Автор: протойерей Владимир Пучков

Сред другите погрешни схващания в църковните среди е убеждението, че молитвата трябва да бъде само въпрос на желание. Лично аз съм чувал повече от десетки пъти различни хора да казват, че им е трудно да се молят редовно сутрин и вечер. Затова те се молели от време на време. Аргументът винаги е един и същ: „Не можем да се молим насила!“. Това винаги се казва с такава убеденост, че сякаш е вярно. Е, донякъде е разбираемо: наистина е трудно да се четат всеки път утринните и вечерните молитви, но това не бива да служи като извинение. И всъщност е по-добре да замълчим, отколкото да изтъкваме подобни аргументи.

Всъщност основата за четенето на молитви е самопринуждаването. Разбира се, молитвата без желание няма да донесе плод, какъвто дава искреното обръщение към Бога с желание и вяра. Въпреки това не е излишно да се запитаме: колко често имаме желание да се молим? Работата е там, че не е много често. Толкова е рядко, че ако се обръщаме към Бога само когато имаме желание, бихме се молили в най-добрия случай веднъж на няколко месеца. Ето защо молитвата заради „тоягата“ е толкова нужна в църковната среда, защото само по този начин у човека се развива навик редовно се моли. С други думи, ако човек иска да се научи да се моли с желание, трябва да се опита да се моли въпреки нежеланието си. Във вечерните молитви, освен че се обръщаме към Бога и Му благодарим за изминалия ден, е важно те да не са просто някакъв набор от молитви, а преди всичко да станат „правило”. Това е нещо, което се е превръща в норма, нещо, което дисциплинира и то прави не само молитвата, но и обикновения живот подреден, премерен, спокоен.

Допустимо ли е да се четат кратки молитви вместо пълното молитвено правило? Ясно е, че ако вечерното правило е за нас нещо значимо и важно – преди всичко като правило – тогава не е толкова важно кои молитви трябва да се четат и в какво количество. Естествено, най-добрият вариант е да се четат всички вечерни молитви преди лягане. Съществуват обаче различни ситуации. Ако например човек трябва да работи през по-голямата част от деня и не му остават нито време, нито сили за нормална молитва, много по-добре за него е да чете редовно две или три молитви, отколкото да прочете повърхностно цялото правило.

Същото може да се каже и за майките, които имат малки деца и нямат никакво свободно време. Понякога човек, който много години редовно се черкува, така свиква с молитвеното правило, че го научава наизуст, без да се замисля и без да разбира смисъла на молитвите. В такъв случай е добре вместо обичайните вечерни молитви да започнете известно време да четете нещо друго. Например Псалтира. Защото в крайна сметка в правилото най-важното нещо е да сме се помолили истински преди лягане.

И така, нека да обобщим – важно е както извършването на всекидневното молитвено правило, така и да се самопринуждаваме редовно да го изпълняваме. И двете произлизат от многовековния опит на Църквата, който на свой ред е спасителен за всеки човек, тръгнал по пътя на спасението и посветил живота си върху изпълнението на Божиите заповеди.

превод от руски: Виталий Чеботар, източник: сайт „Праславная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/v-chem-znachenie-i-vazhnost-vechernih-molitv

Реклама