Автор: прот. Александър Лашков
Преди нашият Господ Иисус Христос да започне Своята спасителна благовестническа дейност, в краййорданската пустиня Витавара излязъл на проповед Неговият Предтеча и Кръстител Йоан, който със своето пламенно пророческо слово и покайно кръщение подготвял душите на хората за среща с идещия Месия.
Един ден край мястото, дето Йоан проповядвал и кръщавал, минал Иисус. Кръстителят, взирайки се в Него с просветлен от Бога поглед, Го познал и изповядал: “Ето Агнеца Божий, Който взима върху Си греха на света” (Йоан 1:29 – б.ред.). Двама от учениците му, като чули това откровение, дълбоко се развълнували и тръгнали след Иисус. Той ги приел и те прекарали целия ден при Него. Иисус им открил Своята мисия в света и те разбрали и повярвали, че Той е очакваният Месия.
Един от тези двама ученици бил Андрей. Ние знаем от св. Евангелие, че по-късно Иисус го повикал и го направил завинаги Свой ученик. Той бил първият, когото Иисус призовал, първият, който тръгнал след Него като след Агнец Божий. Затова и св. Църква го тачи като първозван апостол Господен.
Св. апостол Андрей е роден в гр. Витсаида. Той, както и брат му Симон (бъдещият апостол Петър), се занимавали с рибарство. След първата паметна среща със Спасителя Андрей завел и Симон при Него. Двамата братя обаче не станали веднага Христови ученици. По-късно, когато Иисус ги видял на брега на Генисаретското езеро, те тръгнали подире Му и слели завинаги живота си с Господа.
Името на св. апостол Андрей се среща често в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване народа с пет хляба; Андрей с други трима апостоли разпитвал Господа за бъдещата съдба на Църквата и чул пророчеството за гибелта на Йерусалим и края на света; той заедно с Филип съобщил на Иисус, че група елини желаят да Го видят, и чул думите на Спасителя: “Дошъл е часът да се прослави Син Човечески” (Йоан 12:20-23).
След Петдесетница, когато апостолите се пръснали по света, за да проповядват Словото Божие, ап. Андрей тръгнал на север. Според древното църковно предание – през Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до днешна Русия. В своите проповеднически пътешествия той достигнал до Армения и Грузия, проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия – днешния Сухуми; обходил крайбрежието на Черно море и по-сетил Кримския полуостров, където по това време имало богати гръцки колонии. Преданието разказва, че светият апостол стигнал по р. Днепър до мястото, където сега се намира гр. Киев. На един висок хълм той забил кръст и предрекъл, че тук ще възсияе Божията благодат и светлината на истинската вяра ще озари цялата страна. Сега на същия този хълм се издига църква на името на св. Андрей Първозвани.
След това трудно пътешествие апостолът отново посетил градовете около Черно море. В гр. Византион, днешния Истанбул, той ръкоположил за пръв епископ на града Стахий, един от седемдесетте Христови ученици. Поради тази причина ап. Андрей е тачен като апостол на православните славяни, тъй като от Константинополската патриаршия са получили своето Кръщение и Миропомазване всички православни славяни. Обхождайки градовете на Гърция, апостолът, вече на преклонна възраст, се озовал в гр. Патра. Тук той бил затворен и изтезаван, и умрял мъченически, вързан на кръст. Това станало в 70 г.
През ІV век мощите му били намерени и пренесени в Константинопол. В началото на ХІІІ век кръстоносците ги пренесли в италианския град Амалта, където почиват и досега. Главата на апостола, която била пазена в Рим, през 1964 г. бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете Църкви.
Нека на днешния свят празник прославим всехвалния първозван апостол с достойни за неговото величие песнословия. Но нека преди всичко, подобно на него, да търсим Иисуса, за да се поучим от словото Му, да се пробуди у нас порив към задълбочена духовност и себеотречено служение на доброто в света. Нека се вслушаме в гласа на св. Йоан Кръстител: “Ето Агнеца Божий!”, и подобно на св. апостол Андрей да тръгнем за цял живот след Него. /30 ноември 1996/
източник: Сайт на о. Александър Лашков