Автор: старецът Маркел Каракалски

Всеки човек е уникална и неповторима личност. Сътворен е от голямата благост на Светия Бог по Негов образ и подобие.

Съгласно Промисъла на премъдрия Бог всяка душа е дарена от благодатта на Светия Дух с различни таланти и дарби, които се различават от една душа в друга. Никоя душа не прилича напълно с друга. Всички хора имат едни и същи основни свойства на божествения образ, но всяка душа има и нейните дарования и дарове, които Господ дал на душите и телата на хората.

Всеки човек, понеже е почетен от Бога със свободата и самовластие, ще се потруди с неговото собствено произволение, за да ополозотвори тези таланти, тоест дарованията на собствената си душа. Когато ги оползотвори напълно, тогава човекът става завършена личност. Към гръбнака на духовното си здание добавя и усърдието си, украсява дома на душата си и допълва в него много елементи, които идват от оползотворяването на талантите и на благодатта на Светия Дух.

Но душата има ли лице? Има лице!. . . и красотата на това неповторимо лице зависи от борбата на човека да се уподоби на красотата на Христос. Неизказана и неизречена е красотата на Бог Слово, красотата на мъдростта и ликът на Бога, която съществува в Неговия образ. Блажени тези, които са възлюбили да съзерцават тази красота, от която се разкрасява и тяхната душа.

Свети Макарий Египетски пита: „Има ли лице душата?“ и сам той отговаря: „Има лице, което прилича на Ангела“.

При всеобщото възкресение на телата душата, която е безсмъртна, ще приеме нейното обезтленено тяло и ако е запазила неповреден своя образ и е постигнала и подобието към Божеството, доколкото е било възможно за нея винаги с укрепването на Божията благодат, тогава и тялото ѝ ще е прозрачно и светло и лицето ѝ ще блести и ще приема светлината на Света Троица съгласно вместимостта и чистотата, които е придобила в земния си живот.

Ако душата постигне с Божията благодат собственото си възкресение и стигне до красотата,  която Бог ѝ е предопределил, ще участва във вечната слава на Бога. В същото време Светият Бог ще обезсмърти и обезтлени и съединеното с душата тяло, защото тялото е проявило послушание към душата и храмът на тялото е останал чист.

Новото безсмъртно тяло ще е вечната, неръкотворна, небесна одежда на душата.

Там, в царството небесно, ще познаваме и всички светци, както Църквата ни изобразява тук. Там ще се озовем всички, които се сподобим с небесното блаженство, всеки с неговото лице и своеобразен лик, в своеобразно жилище-покоище, за да славим непрестанно и ангелоподобно името на Отца и Сина и Светия Дух, на едната неразделна Троица, на Която подобава всяка слава, чест и поклонение во веки. Амин.

превод: Константин Константинов