Автор: Панаис Хаджийонас
Духовни поучения, 3-та последна част
Много подвижници прославили Бога, че им били дадени изкушения (например болести), за да правят бдение. Ако искаме и тези противни неща ще ги използваме за доброто на нашия духовен живот. „Бъдете будни и се молете“, каза Христос. И Той Самият се молил. Бдението очиства ума и така човекът се избавя от изкушението. И в съня ни сатаната изкушава и вехне плътта ни. Чист като сняг става човекът, когато бодърства два-три дена. И стражата, който бди, стои прав, за да посрещне врага.
Половината ни живот отива в сън. Заспал живот. Трябва да откраднем нещо от нощта, за да се увеличат часовете на деня. Нощта се дава за молитва и духовно извисяване. До бебешката люлка, в уединения параклис, в тихи места през нощта, исихастите, героите, философите, светците, търсят да намерят защо и как. Тези, които чувстват дълбоко своята мисия, бдят… за свое добро. А навярно повече за доброто на всички нас. Св. Василий се трудил усилено, но бдял и се молил. Св. ап. Павел казвал: “в много бдения”. През нощта душата ни се умилява и твори…
Има едно птиче, което никога не чурулика на светло. Нуждае се от мрака, за да подслади своето чуруликане… Розите излъчват 40 % от аромата си уханието си през нощта. Един стих от Г. Дросини казва много хубаво следното:
Дълбоко през нощта в полунощ
с отворените криле на моята мечта
лети душата ми робиня
свободна в тайни светове на Безкрая.
През нощта вижда всичко невидимо,
което скриваше окаяният ден,
през нощта слуша всичко нечуто
сред тихия вятър.
Много пътя в нощната тишина сърцето се наслаждава на нашепванията на Духа. Душата става приемник, който привлича незалязващата светлина. На будни пастири Бог открил събитието на Рождеството. Те нощували на полето, вършейки своя дълг, и първи се удостоили да научат, че се е родил Христос.
***
Много бдение без разсъдителност вреди. „За упокоение на тялото и душата“ – след като имаме тяло, имаме нужда и от почивка. Бдението е по-изморително от поста. Постави си една мяра. По-добре да падаш бързо и да ставаш бързо. И молитвата е по-чиста сутрин и работите стават по-бързо. Но когато живеем без правило в духовния живот и работите ни не вървят – имаш и безсъние. Е, няма някой, който да е живял и да не се е ощетил от тези безразсъдни постъпки и крайности. И светците бдели. Според силите си. Има и организми, които не издържат.
Молитвата не трябва да отсъства от живота на този, който живее в света.
Колко болни оздравяват след молитвите на другите! Или – колко семейни разногласия се преодоляват чрез молитвата. И молитвата има голяма сила. Призоваваме силата на Всесилния. Молитвата, която се отправя за другия, прилича на мрежата, която плетем, когато искаме да хванем птиче. Ако синът или дъщерята са се отклонили, или мъжът или жената не вървят добре, трябва да направим мрежа. Един час ти, след това аз, след това друг. Това може да продължи една седмица, две седмици. Ако искате да отморите малко и след това отново пак. По този начин печелим Божията милост и се изцелява злото. „Искам и вашата молитва“, казва Бог. Защото Бог иска да се спасим.
Едно семейство имаше един син. Красив и умен. Много го обичаха, но се разболя и го заведоха на много лекари. „Боже мой, подари ни го и каквото стане!“ След като се излекувал, му угаждали във всичко и той се отдавал на гуляи, вдигал кавги. Стигнал дотам да извърши убийство. Осъдили го на обесване. И родителите му казвали: „Боже мой, не знаехме какво искахме“.
Грешни сме, но сме длъжни да се молим за другите, така вършим нашия дълг.
Много пъти в молитвата настъпва такова удовлетворение, че се успокояваме напълно. Да, но се е удовлетворила и волята ни.
Да внимаваме. Да не клоним нито към гордост, нито към разочарование.
Ако човек не може да коленичи в молитвата, не пречи. Както всеки може. Стига умът ни да е там. И в часа, в който вършим работите ни, отново да се молим.
Молитвата е като дишането. Както когато лягаш, спиш, ходиш, ядеш – дишаш, така и молитвата. Дано и когато ядеш да отправяш молитва. На всеки залък да изричаме молитвата.
***
Да казваме мнението си, но да нямаме претенцията да бъде чуто, макар и да знаем, че сме прави. Тогава имаме награда.
Дяволът няма смирение. Смирението е майка на добродетелите. Всичко друго го правят и демоните, но не се смиряват. Затова нямат сила. Ако сме изрядни християни, демоните щяха да треперят от нас. А сега ние треперим от тях, пребедните и отпадналите… докато нашият Бог е пребогат, Крепкият.
Разбира се, трудно е да се смирим, но чрез аскезата е постижимо. Нима тези, които ходят по въже, са го постигнали за един ден?
