Автор: Морфоски митр. Неофит

1. Св. Николай и св. Спиридон…

Пожелавам Ви много години да имате всички вие, отци, майки, братя и сестри! Всички да имате години на вяра!

Погледнете тропара на свети Николай. Там на първо място като основен белег на неговата святост, с който Църквата го почита, не е изтъкнато неговото чудотворство, т.е. онези многобройните чудеса, извършени от него. А много малко светци, Църквата е нарекла чудотворци. В древната Църква това са свети Спиридон и свети Николай, в съвременната Църква (имам предвид 20 век) свети Нектарий, а в най-древната Църква още е и свети Григорий (Неокесарийски епископ) Чудотворец, който бил духовен наставник на бабата на Василий Велики – Макрина.

Те официално са наречени чудотворци. Но това, което ми прави впечатление в тропара на свети Николай, е, че основно се набляга на неговата вяра, защото, ако той нямаше тази пламенна, тази ревностна вяра, може би нямаше да бъде такъв чудотворец. Дори и двамата тези светци, които конкретно споменахме, Спиридон кипъреца и свети Никола, който вероятно също е кипърец, според това, което е открил на един свят игумен на Света гора преди няколко десетилетия – отец Андрей от манастира „Свети Павел“. Когато го видял, го попитал: „Отче, откъде си?“ И светецът му отговорил: „Коренът ми стига в Кипър“.

Помислете си само, и свети Николай да е кипърец по произход! Как да не се нарече нашият остров „остров на светците“! Ето кои са нашите сили. Не са нито Европейският съюз, нито НАТО, нито ЦРУ, нито Съветският съюз, нито Русия. Нашите сили са светците ни. Но за да станеш светец или чудотворец, било голям или малък, първото нещо, което трябва да запазиш, е православната вяра.

Благодарение на чудото с керемидата, свети Спиридон станал известен в целия свят и то било наречено „чудото на свети Спиридон Чудотворец“. Той го извършил по време на Първия вселенски събор, на който присъствал Арий, но също и свети Николай, и Константин Велики, и свети Атанасий, тези големите светци на нашата вяра, основите на Църквата ни. Свети Спиридон виждал, че там имало опасност еретикът Арий с речовитостта си и с красотата си (бил и много красив проклетникът, и голям оратор) да подведе по-простодушните архиереи и те да се огънат, така че съборът да се отклони от православното учение.

Да знаете, случва се и съборите да се заблудят, а не както някои казват, че над всичко стои съборът. Над всичко стоят богоносните отци. И сега, когато кажа „По молитвите на…“, какво ще кажа, отец Якове? По молитвите на светите събори ли? Не! „По молитвите на светите наши отци”. Виждате ли, богослужението ни потвърждава догмата и прави мъдрото ясно.

И така, тогава свети Спиридон направил онова чудо с керемидата, когато я стиснал и тя се разделила, като показала съставните си части: огънят се издигнал нагоре, водата изтекла надолу, а в шепата му останала изпечената пръст. И им казал: „Ето Светата Троица – Единица в Троицата и Троица в Единицата“.

А свети Николай на същия този Първи вселенски събор явно бил най-пламенният, макар и да се казва впоследствие в тропара му „Правило на вярата и образец на кротост“. Знаете ли, той не бил някакъв гневлив като мене, светецът наистина бил „образец на кротост“. И Светият Дух обитава у кротките и смирените. Един такъв кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29) бил и свети Николай. Този кротък и смирен по сърце човек, когато чул красавеца Арий там да проповядва и да казва, че Христос не бил Бог, а Божие творение като нас, бил обхванат от гняв, от свещен гняв. Както казваше свети Паисий, „когато става въпрос за вярата ни, за отечеството ни и за нравствената чистота на тялото ни, трябва да имаме гняв – към всеки, който ни приближава с еретически идеи и аморални намерения“.

