Дали това, което казва нашата вяра, е истина?

Автор: старецът Никон Светогорец

Един от въпросите, които често ми задават, е: как можем да разберем дали това, което казва нашата вяра, е истина? Значи всички, които са извън християнството и не са християни, ще отидат в ада?

Ние, малцината, ще бъдем спасени, а тези, които никога не са чували за Христос, всички ли ще бъдат прокълнати? Каква е истината? Казахме, че има истина, която откриваме, и и истина, която се разкрива. Откриваме я със силите на нашия ум, с помощта на разума. Хората са открили много неща. Другата истина, която се разкрива, се разкрива от някой Друг. Нашата вяра не може да идва от разума. Тя не е логика. Как е възможно да се приеме, че Създателят на Вселената, Този, Който е създал галактиките, съзвездията, черните дупки, които поглъщат планети, поглъщат всичко, е влязъл в утробата на една жена? Достатъчно сериозно ли е това, за да го приеме някой? И тя заченала. Някой ми казва: „Защо, нима Всемогъщият си е нямал друга работа?“ И тя остана Дева. И ражда Бога. И отново остава Дева. И малкият Младенец порасна, правеше чудеса, ходеше по вода. Можете ли да го направите?  Не можете. Той го направи. Но после Го хващат, разпват на Кръст и погребват. Но възкръсна и сега Му се покланяме като на Бог. За Бога! Има ли нещо сериозно в тази история, за да я приемем? Има ли нещо логично, за да приемеш една такава вяра?

Юдеите не могли и все още не могат да приемат словото на Христос. За тях то е съблазън, а за елините – безумство.

Допреди няколко века всички вярвали, че Земята е плоска. Как е възможно преди толкова много векове преди Христа Ератостен в Александрия да вземе пръчка, да я забие в пясъка и да седи там, гледайки я: ден, седмица, месец, година. И се изправя и казва: „Земята е кръгла“. Той установил, че размерът ѝ е толкова и толкова хиляди километра. И познал с разлика само няколко метра. За Бога, що за умове са били това? Ако са го казали хиляди години преди Христос, щяхме да кажем: „Извънземни са дошли и са им го направили“, но те са го казали и написали, споделили са го и хората са го знаели, когато историята кипяла през 200 и 100 г.  пр. Хр. Какви умове са били те? Каква мъдрост било това? Е, за тази мъдрост, за логиката от този свят Христовото слово е безумство. Умът не може да приеме това, което споменах в началото.

Тогава защо от две хиляди години насам християните предпочитат да бъдат убивани, отколкото да се отрекат от вярата си в Христос? Защо? След като няма логика в това и то стои отвъд всяка логика. Как знаят, че казаното от Христос е истина, и предпочитат да умрат, отколкото да се отрекат от вярата, заради нещо, в което няма логика? Много е просто.

Нe се учим, не придобиваме знания само с мозъка, само с ума. Учим се с цялото си същество, учим се, живеейки. Познаваме нещата, като живеем. От опит. В продължение на хиляди години и векове хората не знаели с какви вълни слънчевата топлина достига до Земята. Но знаели, че се случва. Откъде? Много просто! Излизали на слънце и се греели и го знаели. И това не е вяра, а знание.  Как ставало, не знаели, но знаели, че става, защото го живеели. Толкова просто. Гледам по телевизията певчески фестивал – в момента, в който се случва – ни приканват да гласуваме за песента, която ни харесва. Как става това? Не знам как е възможно някой да пее в далечна столица, а аз да го гледам тук от стола си. Но знам, че е възможно, защото го живея, виждам го, участвам в него. Това не е вяра, това е знание. Знам го. Умът не го разбира. Не разполагам с необходимите знания, за да го разбера. Това не означава, че ще го отхвърля, защото умът ми не го разбира. Приемам го, защото го живея и знам, че е реално.

Ето защо казах, че не се учим само с мозъка. Учим се с целия си живот. Умът е най-големият дар, който Бог е дал на света. Горко ни, ако не използваме мозъка си и трижди горко ни, ако залепнем и останем в мозъка. Ще сме безумни. Не знам как хлябът, който ям, храната, която ям, водата, която пия, умът ми не може да  разбере, как стават живот и мисли. Как хлябът ще се превърне в мисли? Не знам. Но знам, че е така, защото виждам, че като се храня, живея и мисля. Това е толкова просто. Невероятни неща, които умът не може да разбере. Приемам ги, защото ги живея и това е знанието. Това не е вяра.

