Автор: св. Николай Велимирович

1. Обрезание на Господа и Бога и Спасителя наш Иисуса Христа. В осмия ден след рождението Си, божественият Младенец бе донесен в храма и обрязан според съществуващия още от времето на Авраам закон в Израил. По този повод Му бе дадено името Иисус, както бе благовестил архангел Гавриил на Пресветата Дева. Старозаветното обрязване предобразява новозаветното кръщение. Обрезанието на Господа показва, че Той е приел върху Себе Си истинско човешко тяло, а не привидно, както по-късно са учели за Него еретиците. Освен това Господ е обрязан, защото е искал да изпълни целия закон, който Самият Той е дал чрез пророците и праотците. Като изпълнил тази разпоредба на закона, Той я е заменил с кръщението в Своята Църква. „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.“ (Гал. 6:15), заявява апостолът. (В църковната служба този Господски празник няма нито предпразненство, нито попразненство).

2. Св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. Роден във времето на цар Константин. Още като некръстен е учил в Атина 15 години философия, риторика, астрономия и всички останали светски науки според времето. Другари в училище са му били: Григорий Богослов и Юлиян, по-късно станал цар-отстъпник. В зряла възраст се е кръстил в река Йордан заедно със своя бивш учител Евул. Бил епископ на Кесария Кападокийска почти 10 години и завършил своя земен живот на 50-та година от рождението си. Като велик поборник за Православието, най-светъл лъч на нравствена чистота и ревност за вярата, като велик богословски ум и велик строител и стълб на Божията църква, Василий напълно заслужено бива наречен Велики. В църковната служба се наричан „пчела на Църквата Христова, която носи мед на верните и с жилото си боде еретиците.“ Запазени са многобройните трудове на този Отец на Църквата – богословски, апологетични, подвижнически и канонични, също така и служба, наречена на неговото име. Тази служба се служи 10 пъти в годината, в това число: на 1 януари, на Бъдни вечер, на Богоявление, във всички недели на Великия пост без Цветница, на Велики Четвъртък и на Велика Събота. Мирно се упокои светият Василий на 1 януари 379 г. и се пресели в Христовото Царство.

Из „Охридски пролог“, превод: Мартин Димитров

Реклама