Както гласи една поговорка: „На зла круша – зъл прът!” Това се налага, за да има равновесие срещу някои, които се стремят към несъгласие и безредици, към еретически и сектантски действия, които водят към вечната смърт. И понеже видял сърцето на Арий, свети Николай, изпълнен с гняв, свещен гняв, му ударил една плесница. И Константин Велики като добър римски управник, какъвто действително бил, го хвърлил в затвора. „Защотo, казал му, ти наруши закона. Не трябва да удряме дори еретиците“.

Щом си нарушил закона, трябва да влезеш в затвора – това гласи законът на държавата. Съществува един закон обаче, който е над законите на държавата и това е законът на вярата. Държавите идват и си отиват, но вярата остава завинаги. А нашата вяра къде ни отвежда? Не в една държава, където ще живеем 50, 60, 100 години. Православната вяра, когато действително е православна, ни води към светостта, както е отвела и овчаря Спиридон, както е отвела и Николай, чедото на малоазийската област Ликия.

Тях православната вяра и нейното изповядване ги отвели към светостта, т. е. към вечния живот. Защото святост означава: когато умра, да не умра, но да имам „прошка на греховете и живот вечен“. Светците вярвали в това с цялото си сърце и не се уплашили. А когато се наложило, поставили и еретиците на мястото им, оказали им съпротива. Не били учтиви, каквито обърканата Европа иска да бъдем.

Във вярата се изисква мъжество. Не учтивост, а мъжество и изповядване на вярата се иска. Видяхте ли вчера какво направи в Атина отец Йоан Йотис, който е по-възрастен от отец Поливий? Той издаде и цялата патрология в 150 тома и цял свят обиколи, за да я продава. Дойде и тук, в Евриху – представете си, такова старче! Но когато папата отиде миналия ден в Атина, след посещението му при нас (в Кипър), там сред цялото това множество на „вежливите“ отчето, старецът-свещеник, се изправи и извика: „Ти си еретик!“.

Полицията веднага го заловила. Тя си свършила работата и за това най-много да получи някакъв бакшиш. Свършил си работата и отец Йоан обаче. И ако е имал и грехове, и грешки, и страсти, Христос веднага му ги е зачеркнал чрез това изповядване на вярата. Истината е казал човекът, никого не е обидил. И коя е истината?

Когато папата не е в съслужение с нас, а и всеки един пастор, това означава, че нещо има във вярата му. Това не е вярата на свети Николай, не е вярата на свети Спиридон. Тези хора не са „правило на вярата“ и „учители на въздържанието“. Но някой трябва да каже истината. Колко можем всички да мълчим? За страха от кого? От юдеите (намек за евангелския израз „поради страх от юдеите”, Йоан 7:13; 19:38; 20:19), от полицаите? Къде остава в крайна сметка Светият Дух, Който вдъхновил великия свети Николай, та се наложило Константин Велики да го отведе в затвора? И кой го освободил?

Вижте там горе на иконата, кои са освободили свети Николай. Христос и света Богородица отишли в затвора през нощта и му дали: Христос едно Евангелие, а света Богородица един омофор (широка лента плат, която архиереят слага върху раменете си над всички останали одежди), т. е. това, което нося и аз. И на сутринта стражите го намерили да седи с омофора и да чете Евангелието. Попитали го: „Отец Николай, кой ти ги даде тези неща?“ „Навестиха ме вчера Господ и Света Богородица и ми ги донесоха“. Развълнувани, те отишли и казали на Константин Велики. Паднал на колене императорът пред свети Николай, пред „правилото на вярата“, поискал прошка и на свой ред Константин станал „Константин Велики”.

Така ставаш светец: или чрез подвижничество, или чрез изповядване на вярата, или чрез мъченичество (проливане на кръвта си).

