Автор: старецът Маркел Каракалски

Ето, времето на живота ни свършва и вечността ни очаква. Нека благоукрасим душата ни, за да преминем безопасно и безпрепятствено по моста на настоящия живот в отсрещния бряг на вечността.

Разрезът на смъртта е близо и ще отплаваме с лодката на душата ни в океана на вечния живот. Смъртта става преход от временното към вечното; от тленното и суетното към нетленното и неизменното; от изпитанието и болката на настоящия живот към радостта и славата на вечното блаженство.

Оставяйки всички стари навици и греховни предразсъдъци, нека започнем един нов живот.

Живот в простота и чистота; живот в молитва и любов; живот в скръб и сълзи. „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4).

Нека избегнем „кратковременна, греховна наслада“ (Евр. 11:25), защото всеки грях е заблуда; той е отклонение от правия път и непослушание към волята на Светия Бог. Това ни поучава и Божието слово: „Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека“ (1 Йоан 2:16-17).

Вървейки по пътя на този суетен живот, нека пазим дрехата на душата ни, за да не я разкъсаме от тръните на греха; за да не я оскверним с нечистотата на страстите.

Ние сме странници и пришълци. Вечността е една реалност и идеята за безсмъртието трябва да държи ума ни буден. Като странници трябва да сме готови за нашето вечно отечество. „Като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4:18).

Нека отхвърлим излишните тежести и нека задържим това, което е полезно за преминаването през моста на настоящия живот към бъдещето блаженство.

Дойдете, спътници на настоящия живот. Да не бъдем нехайни към спасението. „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Нека извървим благоразумно времето на живота, за да преминем с „бодра крачка“ през моста на настоящия живот към нашето небесно отечество, където ни очаква справедлив Съдия.

На Него подобава слава во веки. Амин.

превод: Константин Константинов

Реклама