Автор: архим. Христодул Кутлумушки

В писмо, написано през 1969 г., св. Паисий споменава, наред с други неща, за явление на християнското общество по негово време – начин на мислене, опасно за душевното здраве и църковния етос. Той описва една част от хората, които живеят в Църквата, но с характерна за тях склонност към разногласие и разделение.

„Те са онези братя, които… се занимават с това да се критикуват един друг, а не за общото благо на борбата. И следят един друг (повече от себе си) какво ще кажат или напишат, за да могат после да ударят другия безмилостно. Докато, ако той самият беше казал или написал същото, щеше да го защити, и то с много свидетелства от Светото Писание и отците. Извършеното зло е голямо, защото, от една страна, онеправдава ближния си, а от друга, го съсипва пред очите на другите вярващи. Много пъти той сее и неверие в душите на слабите, защото ги скандализира. За съжаление някои от нас поставяме абсурдни изисквания към другите. Искаме другите да имат същия духовен характер като нас…“

Разпространен в нашето съвремие, този тип хора се интересуват само от другите. Готов да се отбранява и да напада, той намира смисъла на живота си в постоянна конфронтация, в която винаги търси един проблем, към който да се насочи: ту точността на вярата, ту ереста, ту тъмни сили, но никога своето черно злочестие. Храни се от поляризацията. Жадува да вземе страна в лагер (независимо че в истинска война може да обърне гръб!). И ако дори му поговориш за неговата собствена насока и идеология с етикета на противоположната, за да го накара и да я оцени, той ще се бори безмилостно с вашите думи. Не може да оцени, защото не вижда никъде доброто и това късогледство му помага да ридае с плача Йеремиев. Той не е като пчелата, която взима нектара от цветята, а (както казва св. Паисий) като мухата, която търси нечистотиите. Неговата духовна нищета е покрита с мантията на социалната или духовната борба.

Този човек е намерил един рай в интернет. Тук всеки може да държи  публична реч, без контрол, с най-впечатляващата платформа, като същевременно лесно скрива самоличността си и изгражда желания профил (което е по-трудно в невиртуалната реалност). Тук той лесно се присъединява към един лагер и става „борец“.

Така интернет се превръща в буря от информация, която смесва сухо и зелено, отпадъци, умове и съвести, като реално банализира истината, тъй като сега всеки и всяка група се стреми егоистично и по всякакъв начин да наложи своята истина, своето „право“, своето възприятие и тълкуване. В този процес преобладава импулсът, а оттам и небрежността, лекомислието, нахалството и дори словесното насилие. Това, което се случваше във футбола и политиката, си проправи път и в църковното онлайн пространство: информация, новини, мнения обслужват хаос, объркване и човешки страсти.

Тук всичко е бързо и лесно, информацията е fast food. Тази бързина и лекота също така прави посетителя на интернет, неспособен да прочете книга с елементарни изисквания, неспособен да вникне или да отговори дори на малък последователен текст. Пристрастеният към интернет поради небрежността, насилието и преклонението пред образа, които понякога действат заедно със собственото му вътрешно объркване и несигурност, вече не може да чете. Той принудително ще бъде привлечен от заглавието на текста, от първия коментар и, ако предварително е заел отбранителна позиция, ще се опита да вземе фразите, които му служат. Той прекратява процеса на четене като среща с автора, като опит да разбере собственото си послание и да разбере последиците от него. Важна е ангажираността. Ето защо обикновено неангажираният текст или е подложен на обстрел от страна на противниковите лагери, или просто се игнорира, тъй като не дразни.

Но къде да обърнем внимание, когато амбициозният интернет-писател, невежа, душевноболен или шарлатанин (или успешна комбинация от трите) развива своята гледна точка с енергията и убедеността на пророк и учител, опитвайки се да стане и клиент на публичността? Този безотговорен формировател на общественото мнение дразни, обърква и в крайна сметка обезкуражава всяка изстрадала душа. Как можем да го разберем? Добрият текст уважава както читателя, така и темата, която разглежда, не обижда, не ласкае и не се обръща към страстите, а смирено се опитва да вникне в онова, което е общо богатство и на автора, и на читателя, естествената дарба, дадена от Бога, и допринася за напредъка на всички в истината.

За съжаление, в порочния кръг на интернет знанието е изместено от неконтролирана информация, която на свой ред се възкачва на трона на знанието, за да заслепи с фалшиви, подвеждащи светлини. А „информираният“ се превръща в полуграмотен и всезнаещ.

С основание в това пространство няма време или лукс за любезности. Нито за светска, нито за духовна любезност. Тези неща изискват аскеза и взаимопроникване. По-лесно, по-непосредствено и по-стимулиращо е насилието, както в по-грубите, така и в по-изтънчените му форми, и то намира почва в смутени души.

Но нека завършим с това. Писането, четенето, познанието изискват вътрешна дисциплина; съсредоточаване на умствените сили и борба със страстите на нетърпението, егоизма и себелюбието; усилие да разберем другия и да търсим заедно с него с търпение общото богатство на природата и благодатта. В противен случай ще се лутаме по периферията, изгубили центъра, готови да бъдем изхвърлени от центробежните сили като тъжни метеорити. И най-лошото е, че ще си въобразяваме, че сме звезди, които осветляват света.

превод: Константин Константинов