2. За изповядването на православната вяра

Във всичко трябва да имаме православна вяра – било то мъченичество чрез проливане на кръвта си или чрез изпитание на съвестта, било то изповядване на вярата. Само тогава ставаме съпричастни на светостта на Отец и Син, и Свети Дух. Обърнахте ли внимание преди малко, преди да се причастим, а и на всяка света Литургия преди да се причастим, какво казваме? „Вярвам в един Бог…“. Епископът (ако няма епископ свещеникът) вътре в олтара успоредно с хората навън и с певците тихо казва Символа на вярата. Ако не кажеш Символа на вярата православно, не трябва да се причастяваш. Чувате ли? Ако не кажем правилно Символа на вярата и сложим вътре неправославни изрази, не можем да се причастим с Тялото и Кръвта Христови. Т.е. няма да ни бъдат простени греховете ни, защото няма да имаме прошка на греховете и няма да имаме вечен живот.

Само голямата милост на Спасителя Христос може да ни спаси. Това не го управляваме ние. Друг е господарят. Когото иска спасява. Но ние знаем кой кораб може да премине през голямото море на този свят и да ни отведе във вечния живот, в страната на живите. Този кораб е единствено православната Църква. „Една свята вселенска и апостолска църква“ е православната. Защо?

Не защото има най-много вярващи, както казват папистите, а защото пази православната вяра на светците. И на второ място (нещо, което забравяме) е, че тя единствена предлага лечебен способ как чрез православното подвижничество и вяра да излекуваме нашето сърце от страстите и грешките ни – били те наследствени или придобити впоследствие. И нека да пребъдват в Божията слава светите отци и майки, които дори са написали в книгите, как се концентрира умът и как се очиства сърцето.

Тия неща сме ги казвали и друг път, но всичко това се нарича с една дума: покаяние. Католикът си мисли, че покаянието е съжаляване за грешката. И Юда беше осъзнал и съжали за грешката си, но накрая отиде и се самоуби. Покаянието е друго нещо. Това е промяна на насоката на ума. Умът не гледа това, което казват или вършат другите, за да ги съди и осъжда. Християнският ум вижда своите грешки. Колко е хубаво да виждам моите грешки, моите страсти!

Вчера една жена от Пафос (хората от оня край още имат една особена спонтанност – Европа не ги е развалила, както развали много от нас) ми каза по телефона: «Страхувам се, владико, от всичко това, което чувам. Децата в училище със спринцовките, войните, предсказанията, които правиш и ти, всичко това ме кара да се страхувам».

Попитах я: «Ти какво правиш? Не ми изглеждаш на уплашена». Отговори ми: «Е, да ти кажа, отидох и попитах баба си и тя ми каза: Дъще, многото мисли докарват страха».

Чувате ли? Многото мисли носят страх и мъка, т. е. тревожност. Затова ѝ казах: «Твоята баба ти е дала отговора. Лечението е: по-малко мисли и повече молитва! Това е, по този начин страхът изчезва, «съвършената любов пропъжда страха» (1 Йоан. 4:18). А съвършената любов е да се молиш на любимия, на нашия Христос.

Днес в един момент, понеже пяхме много хубаво, си помислих с гордост (и това по-време на литургията!): виж какъв хубав манастир направихме, колко хубаво пеем, какъв хубав ред имаме! И така започнах да се самовъзхвалявам. Веднага го разбрах, слава Богу (мисля, че имаме бодър ум, слава Богу, само да не го изгубим). Затова си казах: Ама, какво правиш сега, Неофите? Самовъзхваляваш ли се? И веднага сведох чело върху светия престол (над Тялото и Кръвта Христови, това с което се причастихте), и Му казах: Христе, Боже мой, моля Те, научи ме да искам/търся само Твоята слава! Ти си моята слава. Аз нищо не съм. Без Тебе съм едно нищо, nothing, нула.