Някой хули друг и той му отговаря: „Благодаря, тези неща заслужавам. Имате ли още нещо да ми кажете?“ Хулата с нищо не може да го засегне. Съвършеното търпение е за всички. Да не щадим себе си. Христос бил осмян от всички. Докато ние казваме: „Не заслужаваме да ни осмиват“. Това показва, че имаме гордост. И след това казваме, че сме смирени!
Бедните духом са смирените.
Христос бил „кротък и смирен по сърце“. Първо е любовта, смирението. „На смирени дава благодат“. Човек трябва да има смирен дух и наистина да смята себе си за пръст. Така е. От пръст и от небитие бяхме приведени в битие.
Пророк Исаия видял Бога и казал: „Горко ми! Видях Бога!“. Давид казвал: „Аз съм пръст и пепел“ и „като добиче бях пред Тебе“.
Истински смиреният остава на своето място за каквото и да го похвалят и каквито и харизми да има. Не смиренослови, а смиреномъдърства. Докато горделивият, когато го смиряват, казва: „Не знаеха моята ценност“. Ако ни обвиняват за нещо, което не сме направили, да се радваме и да казваме: „Славя Те, Боже мой, докато не съм извършил такива неща, ближните ми ме обвиняват“.
Някой се правят на началници, докато не са.
***
Ако хората ме смятат за най-лошия на света, ми правят добро.
Да се погрижим да придобием от всички добродетели колкото можем. В добродетелта, която донесохме с нас по наследство, напредваме много. В добродетелта, към която нямаме склонност, ако Бог вложи Неговата благодат, ще напреднем. В противен случай, по малко от всичко. Най-значимото е смирението. В едно да останеш назад, си загубил всичко. Това едно е смирението.
Ако говорят за тебе лоши неща, казвай: „Съгласен съм с теб; и аз мисля, че не върша нищо“. И думите на другия стават като пръст, която, ако я изкопаеш, ще намериш съкровище. Стига само да не ги приемеш като пръст, а като благодеяние.
Смирение е да умъртвим нашата воля. Да искаме каквото Бог иска. Да станем мост, по който всички да минават. Нека другият ми се прави на умен и нека ме мами в материалните неща. Бог да му прости. И да не мислим, че така разваляме другите.
Ако те нарекат крадец, кажи: „Благодаря. Нещо друго да ми кажеш?“ – каква радост е това да те обвиняват, без да си виновен… „Още по-лош съм, отколкото си представяш“, му кажи и в теб да не скърбиш, след като не искаш да се харесваш на света.
Да смиренословим е лесно. „Аз съм най-грешният“. Трябва обаче да имаме смиреномъдрие. Ако ни злословят и се радваме на това, това е смирение. „Имам още и някои по-лоши неща, скрити, които не ги знаеш“, казвай. Обвиняват те лъжливо? Казвай: „Слава Тебе, Боже! Опази ме докрай, Боже мой!“. Ако обвинението е истина, да го признаем. Ако не е истина, тогава трябва да се предпазим. Защото има вероятност да паднем в това, в което ни обвиняват.
Пишеше някъде: „Видях човек да пости, друг да се моли, трети никога да не върши волята си“. И последният най-стои най-горе. Бог вижда всичко това.
Веднъж, когато един игумен говорил на послушника си, заспал. Послушникът без благословение не си тръгвал. Чакал, чакал, нищо… Останал. „Дали да си тръгна?“, помислил, но отново останал. Това станало седем пъти, оттук, клепалото било. Отишъл без да легне. На следващата нощ игуменът видял да слизат седем венеца за неговия послушник. „Какво направи вчера?“, го попитал. „Седем пъти реших да си тръгна и не се покорих на помисъла ми, чакайки да се събудиш“.
***
Ако се сърдим, когато ни злословят, това е знак за гордост. Имало светци, които се изпотявали от притеснение, когато ги хвалели.
„Господ се противи на горделиви…“ разбира се, ще има случаи, в които ще се смущаваме, ще се боим, ще се гневим. Омраза да не таим, защото тя не се отсича, дори и да остареем. Може да не крадем, да не вършим непочтени дела, но когато имаме вражда, не можем да я отхвърлим, дори когато берем душа. И на смъртното легло, ако имаме сила да говорим, ще кажем за този, който мразим, „да не идва пред мене…“ и ако не можем да говорим, ще кимнем: „Назад, назад!“. Как се получава омразата? Всяко зло започва от малко. Първо дяволът те прави хладен, след това хладността става вражда, след това омраза.
Е, дори да се гневиш, човешко е. Във всеки случай внимавай. В това (да се гневиш) има гордост, ако го правиш прекалено.
Гордостта бива борена с това човек да внимава и да смирява себе си, да превръща себе си в пръст, в нищо. Нищо не сме. Христос е Всичко, Той е Единицата пред нулите. След Единицата каквото добавим има стойност. Ако липсва Единицата, нула +нула винаги ще е равно на нула.
*Панаис Хаджийонас (1905-1989) бе свят подвижник в света, живял през 20-ти век в с. Лиси, Кипър. С примера на своя живот той доведе много свои сънародници „до осъзнаване на истината“, доказвайки, че Евангелието е отправено към всички християни, семейни и неженени, монаси и миряни и всички са призовани да го прилагат.
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 