претърпяха особено страшни страдания за Христос и чиито дела са от най-голямо значение за целия християнски свят. И дори сред великите се откроява като един от най-великите, сега почитания от нас – великият Георги Победоносец.

Защо отдавам толкова голямо значение на подвизите на светите мъченици?

На първо място, защото с кръвта си, с безмерната си любов към Господ Иисус Христос, те допринесоха твърде много към проповедта на Христовите апостоли.

Замислете се, ако нямаше десетки хиляди свети мъченици, как тогава проповедта за Възкресението на Христос, за Възкресението на нашия разпнат Господ можеше да има такава сила – тази всепобеждаваща сила?

Можеха ли всички народи в рамките на няколко века да повярват в разпнатия еврейски Учител като в Истински Божий Син, като в Спасителя на целия човешки род?

Езичниците щяха да се надсмиват над вярата в Разпнатия, ако вярата не беше потвърдена от Неговото Възкресение от мъртвите, ако апостолите нямаха правото да проповядват за Него като Разпънат и Възкръснал, като мъртъв и Възкръснал, като Победител над смъртта, като Победител над дявола.

И в това велико дело светите мъченици имаха най-дълбоко, най-дейно участие, защото знаете какво удивително впечатление имаха техните страдания върху езическите зрители и дори върху самите им палачи, когато те търпяха безстрашно и мълчаливо, а понякога дори с благодарност на уста ужасните мъчения.

Сега празнуваме заедно с паметта на св. Георги Победоносец и паметта на св. Александра, съпругата на онзи проклет Диоклециан, който повече от всички римски императори измъчваше и изтезаваше християните.

Знаете, че зрелището при страданията на великомъченика Георги изведнъж обърна тази чистосърдечна жена към вярата в Христос и тя безстрашно се обяви за християнка пред своя ужасен съпруг и претърпя смърт за Христа, нашия Господ, заедно с великомъченика Георги..

Защо кръвта на мъчениците е толкова важна за целия християнски свят? Защото тази кръв поръсва и освещава земята; защото самият дявол и неговите тъмни ангели се страхуват и треперят най-много.

А подвизите на светите мъченици са от най-дълбоко значение и в друго отношение. Те ни служат като ярък пример за непоклатима вяра в Христос и любов към Него. И трябва да се срамуваме, ако проявяваме малодушие, плашейки се от страх там, „дето няма страх“ (Пс. 13:5).

Самите мъченици не са се страхували от никого и от нищо, не се съблазнявали от никого и от нищо.

Императорът Диоклециан, който измъчвал св. Георги, много го обичал и дълбоко го оценявал като най-смелия, най-нужния воин. Когато видял, че най-тежките мъки не могат да сломят вярата му в Христос, той дори стигнал дотам, че предложил на Георги, ако принесе жертва на боговете, да го направи втори в своето велико римско царство.

Но в отговор на това обещание св. Георги само му се присмял и, разбира се, отхвърлил дори първата слава и чест след римския император, защото неговата вярност към Христос била по-твърда от диамант, а любовта му към Него – безгранична.

От вашите пастири неведнъж сте чували за страшните мъки, претърпяни от светия Победоносец Георги за Христос. Няма да се спирам подробно на тях. Навярно добре си спомняте как цял ден той страдал с набити от колове крака, с огромен камък на гърдите, който едва не го смачкал; спомняте си как го търкаляли, вързан за огромно колело, под което в дъските били забити множество пирони и ножове, които разрязвали и измъчвали святото му тяло; как му сложили железни ботуши с остри пирони навътре и с тези ботуши го карали да тича по улиците на града, как го хвърлили в яма, пълна с негасена вар, покрили го с вар отгоре – все пак той би следвало да изгори във варта и когато след три дни Диоклециан заповядал да докладват как е изгорял св. Георги, тогава при него дошли пратеници и му съобщили, че Георги е невредим. Когато великият мъченик се явил жив пред Диоклециан, той не повярвал на очите си.

Подвигът на великомъченик Георги бил труден, а благоволението на Господ Иисус Христос към него заради извършения велик подвиг се проявил в това, че Самият Господ Иисус Христос дошъл при него в затвора, насърчил го и го благословил за края на мъките.

Георги Победоносец не се страхувал от нищо. А ние, слабите, ние нищожните християни, имаме ли такова отношение към онова, което макар и в малка степен, макар и от разстояние, ни заплашва с нещо тежко?

Напоследък няма ли сред нас стотици хиляди хора, които лесно се отказват от вярата си в Господ Иисус Христос, а във въпросниците се обявяват за невярващи, страхувайки се от нещо, което по никакъв начин не ги заплашва? Никой не ги заплашваше с нищо, трябваше само да напишат във въпросника: вярват или не вярват. И това им беше достатъчно, за да извършат най-тежкия грях да се отрекат от Господ Иисус Христос, забравяйки страшните Му думи: „Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен“ (Мат. 10:33).

Не предпочитаме ли безполезните и мимолетни блага на този свят пред благата на вечността? Поставяме ли за цел на живота си да вървим по пътя, който Той ни е показал? Винаги ли помним думите на Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“?

За светия мъченик и Победоносец Георги Той беше истинският Път и Живот, той не тръгна по друг път, не искаше да знае друг път. Той не се страхуваше от никакви заплахи и страхове и смело следваше пътя на Христос.

Затова се прекланяме пред всички мъченици и особено пред великите, като Георги Победоносец, и им отдаваме нашата пламенна любов.

Те укрепват нашата вяра и любов със своите чудеса, защото повечето от тях вършат чудеса. Знаете от вашите пастири за чудото, извършено три пъти от великомъченика Георги, за освобождението на младежите, които изнемогваха и страдаха в плен. Спомняте си как изведнъж, когато си мислеха за дома, за празника на великомъченика, те трябваше да поднесат храна и вино на своите господари, а Георги Победоносец на бял кон напълно внезапно ги отведе и за миг ги прехвърли в къщата на родителите им, които по това време честваха паметта на великомъченика.

Не служат ли такива чудеса като голямо и мощно укрепване на вашата вяра в реченото от Господ Иисус Христос? В крайна сметка Той е казал, че тези, които вярват в Него, ще вършат не само такива чудеса като Него, но ще извършват и по-големи от тях. И мъчениците извършиха най-великите дела и потвърдиха истинността на тези Христови думи.

Нека се срамуваме от малодушието си, от малодушието си пред най-малкия страх, който ни се представя във въображението ни.

Нека обичаме с цялото си сърце нашия Господ Иисус Христос и Неговите мъченици, особено свети великомъченик Георги Победоносец, чиято памет честваме днес.

Амин.

6 май 1954 г.

превод от руски: Мартин Димитров