Автор: старецът Маркел Каракалски

Някога се озовах като поклонник на Синай, в манастира на светата великомъченица Екатерина. Проследихме светата Литургия и след това се поклонихме на света глава на всехвалната великомъченица Екатерина, която пръскаше наоколо благоухание и изпълни с веселие душите ни. Боси влязохме и се поклонихме и в параклиса на Светата Къпина с вълнение и удивление, защото на това място боговидецът Моисей видял горящата и неизгаряща къпина.

Тъй като имахме свободно време, поискахме да посетим аскетическата пещера, в областта „Толас“, която е разположена на два часа път от манастира. Тук водил своя безмълвен живот св. Йоан, в продължение на 40 години. В напреднала възраст го възкачили на игуменския трон на Синайския манастир.

Вървейки пеша, се изкачвахме по стръмната пътека. Минахме и през едно малко село с бедуини. Втурнаха се млади майки с деца в обятия, следваха ги и много други дечица, просейки милостиня. Раздадохме на всички каквото имахме, сладки и бонбони. Малко празненство имаха тогава дечицата. Скриваха сладките в пазвата си и простираха ръка да вземат още. Един бонбон за тях бе цяла сладкарница. Дечицата вървяха напред с радостно лице и ни водеха към Пещерата.

Онази нощ беше валяло и във вдлъбнатините на скалите, които приличаха на малки дълбоки чинии, се беше събрала дъждовната вода. От нея пиеха влечуги и диви животни. Срещнахме и малко стадо от кози, които бяха много дребни, тъй като и растителността тук е много оскъдна. Малки и благоуханни тревички никнат върху тази суха и безплодна земя и в процепите на скалите.

Стигнахме до Пещерата. Малко по-встрани е построен храмът на свети Йоан Синайски (Лествичник). Останахме пред входа на Пещерата, която в действителност е една голяма скала. Бяхме обзети от свещено благоговение и умиление, размишлявайки, че в това място преподобният е преживявал свръхестествени съзерцания, възлязъл е на върховете на светостта и е написал свещената книга „Лествицата“. Станал несравнимият учител на пустинята и е закърмил и възпитал поколения монаси. Въздействието на тази книга продължава дори и днес, защото е една от най-практичните и духовни книги, които водят стъпало по стъпало всеки подвизаващ се по пътя на добродетелта.

Почувствахме силно присъствието на свети Йоан. Вярвахме, че бе там и ни поучаваше с неговото мъдро и утешително слово. Както в онези години, когато живял, го посещавали различни поклонници, за да чуят съветите му, така и ние днес усещаме силно присъствието му и слушахме неговото мълчаливо и просветено слово.

Сам свети Йоан Лествичник съхранява в „Лествицата“ едно от посещенията на поклонниците и записва съветите, които им дал:

„Някои миряни, които живееха нерадиво, ме попитаха: как можем ние, които живеем със съпруги и сме обградени с толкова задължения, да последваме християнския живот? И им отвърнах:

“Каквото и да е добро, ако можете, вършете, никого да не осмеете, никого да не окрадете, на никого да не кажете лъжа, никого да не презрете, никого да не намразите. Да не пропускате черкуването, да проявявате състрадание към бедните, никого да не скандализирате. Чужда вещ и чужда жена да не доближавате. Вашата жена да ви е достатъчна (Лука 3:14). Ако живеете така, не сте „далеч от царството Божие“ (Мк. 12:34).

В днешните години, където семейството толкова много се тресе, тези съвети на свети Йоан са една голяма помощ за съпрузите. Защото така се опазва достойнството на съпрузите, ложето остава чисто, в дома цари Христос и децата израстват нормално в мира на семейството.

Домът става малка църква, тамянът благоухае, кандилото гори и се слави Името на Света Троица, на Която подобава всяка слава, чест и поклонение во веки. Амин.

превод: Константин Константинов

Реклама