18 януари – Охридски пролог

Автор: св. Николай, еп. Жички и Охридски

Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски. Роди се в Александрия през 296 г. и имаше склонност към духовни занимания още от детството си. Стана дякон при архиепископ Александър и го придружи в Никея на Първия вселенски събор. На този събор Атанасий се прослави със своята ученост, благочестие и преданост към Православието. Той допринесе много за потушаването на арианската ерес и утвърждаването на Православието. Той написа Символа на вярата, който беше приет от Събора.

След смъртта на Александър, Атанасий бе избран за архиепископ на Александрия. Той прекара в архиепископски сан повече от четиридесет години, макар и не през цялото това време да беше на архиепископския трон. Почти през целия си живот бе преследван от еретиците. Най-големи гонения претърпя от императорите: Констанций, Юлиан и Валент; от Никомидийския епископ Евсевий и много други; и от еретика Арий и неговите последователи. Беше принуден да се крие от преследвачите дори в кладенец, в гроб, по чужди домове и пустини. На два пъти трябваше да избяга в Рим. Само преди смъртта си той поживя известно време спокойно като добър пастир сред своето добро стадо, което истински го обичаше.

Малко са светците, които са били толкова безмилостно клеветени и толкова престъпно преследвани като свети Атанасий. Но великата му душа търпеливо понасяше всичко заради Христовата любов и накрая излезе победител в цялата тази страшна и продължителна борба. Често за съвет, утеха и нравствена подкрепа ходеше при свети Антоний, когото почиташе като свой духовен баща. Човекът, който формулира най-голямата истина, трябваше много да страда заради тази истина, докато Господ не го упокои в Своето царство като Свой „верен слуга“, през 373 г.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

На въпроса защо Бог Син се е явил на света в човешко тяло, а не в някакъв друг вид, мъдрият светител Атанасий отговаря така: „Питаш защо Той не се е явил в облик на някое по-добро нещо, например във вид на слънце, луна, или звезда, или огън, или етер, а точно като човек? Знай, че Господ не е дошъл да покаже Себе си, а да излекува и научи страдащите. Ако Се бе явил само за да впечатли зрителите, значи е дошъл само за да се покаже. Изцелителят и Учителят трябвало да дойде не само да послужи за полза на страдащите, но да се яви така, че това явяване да е поносимо за страдащите… Никое създание не се заблуди по отношение на Бога, освен човека; нито слънцето, нито луната, нито небето, нито звездите, нито водата, нито етерът не изневериха на своя чин, а напротив, познавайки своя Творец и Цар – Слово, всички те пребиваваха каквито са сътворени; само хората се отдалечиха от доброто, замениха истината с измамата, и честта, принадлежаща на Бога, както и знанието за Него, отдадоха на дяволите и хората, и на идоли, издялани от камъни. Какво невероятно има в това, че Словото (Синът Божий) се е явил като човек, за да спаси човечеството?“. Наистина, и ние питаме невярващите в наши дни: „В какъв образ бихте искали да видите явилия се Бог, ако не като човек?“.

БЕСЕДА за опасността

Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени (Лук. 12:35)

Това е заповед на Онзи, Който познава слабостите на нашето естество и Който ни желае доброто повече от баща и майка. Това е заповед на нашия човеколюбив Господ. Когато човек е разпасан, не се ли отпуска цялото тяло надолу? Като се опаше и стегне, не се ли изправя цялото тяло като свещ? Като свещ нашата душа трябва да стои изправена пред Бога. Но как душата ще стои изправена пред Бога, ако плътта е натежала от земни страсти и похоти? Виж, между бедрата е гнездото на главните плътски страсти. Да се стегнат бедрата, значи да се стегнем с въздържание и да не даваме воля на страстите. Но стягането на плътските бедра не е цел, а средство, което помага по-лесно да стегнем своя ум, своята воля и своето сърце. Плътското въздържание е началното училище за нашия християнски характер; после следва висшето училище, в което се учим на въздържание на ума, на въздържание на сърцето и въздържание на волята. Ако опашем нашия ум, тогава в неговата стесненост не ще могат да намерят място похотливите помисли. Опашем ли нашето сърце, в него не ще могат да намерят място похотливите желания. Опашем ли нашата воля, в нея не ще могат да намерят място злите скотски и демонски желания. По тесен път, братя, се влиза в Царството Божие. Само в стеснените ум, сърце и воля, могат да пламнат свещите на всички добродетели, чиито пламък се издига към Бога. Под запалени свещи трябва да разбираме християнските добродетели.

О, Господи чисти и безгрешни, огнище на всички добродетели, помогни ни да се препашем с въздържание и по тесния път да стигнем при Теб със запалените свещи, които Ти си донесъл в света. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Из Охридски пролог за 18 януари, превод: Мартин Димитров, източник: http://www.eparhija-prizren.org/prolog-01_18