Св.  Исаак Сириец казва: „познанието е дадено от Бога от самото начало в естеството на хората“. И продължава да изнася прекрасни беседи за видовете знание. Обобщаваме ги и ги казваме накратко. Първото знание се придобива чрез постоянно четене, чрез изучаване и чрез учене. Тези знания всички ние придобиваме в училищата – начални, средни, висши и университети. Ние ги изучаваме.  Първото знание. Второто знание, казва светецът, идва от чистия живот на човека и от вярата на помишлението, а не на сърцето. И третото знание е само на вярата. Първото знание, светското знание за този свят, ние придобиваме и контролираме, защото живеем в цивилизован свят. Второто и третото знание придобиваме, когато животът ни е християнски. Когато животът ни е борба за очистване от страстите. Приемаш да повярваш с ума, както се казва във второто знание, защото си преживял някои неща и вярваш в останалото. До определен момент. Ако човек се подвизава да се освободи от страстите, той ще започне да научава повече неща. Когато човек е поробен от една страст, той заключва ума си и работи, за да оправдае страстта, на която е бил поробен, на която се е предал. Не страстите, срещу които се борим, а страстите, които сме превърнали в  житейско виждане. Сребролюбецът. „Тихо, благословени – казва той. – Всички крадат.“ Кой  краде днес? Логиката и аргументите му оправдават неговата страст. Умът му не е свободен. Този човек никога няма да се научи. Блудникът. „Кой не блудства? Това е естествена необходимост“ – ти казва. Всеки, който робува на някаква страст – казва апостолът – е роб на тази страст.

Свети Ефрем Сириец казва: „грехът заключва ума и затваря вратата на познанието“. Този човек се подвизава първо с практическите добродетели. Не само за да стане добър християнин, но и за да се учи. Добре е да се учим. Знанието е оръжие. Знанието е сила. И ако не придобиете знания, ще правят с вас каквото искат, онези, които знаят повече от вас независимо дали са извън Църквата, или в нея. Така че научете го сами, от първа ръка, дали това е така, и не слушайте никого, дори мен. Научете го лично, както са го научили много хора. Как? Чрез практическите добродетели. Чрез нашето ежедневие. С пост, с молитва, с черкуване, с кротост, с милосърдие, с милостиня.

Един светец – преп. Таласий – пише в Добротолюбие: „Не пренебрегвайте делата, защото знанието ще намалее“.

Не бъдете безразлични към практическите добродетели, които споменахме, защото ще намалите това, което ще научите. Няма да напреднете в знанието. Точно за това пеем в тропарите на светците. От практиката ще стигнем до теорията. Ако започнем от богословия и философии, дяволът ще ни замае. Ще се учим, като действаме. На дело.

Не мога да проумея нещо. Как всички нови светци, като почнем от свети Георги Карслидис, свети Иаков Цаликис, свети Паисий, свети Порфирий, свети Йосиф Исихаст, та стигнем до Ефрем в Аризона, всички те са с основно училище, а ние се учим, учим, учим, а после отиваме при неграмотния светец и казваме: „Помоли се за мен! Кажи и за мен една дума, за да се спася!“ Затова човек може не само да се спаси, но и да стане светец!

Защото знанието, което ще ни донесе спасение, зависи от нашия живот. Това не е въпрос на дипломи. Ако беше така, всички университетски преподаватели щяха да имат ореол! А става въпрос за начин на живот, който ще ни донесе спасение. Ето защо, ако не го изпитаме, няма да го познаем.

Алеко Галанос е велик драматург. Изведнъж открива, че има рак. И не в ухото или пръста на крака. В ключови части на тялото: жлъчка, черен дроб, панкреаса. С един от тези видове рак архиепископ Христодул умря, а той имаше четири. Дойде в Света Гора, започва да плаче: „Да отидем при Паисий, да отидем при Паисий, да отидем да видим Паисий“. Накрая го заведох при отец Паисий. Алеко разказваше болката си, плачеше, когато всичко свърши,отец Паисий го шляпна по лицето: „Спри, бре – каза той, – защо правиш така? Нека лекарите говорят каквото искат!“. И добави това, което беше казвал много пъти: „Ние имаме нашите лекари“. Какво се беше случило? Отиде в Англия, казаха му, че му остават осем месеца живот. Замина за Америка: „Имаш шест месеца живот“. След това дойде на Света Гора. „Остави ги да си говорят“, каза Паисий. „Бог ще ти даде време, гледай да живееш правилно, за да се спасиш“. Минаха шест месеца, но Алекос не умря. Минаха осем месеца, но той не умря. Мина една година, но той не умря. Минаха две години, минаха пет години. Изминаха десет години напук на всяка логика. Вярваме, не вярваме, харесва ни, не ни харесва. Минаха 15 години. Минаха 20 години. Умря от старост на 80 години. Ето как знаем, че светците могат да правят неща, които умът не може да разбере. Където чрез светиите Бог прави чудеса, които умът не разбира. Ако умът не ги разбира, защо ги приемаме? Просто защото ги живеем!Разберете това. Нашата вяра не е философия и философстване, а живот. Ако не го живеете, няма да го знаете. Ако Алекос Галанос не беше дошъл в Атон и не бе отишъл да се срещне с монах – подвижник, и не беше плакал, не беше се смирил, не беше го молил, той никога нямаше да узнае това. И заедно с драматурга нямаше да го знаем. Вярата ни е живот. Христос не е дошъл, за да донесе нова религия. Имахме религии да прави и износ и към други планети. Той дойде, за да донесе нов живот. Ако не се стремите да живеете така, както е казал Христос, нищо няма да научите.

