Автор: архим. Григорий Зумис

Жената на Адам, жените на ветхозаветните праведници –  на Енох, Ной, Авраам, Иаков, на 12-те патриарси и всички от века прославили се със своята мъдрост и доброта жени от старозаветния свят никога не били почитани, не ги почитал и древният свят на езичество и дяволопоклонство..

Но днес Църквата, в празника на Жените – Мироносици, почита жените от всички възрасти. Църквата учи, че жената, когато тя е заедно с Христос, става по-силна от мъжа и е способна на всичко. Никакъв страх не може да я помрачи. Женското самолюбие и малодушие се преодоляват и тя се жертва заради другите.

Смелите жени, които ние наричаме Жени-Мироносици, след погребението на Христа не останали да спят, да се гиздят, да готвят, да перат, но започнали да приготвят аромати, за да се осмелят да се отправят преди разсъмване към гробницата на Разпнатия, на неправедно Осъдения и Отхвърления..

Жените – мироносици свидетелстват, че жената в Църквата е най-ценното нещо. И обратното – жената извън Църквата е истински раздран парцал, който всеки може да размята в ръцете си, докато в крайна сметка не го хвърли на боклука.

Жената, която живее с Христос, където и да се намира, навсякъде благоухае и излъчва радост.

Във всички времена мъжете са искали да виждат красиви жени, но не като днешните, които са само плът и кости.

Жената, която живее с Христос, има три отличителни качества: тя е скромна, смирена и се задоволява с малко. Съвременната светска жена също има три отличителни качества: тя е непристойна, невярна и жадува за пари и секс. Прави всичко, за да привлече противоположния пол…

Веднъж в Бостън, САЩ (където ходих да се лекувам) срещнах една жена. Тя носеше прости и смирени обувки – онези славни обувки, които носеха нашите баби. Проста рокля над коляното, без грим по лицето, семпла прическа.

– От колко години живееш в тази чужда страна?

– От тридесет години.

– И не си променила нито прическата, нито обувките?

– Не, отче. Каквато дойдох от селото ми на остров Милитини, такава си и останах.

– И си останала незасегната от ветровете на „цивилизацията“? Стара мома ли си?

– Не, геронда. Омъжена съм и имам деца. Елате у нас на вечеря – ще ви приготвя хляб.

Покорен от смирението ѝ, аз отидох. Всичко в дома ѝ напомняше на Гърция и Православната църква. В една от стаите имаше домашен иконостас – с окачени икони, по рафтовете бяха църковни книги, светеше кандило и миришеше на тамян.

Казах:

– Не съм очаквал, че в тази страна, където всичко ври и кипи, може да има дом, където се възпява Христос.

***

Цял ден се разхождах по улиците на Солун в компанията на един монах. Късно привечер на ул. Аристотел видях една традиционна жена. Спрях се, прекръстих се и казах: „Слава Богу, днес видях жена.“ Монахът ми възрази:

– Отче, нима през целия ден не видя жени?

– Не, чадо. Те ми причиниха душевна болка. Как тези девойки могат да бъдат утре майки? Как с този разпуснат вид и маниери вдругиден ще бъдат домакини? Как може те да задържат светилникът на нашата вяра и отечество да не угасне? Кой ще ги види да се молят на колене? Кой ще ги види с тамян в ръцете? Кой ще ги види как приспиват децата си не с популярни хитове, а с песни, подобни на Херувимската?..

Най-прекрасната картина на земята е на майката, държаща на ръце своето дете. Този образ ние виждаме във всяка църква. Това е Богородица с Христос, това са истинските топли обятия, които търси всеки един от нас. Нима може да ги даде днешната жена, която царува в съвременния свят, но точно тях не притежава?

Жено, Христос ти е оказал чест. Жено, вярата в Христос те е възвисила. Жено, Църквата те е удостоила с голяма чест. Възлюби възкръсналия Христос и живей в Църквата като мироносица, като домакиня, като майка, за да бъдеш винаги възпявана, уважавана и прекрасна. За да останеш привързана към доброто, да си нежно любяща и да наследиш рая.

*Покойният архим. Григорий Зумис беше игумен на светогорския манастир Дохиар.

превод от руски: Мартин Димитров

Реклама