Автор: о. Спиридон Василакос

Има думи, които ни ужасяват, но трябва да осъзнаем, че не сме ловци, а пастири. Това какво означава? Много пъти, когато видим нещо, което може да не отговаря на нашите „стандарти“, го наричаме антицърковно или антиправославно и го вземаме на прицел. И там е нужно особено внимание. Църквата не е в опасност поради секуларизацията, а ние сме в опасност. Това е реална опасност, която може да промени човека. И най-лошото е, че много пъти искам да наложа моята секуларизация на Църквата. Това е най-лошото. Да наложа моята секуларизация, която идва от моя начин на живот и да я представя като слово на Христос, на Евангелието, на Църквата. Защото е удобно. Моето слово е въздух, който влиза в звуковите струни и не след дълго излиза. Божието слово е живот, дихание, възкресение, изцеление, просветление, храна. Как е възможно моят въздух, който наричам глас, има и срок на годност, да се опитва да се наложи над вечното, нетленното и безсмъртното? Не е възможно. Тук трябва да внимаваме.

Опитваме се да го играем модерни. Но има ли нещо по-актуално и по-„модерно“ от Евангелието и отците на Църквата? Ново е това, което казва Евангелието, модерното, актуалното, поразителното. Всичко другото е опит за себеналагане и себереклама и затова е най-голямата секуларизация.

След това, когато човек чете  отците, ще намери най-силните отговори за въпроси, които не само днес го занимават, а докато съществува, ще може да намира отговори.

Чуваме хиляди неща днес за Сътворението на света. Колко много сме ощетили Стария Завет. В него няма да намерим само това, което Бог е направил. Казват, че Старият Завет е история на Израил, но той е актуален и поразяващ, защото е моята история. В Стария Завет ще видя всички състояния, всички аспекти на моята душа. Светото Писание не е история, а спасение, и някои казват: видя ли приказката за сътворението на света? Отвори Стария Завет, за да видиш, че първата страница е личния албум на твоя живот, да видиш състояния, да видиш мрака, да видиш бездната. И как екстатичната творческа Божия любов идва и казва: да бъде светлина!

Говорят за сътворението различни неща и казват, че светът се е появил вследствие на голям взрив. И кой ти каза, че отците не говорят за този взрив, много е старо това, което казваш, казват го отците на Църквата, разбира се, че е един голям взрив – от екстатичното творческо изригване на Божията любов, казва св. Григорий Нисийски. Бог говори за светлина, а в четвъртия ден имаме сътворяването на небесните тела. Св. Василий Велики в Шестоднев казва, че светлината, за която се говори в началото на Сътворението, била посята от Божията любов

Нямаме нужда от измислици, нито от това, което може да впечатли другия. Имаме всичко и всичко е ново. Просто трябва да внимаваме, защото определени пъти нещо не ни върши работа и егоизмът ни тръгва да го промени, за да не ме изобличава. Просто казано, не трябва да чета Божието слово по такъв начин, че  да спомага за моята заблуда и състояние. Тук е нужно особено внимание, това е секуларизацията…

превод: Константин Константинов

 

Реклама