Посрещнах един кипърец. Той има малко момче. Момчето има рак. Злокачествен тумор, който стърчи от тялото му в гърдите като мандарина. Родителите плачеха, молеха се, молеха се на добрия Бог, не знам на колко светци се молеха. Насрочиха ден, в който беше извършена операцията, защото това не беше малък тумор, а много голям. Ето, вадиш малък тумор и се страхуваш да няма разсейки. Представете си този, който стърчи от тялото като мандарина. „Със съпругата ми приспахме детето – казва той, – плакахме и се молихме цяла нощ.“ На сутринта, в конкретния час, хирургът ги чакаше. На сутринта те чуват плача на момченцето. Бяха уплашени. На осем години е. Видях го на снимката.

„Бягахме – казва той, – паникьосани и видяхме, че малкото дете се е изправило.“

– Какво става, момчето ми? Какво се случи?

– Каза ми да не се притеснявам, че ще оздравея, и да ти кажа да не се притеснявате. И той ме излекува.

– Кой, момче ми, те излекува?

„Още нищо не бяхме виждали“, казва той.

– Дядото, който дойде.

– Кой дядо?

– Дядото.

Момчето не знаеше какво да каже.

– Какво имаш предвид, че те излекува?

Разкопчали ризата му. Ракът бил изчезнал. Този тумор. Нямало дори белег. Мъжът ми казва: „Бяхме спрели да мислим. Вдигнахме чаршафите, вдигнахме дрехите, за да видим къде е паднала, тази мандарина, къде е паднала.“ Търсили в чаршафите.

Малкият седял по-далеч и ги наблюдавал.

„Жена ми вдигна чаршафите и ги изтръска. Гледах внимателно. Нямаше нищо.  Не знаех – казва мъжът, – какво да предположа? Беше на зазоряване. Заведох детето в хола, накарах го да седне и му донесох толкова икони на светци, колкото имах.“

„Този ли беше?“ – показал му първия…

– Не, татко.

– Този ли е?

– Не, татко.

– Този ли беше? Да! Той!

Кой беше той? Родителите дори не се замислят!

Светият лекар Лука, от Крим, чието тяло се намира в град Симферопол.

Лекарят с очила. Най-голямата награда за медицина в Русия. Наградата „Сталин“.  Той е. Момчето не го познаваше. Веднага след като си уговорихме среща, отидохме в болницата. Лекарят поглежда детето. „Не можехме да кажем нищо, казва бащата. Бяхме разтреперани и нямахме думи“.

И лекарят казва:

– Друго момче ли ми доведохте?

Той познава детето. Какво се е случило?

„Как да му кажем какво се случи? Как да му обясним какво се случи?“ – казват родителите.

Те не знаят какво и как се е случило. Но фактът, че някой, който е починал преди години, е все още жив и може да се появи и да направи нещо подобно – оттам знаят. Как? Защото го преживяли!

Ти, който ме слушаш, можеш да кажеш: „Хубави приказки ни разказва монахът. хубави истории, и времето минава приятно, и да му задаваш въпроси.“ Аз, който го слушам, мога да кажа: а откъде знам, че е така, както ми го казва? Аз ли бях там, за да го видя? И да го подложа на съмнение. Тези, които са го преживели, могат ли да кажат, че не се е случило? Това е нашата вяра. Ако не го живеете, няма да го знаете. Живеем невероятни неща на Света Гора, но не ги казваме, защото умът не иска да ги приеме, а ги избълва. Както логиката избълва християнството. Нашата вяра не е логика. Тя стои над разума. Тя е отвъд границите на разумното. Ето защо нашата вяра никога не се е основавала на доказателства и аргументи. Това са дънени кори, на които стъпили други лидери на клонове на християнството или негови имитации, които мобилизирали разума, за да подкрепят християнската вяра. „Правилно е да вярваш, ти си разумен човек да вярваш. Защото…  ето един аргумент… ето и другия аргумент…“

Как се движи дадено нещо? Когато човек го премести. Всяко нещо се движи от някого или от нещо друго и то от нещо друго. Доказателството на Аристотел. И стигаме до първия движещ се обект, който е Бог. „Затова всеки разумен човек трябва да вярва, казва Аристотел“ – повтарят някои християни. Не. Никога не казваме, че нашата вяра е правилна, поради това и това, поради тази и тази причина. Какво ще кажем? Какво каза Филип на Натанаил: „Дойди и виж.“ Ела и ще узнаеш.

