Автор: Г. Пападимитракопулос

Както и да го гледаме, виртуалното приятелство има и тази страна, която е дори една от най-характерните и която си струва да бъде разгледана…

* * *

Някой пише на един сайт: „Дори и да намерите хора с общи интереси, а още повече със сходни с вашите характер и начин на мислене, можете ли да им се доверите?“

И една студентка написа във Facebook: „Да, искам да ви се доверя… Но кои сте вие, на които ще   се „доверя“? Какво знам за вас, за да мога да открия сърцето си за вас? И ако го направя, дали ще кажа истината, или ще кажа това, което смятам за най-впечатляващо, за да се харесам на вас или на себе си? И това е обичайно явление!“

И защо е всичко това? Защото онлайн приятелствата са пълни с лъжи. Те винаги се започват, поддържат и изтриват  с лъжи.

Следователно коя е тяхната отличителна черта? Същата лъжа! Но отличителният белег на истинското приятелство е честността във всичко, истината. В противен случай може да се стигне донякъде, но много  скоро ще свърши. Каква разлика!

* * *

Всъщност в онлайн приятелствата, преди всичко от съображения за сигурност и предпазливост, никой никога не разкрива пълните си данни. Човек винаги има предвид, че всъщност се отваря за световната общественост с всичко, което това предполага, така че трябва да вземе предпазни мерки. И каква е първата мярка? Никога не разкривайте личните си данни!

След това другият човек, предполагаемият приятел, този, който няма добри намерения, този, който се цели в  нещо друго, какво е първото нещо, което и той прави? Той никога не разкрива себе си, нито намеренията си, нито характера си, а играе различна роля – тази, която е необходима, за да ви очарова, да ви развълнува и да ви хвърли в капана си. Мислите си, че говорите с овца, а всъщност имате работа с вълка, който е готов да ви изяде!

Целият този порочен кръг се създава от самото естество на медията – интернет и неговия виртуален свят!

Именно той се основава на анонимността. Този, който дори я култивира като условие за използването му.

И от тази анонимност идва всичко. Всички опасности и заплахи. Всички измами и всички престъпления. Другото ни аз, което представяме. Личността, за която се представяме!

Някой написа в един сайт тези  прекрасните неща:

„Не мога да си обясня как 90% от интернет потребителите, които познавам, са сериозни, образовани, идеологически мислещи, мислещи, красиви като характери, примерни граждани (според всичко, което пишат), а когато ходя по улиците, откривам, че всички сме в пълен хал!“

Наистина, колко фалшиво е виртуалното общество!

* * *

Според проучване на европейската мрежа „Децата на ЕС онлайн“, проведено сред 25 000 млади хора в ЕС, почти половината от тях (45%) обсъждат теми, различни от тези в личните им разговори. Според изследователите това показва, че онлайн общуването кара тийнейджърите да се притесняват по-малко, отколкото общуването лице в лице. По този начин те са улеснени от своята анонимност. Защото събеседниците им не виждат, че те се… изчервяват.

Никой обаче не знае дали това, което те разкриват чрез своята анонимност, е това, в което наистина вярват, или това, което казват, че вярват по различни причини.

Друго проучване, проведено от Държавния университет на Уичита в САЩ и публикувано в Journal of Business Ethics, показва, че е много по-лесно да излъжете в SMS, отколкото когато другият човек е пред вас!

Във всеки случай това, което липсва във виртуалния свят, а следователно и във виртуалното приятелство, със сигурност са честността и истината. И това, което доминира, е лицемерието и лъжата!

И ако дори в истинското приятелство не познавате цялата дълбочина на характера и личността на другия човек, как можете да знаете това във виртуалното? Да не говорим за някои негови тъмни  страни!

Нека не забравяме, че като крие истинския си профил, човек със сигурност не се излага пред непознати хора, така че това се препоръчва от всички експерти. Какво обаче прави човек, който представя различни виртуални профили, за да привлече приятели, което е често срещана тактика? Това създава и създава погрешно впечатление. И дали по този начин очаква да получи реални приятели? Истински?

* * *

В отговор на Circles в Google+ се казва, че Facebook създал интелигентни списъци Smart Lists – автоматизиран процес, който категоризира приятелите в групи по интереси. Специален алгоритъм преценява колко важен е всеки контакт и ги категоризира в близки приятели, нежелани приятели и т.н. Групите се създават автоматично, за да може потребителят да споделя интересите си с тези, с които иска. Така че потребителят вече има възможност да категоризира своите… приятели!

Нормално е! Когато приятелите са стотици или дори хиляди, принудително се нуждаят от… сортиране! Но кога се появи тази нужда  за  малцина истински приятели?

И какво се получава от това?

Това, че явно няма искреност, че подозренията са повсеместни, че тези приятели в никакъв случай не са реални, че търсим реалните, че вътрешно ни липсват малцината, много малкото приятели с истинско приятелство и че в крайна сметка търсим истината.

Но колкото и сортирания да правим,  с техните лъжи и „хубав“ профил те ще се промъкнат в тези, които сме избрали. Няма да се отървем от проблема, защото лъжата е преплетена с (електронната) среда…

* * *

И така, деца, както всички се нуждаем от истинска храна, истински дрехи, истински домове и изобщо от истински условия на живот, така и всички се нуждаем от истински приятелства. Това е ясната  истина, колкото и очарователни да са някои неща като екраните…

превод: Константин Константинов

Реклама