Как всекидневието се облича в багрите на светостта (втора част)

Автор: о. Харалампос Пападопулос

продължение от тук

Светият старец и добър богослов Емилиян Симонопетритски има един хубав текст за радостта. Той казва, че ако искаш да придобиеш любовта на Христос, трябва да започнеш първо от радостта, да си радостен.

Вижте, християнинът не е злочест, не трябва да се отъждествява с човека на скръбта и злочестието, интровертността и недоволството. Християнинът е човекът на радостта, на светлината, отиваш и ти дава радост, радваш се да дружиш с него.

Старецът казва на монасите и на други: „Бъдете хора, които, щом идвате отдалеч, другият ще ви гледа и ще се радва, че ви вижда“.

Не да идваш и да другият да се крие. Идва да те види братовчедка ти и ти излизаш от задната врата, или приятелката ти идва и казваш да ѝ кажат, че отсъстваш. Идват гости, ти не искаш да излезеш, играеш на компютъра. Като си тръгнат, питаш: „Тръгнаха ли си? Слава Богу!“. Не издържаш, това те потиска и изприщва, поставя те в трудно положение. Или си бил с тях, но като си тръгнат, теб те боли глава. Защото може и да казваш: „Добре си прекарахме“, но вътрешно си притискал себе си.

И знаете ли, умът може да каже хиляди лъжи, може да казваш: „Радвам се, че се запознахме“, а вътре в теб да си казваш: „Леле, какъв тоя човек!“, да кажеш: „Отче, колко хубава беседа!“, а да си спал през цялото време. Но тялото на човека не може да се преструва, затова и ако не си се чувствал добре на дадено събитие, когато си отидеш у дома, ще те боли главата ти, стомахът ти, изключено е тялото да не прояви натиска, който е почувствало.

Тялото не лъже, умът лъже, хиляди лъжи може да каже. Тялото не може. И понякога умът ни убеждава, че сме много добре, а реално сме много зле. В действителност тялото ти изкарва това напрежение, на лъжата, на лъжливите отношения, където не си прекарал добре и не си доволен и щастлив. Затова старецът Емилиян казва: „Бъдете хора на радостта, да се радват другите до вас“.

Човек отиваше при стареца Паисий и се радваше, той бе простодушен благодатен старец, прегръщаше те, хващаше те за ръка, говореше ти човешки, разбираше те. Какво мислите, че били светците? Те са били хора с покаяние и смирение. Не са безгрешни. Хора били. Но имали покаяние, любов към Христос, смирение, съчувствие. Какво имал свети Паисий, знаете ли коя е неговата черта? Защото всеки светец има нещо различно, което съставя този букет на светците в Църквата. Какво имал свети Паисий? Това, което било характерно за него, била любовта към хората. Можел да седи да те слуша безкрайни часове. Цял ден да работи, наистина да е капнал от умора и да отидеш и да остави всичко и да седне да те слуша.

Когато някой има някакъв проблем, спрете да се правите на негови учители. Тоест когато някой е в трудно положение, няма нужда да слуша проповеди, не иска да чува такива неща, и той знае много добре кое е правилното, какво трябва да прави, но не може, не е в такава фаза, няма сили да го направи. Какво иска? Да сме до него, да му кажем: „Разбирам те, съчувствам ти и аз съм минал през това, и аз го преживях, не се отчайвай! Бог си знае“. Това е изцеляващо. Това му е достатъчно. Не са нужни проповеди, да се правим на учители, които знаят всичко.

Същественото е да сме хора с радост и тук старецът Емилиян казва:

„Защото човек черпи радостта и от по-малките неща“.

Тези, които ни убягват всеки ден. Много е важно, трябва да славим Бога за това, което имаме, и да спрем това проклятие, както го нарича старецът Паисий, ропота. Ропот за всички неща. Нищо не ни харесва, яденето, леглото, домът, градът, жената,  за всичко намираме причина да изроптаем. На роптаещия му даваш един хубав плод и вместо да каже: „Слава Богу!“, да го изяде и да каже: „Благодаря!“, казва: „Да, ама другите имат хайвер! Е, да, но има други, които нямат какво да ядат. Защо гледаш тази интерпретация, а не другата?

Има хора, сигурно сте го установили, около вас в дома, които могат за две-три минути да ви докарат до депресия. Страшно е. Да отидеш някъде радостен, у дома, да влезете и от вратата да те накара да се разкаеш, че си излязъл. Да са те изпълнили с вини, че си радостен, че си излязъл, че си изпил едно кафе. Както казват, енергийни вампири, пият ти кръвта, изтощават те.