Когато така започнем да мислим, тогава мислим православно. Виждате ли какво направих веднага, щом разбрах грешната си мисъл? Заговорих на Христос и Му казах: Христе Боже мой, не моята слава, а Твоята слава, вечната Твоя слава желая. Моята докъде ще стигне – 70 години, 80? След това кой от децата ви и внуците ви ще знае много високия владика? Никой. Питайте сега децата си за Хрисант, моя покоен предшественик. Никой не го знае. „Род прехожда и род дохожда “ (Екл. 1:4). Да не се опитваме ние да пишем историята и да се увенчаваме със слава. Славата на Христос да желаем, която е вечната слава.

Но казахме коя е предпоставката: православната вяра и покаянието. Лечението на ума и на сърцето. „И всичко останало ще ви се придаде“ – пари, грижи, безпокойства, отечества. Казано е: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Прочетете отново Евангелието! Четете житията на светиите! Четете Псалтира и го обикнете! И обикнете любимия ни Господ Иисус Христос, и Той ще направлява и мислите, и сърцето ви!

След това, когато затвори телефона жената от Пафос, знаете ли какво си помислих? Казах си: Господи, помилуй! Ходихме да следваме и ни учеха на философията на Рене Декарт (1596-1650 г., френски философ, математик и физик, станал известен със своите новаторски философски идеи). Това е един западняк, изказал следната мисъл, която дори си записвахме ние, глупавите, повлияни от атеистичните учения на Европа: „Cogito ergo sum“, „Мисля, следователно съществувам“.

Отидохме и го казахме това на свети Порфирий, а той ни отговори: „Грешно е това, чедо мое. Този е папист, а от еретична вяра еретична философия се ражда. Ние се молим, за да съществуваме“.

Чувате ли? „Моля се, следователно съществувам”. Някои казват: „Обичам, следователно съществувам“. Ама ако не се молиш, ако не постиш, ако не се подвизаваш, ако не се причастяваш, ако не се каеш, ще обичаш ли? Защо да говорим сега лъжи и лицемерия? Любовта е следствието. Всичко започва от молитвата и поста.

Както е казал Христос: „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк 9:29).

Не е случайно, че в тропара на свети Николай след „Правило на вярата и образец на кротостта“ се казва: „учител на въздържанието те показа на твоето стадо…“. Учел народа си на въздържание. И въздържание не е само постът, нито само храната, а са също и желанията, и помислите. Не са нужни толкова много мисли! Нито много анализи! Нужно е много четене на Псалтира и много молитви! Да се молим на Бог и да му казваме: „Господи Иисусе Христе, дарувай ми кротост, смирение и простота!” Това поиска свети Евмений и стана светец. Също и нещо друго, което казваше свети Паисий: „Господи, Боже мой, Иисусе Христе, помилвай нас и целия Твой свят“.

Както виждате светецът не се грижи за себе си и за чедата си, а за целия свят. Да отваряте паметта си! Да отваряте сърцето си! Да се молите, да постите! Да искате кротост, смирение, простота и ще се изпълните с Божията благодат, т.е. с енергия. Благодат означава силата Божия и по този начин ще дойде впоследствие, по-късно, славата Божия. А тя е светлината на Триединия Бог.

„Тази светлина, казваше светата старица Галактия, е пълна с информация“. Което какво означава? Вие, по-младите тук, които черпите много информация от компютрите, знаете: означава, че сте получили и много знания. Но ако искате, чеда мои, много знания, тогава са нужни и много молитви. И славата на Христос ще дойде да ви срещне, когато тя пожелае. Ние ще желаем само кротост, смирение и простота, а когато те ни се дадат, идва и славата, когато Господ пожелае. Не както направи безстопанственият (игра на думи: деспотис означава владика, господар, стопанин, б. р.) ви владика в олтара. Не така, но както направил свети Николай. Ние имаме за образец богоносните светци. Тях слушаме, тях следваме.

превод от гръцки език: Мария Христова,

FB – група „Митрополит Неофитос на Морфу (Кипър)“

източник: https://www.youtube.com/watch?v=kBY2BrqzL4Y&feature=emb_logo

Реклама