Автор: о. Харалампос Пападопулос

Прочетох житието на свети Силуан Атонски преди много години. Трудни години, пълни с панически кризи и една дълбока скръб, която спохождаше живота ми. Но свършвайки книгата „Свети Силуан Атонски“, почувствах, че някой ме обича. Светлина влезе в душата ми. Казах „Ето и един светец, който докоснал границите на отчаянието. Който се ужасил от скръбта и мрака, който носим в нас. Който знае какво ще рече да изпитваш душевна болка. Който, докато коленичил, отново се изправил…“

Няма по-изцелителна и утешителна новина за един болен от момента, в който научава, че има и някой друг, който страда както  него. Усещането, че не  само той изпитва болка му вдъхва кураж и сила.

Свети Силуан почувствал ада, душевния и духовен срив, скръбта, безнадеждността и отчаянието. Бил като мене и всички хора, светъл и тъмен, с вътрешни противоречия, а не ангелски недостъпен и човешки чужд. Имал опит от човешката битка и трудните условия на живота.

Светецът не е съвършен човек, а облагодатен от Светия Дух. И Светият Дух те освещава не защото си свят, а защото си смирен и знаеш да обичаш.

В Църквата Христова, а не в религиозната постройка на душевните ни проекции, болката и човешкото безсилие не се разкрасяват лицемерно. Не се чувстваш виновен, понеже не си добре. Не се страхуваш, нито биваш заплашен, понеже не си съвършен. За светците на Църквата грешният е наранен, а не лош човек. В Църквата не се спасяваш поради твоето съвършенство, а поради съзнанието за твоето безсилие, което възлагаш напълно на Бога. Не те спасяват твоите добродетели, а Божията любов.

Това е връзката ми със свети Силуан, която започна в един от най-трудните периоди на живота ми и реших днес да ви я изповядам, казвайки ви да не се боите. Защото, колкото и ужасен и да е адът, Бог може да го обърне в Рай, колкото и да се бави, винаги се развиделява.

превод: Константин Константинов