И казваше старецът Моисей Светогорец, че няма светост в един човек, който не може да казва: „Слава Богу!“.

Възможно ли е да нямаш проблеми? Има ли някой, който всичко да е решил?

Веднъж при едно посещение в планинската част на Крит срещнах един пастир, говорихме за различни неща от живота. И тези пастири в своята самота високо в планината се отдават на философски размисли изключително много. Тишината и самотата те принуждават да влезеш в себе си, защото нямаш хора наоколо, с които да говориш. Оттук те влизат по-дълбоко в себе си и работят в душата си. Простодушните хора в планинските села в Крит са силно поетични. Съставят мандинада на секундата.

Защо да не кажа: „Слава Богу!“, понеже имам някакъв проблем със здравето? Всички имаме. Понеже имаме социални проблеми? Всички имаме. И ако нямаме това, ще имаме душевни. И ако не това, ще имаме с децата, с работата. Има ли някой  който да е решил всичко?

И той ми каза:

Кажете ми един човек,

да е решил всичко,

защото аз не го реших,

но и хич не ми пука!

Това е една философия, колко много е размишлявал относно тази тема на живота как може да стане доксологичен човек. И старецът Емилиян казва, че от малките неща, когато човек ги отнася към Бога, ги възприема обратно чрез Бога.

Тоест да казва: „Слава Богу!“ за ястието, „слава Богу, че днес си прекарахме хубаво“, всичко да гледа като Божий дар, да го облича в Божията благодат, всичко да става в името на Бога.

„Тогава, казва, в него настъпва лека полека радостта. И радост може да ти даде усмивката на другия“.

Това не е малко. Попитай хора, които са в самота, месеци не са излизали навън, и да им се обадят по телефона, каква радост е.

„Радост може да ти достави милувката на другия“.

Когато отидох на Света Гора, един човек, вече на възраст, ми каза: „Аз бащинска милувка не почувствах. Баща ми смяташе за грях да ме докосне.“ Старите хора на Крит казваха: „Да обичаш децата си, но да не го знаят, да не им го показваш“, сурови хора, по тези въпроси следваха такава линия. Така никога не милваха, не прегръщаха, не казваха: „Обичам те!“ Една девойка ми каза завчера: „Не съм чувала думите „обичам те!“. Не знам как звучат. Никой не ми каза: „Браво! Добре се справи!““.

И продължава същият човек: „Отидох на Света Гора, да се запозная с папа Ефрем Катунакийски, да ме прегърне, да почувствам какво означава да те прегърне един баща, един човек“.

„Похвалата от другия, казва старецът, може да ти даде радост“. Могат да ти дадат радост дори и противоположните неща. Дори и едно затруднение – за духовно напредналите – радост ти дава цветето, радост ти дава планината, радост ти дава естествената светлина, радост дава и най-малката молитва, радост дава всяка надежда, радост дава присъствието на бащата, на майката, всичко, радост дава дори и сънят.

Тоест това просто нещо: „Слава Богу, заспах“. Я попитайте хора, които не могат да спят, които се мъчат цяла нощ и не могат да мигнат, въртят се и стават, я ги попитайте да видите какво благословение е сънят. Тоест прости неща, където, ако се фокусираш върху тях с благодарение, животът започва да става красив. И казваш“ „Слава Богу!“ И се радваш на всичко и ставаш едно радостно създание.

И тук старецът казва:

„Бог е изпълнил света с неща, които могат да ти дадат радост и от тази радост можеш да стигнеш до голямата радост, която е Христос“.

Започваш от тази радост и постепенно ще възлизаш и отиваш към по-големи духовни радости, но ако не се научиш да се радваш на простите неща, няма да можеш да стигнеш до духовните. Защото, ако Бог ти даде благодатта, ще я разрушиш. Ако ти даде едно голямо благословение, ще го разрушиш. Затова и Бог преди да даде една харизма дава изпитания, за да подготви почвата, да узрее душата, душата е егоистична, самохвална, себерушителна, ако ти даде дара, ще го разрушиш поради своя егоизъм. Оттук те подготвя чрез изпитанията и след това ти дава харизма и можеш да я задържиш в ръцете си. По същия начин, ако се научим в малките неща да славим Бога, ще дойдат и големите в живота ни…

Край на беседата

превод: Константин Константинов