Автор: митр. Антоний (Паканич)
Защо е важно да избягваме да роптаем срещу Бога?
Въпреки много трудната ситуация, в която се намираме, е важно да се предпазим от ужасния грях – да роптаем срещу Бога.
Този грях коварно и незабележимо се промъква като змия в душата на човека и я обвива около себе си. Вярата ни в Бога се основава на убеждението, че всичко, което се изпраща в живота ни, е изпратено свише. Задачата на християнина е да се смири и да приеме Божията воля.
Преп. Силуан Атонски завещавал: „Който иска да се спаси, трябва въпреки всичко да благодари на Всевишния с думите: „Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе, Боже наш!” В този на пръв поглед наивен съвет се крие най-висшият смисъл на връзката между човека и Бога. Без пълно доверие в Твореца и Неговия промисъл не може да има спасение.
Днес вярата ни е подложена на проверка, както е била подложена на праверка вярата на многострадалния Йов, който в един миг изгубил всичко. Ако вярваме в Него, Той няма да ни посрами. Само Господ знае как да доведе всеки човек до спасение.
Кръговратът на живота ни хваща в стоманените си нокти. Нямаме време да помислим за важните неща в живота ни, нямаме време да си поемем дъх. Човек върши ежедневните си задачи, пазаруването, опитва се да се приспособи към наложените стандарти. Едва когато се измъква от главоломното тичане, той спира и се замисля: „Къде тичам?” И тогава излишното и ненужното отпада, и остава само настоящето.
Човек е слаб и немощен. Той не може да спре надпреварата по собствена воля, всъщност не е способен да направи нищо добро и спасително. Всичко, което е добро и светло, идва от Бога, от Божественото присъствие в живота ни. А това, до каква степен Го допускаме в живота си, ни дава възможност максимално пълно да се реализираме и да се разкрием всичко, което заложено е в нас, в нашия образ и подобие.
Бог е с нас сега, както е бил и преди. Затова нека не се отчайваме, а да се укрепим във вярата си!
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Праславная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 