Автор: прот. Александър Лашков
Едва ли в историята на религиите и в човешката история изобщо има по-възвишен и по-свят символ от Христовия кръст. Кръстното знамение е съвършено по своята простота и неотразимо по въздействие. То е така богато на смисъл, идеи и послания, че няма човешка душа, която, осенена от неговата благодатна сила, да не изпита дълбоко вълнение и благоговеен трепет. Кръстът Христов е символ на вярата – на нашата светла вяра в изкупителното дело на Господа Иисуса; той е символ на надеждата – на нашата неугасваща надежда, че ще бъдем спасени чрез изкупителната жертва на Божия Син; кръстът Христов е символ и на любовта -на все прощаващата Божия любов към всички нас, грешните и недостойните.
Как силно въздейства Христовият кръст на всеки, дошъл да потърси Господа и застанал смирено в подножието на нозете Му!
На 14 септември св. Църква празнува Въздвижението на Господния кръст (Кръстовден). Този голям християнски празник е установен в чест на чудното явяване на св. Кръст на император Константин Велики и в чест на намирането на Христовия кръст на Голгота.
Първото събитие станало през октомври 312 г., когато император Константин потеглил с войските си срещу Максенций – един от съуправителите (кесарите) на обширната Римска империя. Константин разполагал с по-малобройна армия и чувствал, че с тези сили няма да може да победи своя съперник и да завземе Рим. Той ясно усещал, че му е нужна Небесната помощ и подкрепа. Езическата религия му била чужда, но не бил още и християнин. А гадателите по вътрешностите на жертвените животни му предвещавали поражение. Обхванат от тревога и съмнения, Константин не знаел как да се помоли за помощ. Ала Бог му открил истината. Привечер, по залез слънце, императорът видял на небето сияещ кръст и надпис „С него побеждавай!”. Това му дало смелост да прехвърли легионите си от Галия в Италия. Същата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръст, както и да начертае кръст върху щитовете и шлемовете на войниците. С тези войници християни той разбрал смисъла на виденията и изпълнил всичко. Окуражен по този свръхестествен начин, Константин смело влязъл в битката и с 25-хилядната си армия разбил Максенций, който разполагал със 170 хиляди пехотинци и 18 хиляди конници, а можел да разчита и на укрепения Рим. Тази победа направила силно впечатление на езичниците, тъй като от всяка гледна точка била невъзможна и по безспорен начин сочела личната намеса на християнския Бог.
Намирането на самия Христов кръст се дължи на императрица Елена, майката на император Константин. Тя приела християнската вяра преди своя син. Отишла в Палестина, за да види страната, в която живял и страдал Спасителят. Там се погрижила да бъдат издигнати храмове по местата, осветени от евангелските събития. Но императрица Елена пожелала най-вече да открие истинския Кръст, на който бил разпънат Спасителят.
След дълги издирвания на хълма Голгота били намерени три кръста, зарити в земята. Но не се знаело кой точно бил Христовият. Накрая решили да докоснат последователно до кръстовете тежко болен човек. И при третия кръст той получил изцеление. А после по същия начин бил възкресен и мъртвец. Така не останало никакво съмнение, че това именно е Кръстът на Спасителя. Йерусалимският архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място и въздигнал Кръста високо, та целият народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки…
Християнските празници не са само едно просто възпроизвеждане на отминали събития от живота на Църквата. Възпоменаването на тези събития цели да ни въведе в същината на празника, изразяваща дълбоките истини на нашата вяра и произлизащия от нея светоглед. Празникът Въздвижение на Господния кръст разкрива именно основата на християнското световъзприемане – значението на Кръста както за отделния вярващ, така и за цялата Църква.
Да не забравяме, че християнството е преди всичко стоене пред Кръста Христов, защото преди тържеството на победата стои пътят към Голгота. Преди да се влезе в радостта на Възкресението, трябва да се премине през изкупителните страдания.
Нека се поклоним от сърце на светия и животворящ Кръст на Христа и всеотдайно да му служим като вечна и непреходна истина, която никой никога не може да отмени и отрече.
Храм Свети цар Борис 