Казва нещо много хубаво свети Григорий Палама който знаел Платон и Аристотел на петте си пръста, един от най-мъдрите хора, които земята някога е виждала. Какво казва той? „Всяко слово се оспорва от друго слово. Но кое слово може да постави под въпрос живота?“

За тези неща, за това обучение, за това знание, което в крайна сметка ще ни доведе до вяра, се изисква търпение, време и правилна борба. Трябва да се борим по правилния начин, а не да се борим напразно. Един светец казва, че когато си обхванат от блудство, Бог какво да направи с милостинята ти? Той не иска милостиня от теб. Иска да победиш там, където си бил победен! Той иска да се отървеш от страстта, която те е превърнала в роб и ѝ служиш. Той иска да си свободен човек. Да не се утешаваме, като правим само добро, за да оправдаем някои наши страсти: „Да, имам това, но правя и  това, направих онова, направих онова“. Не. Дяволът не се стреми да ви пороби във всичко. Една страст е достатъчна за него. Лъвът дали за главата е закопчан в капана, или за ноктите, е в капана и по всяко време ловецът може да го убие. Затова да обръщаме внимание и на малките страсти и да се борим смело. Какво иска Иисус Христос? Това ще се подвизавам да направя. С търпение, с време и винаги с нечий съвет. Нека не бъдем сами! „Но горко на един “, казва Христос (Еклисиаст 4:10). Винаги, един до друг ще се спасим, държейки се за ръка. Единият обичайки другия, другият прегръщайки другия. Ева била сама в Рая, когато змията се приближила до нея. Не бъдете сами. Не бъдете всезнайковци. Колкото и да знаеш, никога няма да знаеш колкото знае дяволът.

Един отец на Света Гора искаше да види дявола. И настояваше. Близо до манастира, в който живях години наред. И една нощ дяволът му се яви. На следващия ден един отец от манастира, без да знае какво се е случило, отиде и го повика. Този, който искаше да види дявола, беше гостоприемен отец, 30-годишен.  Но на монаха посетител отворил вратата едно старче. Отецът от манастира му казал: „Мога ли да видя отчето?“. Старецът не отговорил. Бил малко странен. Кой беше този старец? Как го е настанил? Посетителят настояваше, викаше, чукаше, но старецът нищо не казваше. Отецът бил шокиран, когато разбрал, че старецът е 30-годишният монах. Той остарял и побелял от ужаса си, така че макар да го познавал, не го разпознал.

Чух друго отче да разказва как дяволът се появил пред него в църквата по време на службата. „Толкова се уплаших – казва той, – в себе си изкрещях, но закрих устата си с ръка, за да не чуят и разберат другите какво се случва. Защото имах пред себе си този, за когото знаех, че е най-големият ми враг и че никога няма да имам по-голям враг от този дявол“.

Инцидентът отмина, това отче е добре. Защо единият се срина и дяволът го разкъса на парчета, а на другия не е сторил нищо и до днес? Защо първият човек искаше да се учи по своя воля, по своя начин с убеждението: „Аз съм верен, аз съм благочестив“, а другият е в послушание. И той не поиска да види дявола. Дяволът искаше да го види, но не можеше да му направи нищо. Така че ние се спасяваме не само когато се борим, но и когато се борим правилно. Не само когато живеем, но и когато живеем правилно. „Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата „(2 Тим.  2:5). Много е лесно да се спасим.  Твърде лесно е да бъдем истинни човеци – когато сме смирени, когато се стараем да спазваме Христовото слово: “ако някой Ме люби, ще спази словото Ми“. Той говори за спазване на заповедите, а не за интелектуална вяра. На друго място се казва: „вяра без дела е мъртва“ (Иак. 2:17). Този, който вярва, но няма дела, с които да докаже вярата си, вярата му е мъртва. Св. ап. Иаков казва: „И бесовете вярват, и треперят“ (Иак. 2:19).

Дяволът също има вяра, и то православна, дяволът е „православен“! Ще бъде ли спасен? Не. Защото няма православен живот. Той макар да знае и познава догматите на Църквата и книгите на църковните отци, ще се спаси ли? Не. Не интелектуалните знания ни спасяват, а тези, които сме научили, живеейки. И ние показваме вярата си в Христос чрез живота си. Ако другите ни видят, ще кажат ли: „Да станем и ние като този, който е християнин!“. Или ще кажат: „Далеч от него!“? Живеем ли християнството, или ще чуем това, което Христос Бог казал за другите: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене“ (Марк 7:6). На километри разстояние. Толкова проста е нашата вяра. Толкова красив е нашият живот. Не се страхувайте да живеете. Животът е хубав.

превод: Константин Константинов