Защо вярващият християнин е по-малко е склонен към стрес?

Автор: свещ. Антоний Русакевич

Депресия, стрес, тревожност… Все по-често чуваме за тези психични явления в ежедневието на гражданите. Несъмнено тези феномени на психиката са били наблюдавани и преди, но по някаква причина сега те са се превърнали почти в „Божие наказание” за съвременните градски жители. Ежедневният стрес причинява непоносим дискомфорт във вътрешния живот на типичния жител на мегаполиса.

Това се дължи на една много забележителна характеристика на съвременното информационно общество. Ако по-рано, само преди един век, социалният живот на повечето хора е бил премерен, дори рутинен, то сега същите градски жители са въвлечени в надпревара за задоволяване на личните си нужди (образование, развлечения, спорт, културно свободно време и т.н.). Както е добре известно, повече права водят до повече отговорности. Броят на новите потребности, които правят живота на съвременния човек по-ефикасен, го принуждава постоянно да работи. Вече със сигурност сме забравили „златния век” на безделниците, описан в много научнофантастични утопии. Така новите потребности ни карат да се претоварваме, да прегаряме на работното място, което води до много психични травми и разстройства. Но това не е всичко.

Съвременната цивилизация се основава върху научния рационализъм, което означава, че всички явления в социалния живот се опитват да следват законите на логиката и „здравия разум”. Рационалната картина на ежедневието на съвременния гражданин, наред с други неща, се състои в това, че влаковете и автобусите  пристигат точно по разписание и терапевтът в местната поликлиника  поставя правилна диагноза. Тази рационална картина се състои от много елементи, така че хората бързо свикват с удобния, ефективен и комфортен живот. Рационалната картина на света сама по себе си е добра, но изкуствено изтласква всички отрицателни явления. В настоящето злото не става по-малко, то просто е изтласкано от виртуалните рамки на социалния живот.

Проблемът е, че всеки срив на системата, всяка логическа непоследователност, всяка проява на дискомфорт предизвикват у днешния човек остро отхвърляне и вътрешно отхвърляне, които в крайна сметка завършват със стрес. Стресът възниква не в съзнателна борба срещу злото или недостатъците, както е в християнската етика, а в инфантилно отхвърляне на съществуването на злото, така че всеки срив в рационалната система поражда ефекта на тревогата. Съвременната научна картина на света се е борила толкова дълго и толкова ожесточено срещу невежеството, несправедливостта и социалното неравенство, че съвременният гражданин на практика е загубил имунитета си срещу „злото”. Съвременният гражданин просто се е отучил как да се бори със „злото”, винаги разчита на Големия брат (политическите, социалните институции), но в крайна сметка всяка среща със „злото” предизвиква тревога и стрес, които в най-лошите случаи завършват с дълбока депресия или панически атаки.

Какво трябва да се направи в такъв случай? Факт е, че за съжаление научното мислене не е цялостно, а фрагментирано. То дава отговор на въпроса „как?”, но не дава последователни решения на въпросите „защо?” и „за какво?”. Само религиозното или философското мислене претендира за холистичност. Религиозността предполага цялостна картина на света. Религията дава възможност да погледнем на себе си отстрани. Изправя ли се вярващият християнин пред проблемите и трудностите на „този свят”? Разбира се, той го прави всеки ден. Християнинът обаче има есхатологично мислене и разбира, че злото е реално, но временно. Злото е присъщо на „този свят” поради грехопадението и е много трудно да се отрече този факт. Но християнинът може да се бори, способен е да преодолее злото. Това е зряла позиция: да не отрича, че има проблем, а да се опитва да го реши.

И така, защо истинският вярващ християнин е по-малко стресиран? Това е така, защото неговата житейска стратегия е ориентирана към борбата с греха и личното морално самоусъвършенстване. Християнинът постоянно е съпътстван от различни изкушения и съблазни, които, ако има слаба воля или е топлохладен, могат да доведат и до психични разстройства. В действителност вярващият християнин е подготвен мирозренчески, а това е солидна основа. Християнинът има конкретна задача – морално усъвършенстване, а не трупане на нови потребности, които му носят удовлетворение. Да, християнинът може да бъде подведен от слаба лична мотивация или да има склонност към безделие, може дори да изпадне в съблазнителна заблуда, която също да завърши с психиатрично фиаско. Никой вярващ обаче няма да се оплаче от липсата на ясна и цялостна програма за действие, защото тя е изложена в Евангелието. Човек, който се движи по пътя на живота си с нравствен компас, трудно ще се отклони към пропастта на депресията или стръмнината на стреса.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: Портал на монастира „Сретение Господне” в Москва – https://monastery.ru/zhurnal/obshchestvo/pochemu-veruyushchiy-khristianin-menee-podverzhen-stressam/