Автор: прот. Алексей Умински

Със сигурност жената в Църквата няма еднакви права с мъжа. Но може ли това да се нарече дискриминация?

Може би. Думата „дискриминация“ предполага някакво понизяване и експлоатация, манипулация на полова основа. Например когато мъжът и жената за една и съща работа получават различно заплащане – това е очевидна дискриминация. Или когато дисциплинарното отношение към мъжа и жената е различно – ако мъжът получава по-голямо облекчение в поста, а от жената се изисква по-голям пост, ако към нея са по-строги изисквания за спазването на заповедите – ето, това би било дискриминация. Всъщност се случва точно обратното – за жените съществуват по-големи облекчения по време на бременността, кърменето и при други обстоятелства. Следователно от тази гледна точка в Църквата не съществува дискриминация. Но съществуват различни права.

Трябва да се отбележи, че в служението на миряните, в благотворителното служение, в майчинското служение, на жените биват давани много по-големи права отколкото на мъжете. Също и в служението на мироносиците. Това е един от най-обичаните пасхални празници – Денят на жените-миронисици. И тук се вижда огромният залог и огромният потенциал на женското служение на Бога.

Дискриминация може да се нарече липсата на женско свещенство в Православната църква. Но това не бива да се схваща като дискриминация, защото при това положение за дискриминация би трябвало да се възприема и това, че мъжът не може да ражда, а жената може. Ето защо свещеническото служение е служение на бащинството. Жената има своите възможности да послужи на Бога и на хората. А пък на мъжа се дава по-различна възможност за служение, от която жените са лишени. Тези различни служения се допълват едно с друго в общия стремеж към спасение.

Можем да говорим за различия, защото в крайна сметка Бог ни е създал различни от гледна точка на природата – мъже и жени, за да служим едни на други и един с друг да се допълваме. Но и дума не може да става за дискриминация.

превод: Мартин Димитров

Реклама