Автор: о. Харалампос Пападопулос

Светата Литургия е опит от Бога. Тя е пътуване в Царството Му. Там разбираш, че вярата ни не е една хубава идея, а същинската истина на живота. В светата Литургия Сам Христос присъства, докосвайки нашето същество. И това, което Бог докосва, се преобразява в светлина. Променя се и се просветлява. Не се променят проблемите, а ние. Това е тайната, която трябва да разберем, че не е нужно да се промени животът ни, а как ние го гледаме и го живеем.

Някога минах през голямо изкушение. От онези, които не ти оставят никакъв дъх и утеха в теб. Вкусих ада, гледайки с копнеж Рая.

Предложението на духовника ми бе: „Искам да служиш света Литургия всеки ден“. Проявих послушание. Отидох първия ден, но умът ми изобщо не се събираше в богослужението. А тялото ми – вяло и неохотно да прави каквото и да е. Свърши св. Литургия и си тръгнах разочарован.

Говорих отново с духовника, който  отново ми каза: „Продължи да служиш, за се  да се сгрее маслото на двигателя…“, това и направих. Ама и вторият ден бе по-лош от първия. Бях другаде, изгубен в бедата на отчаянието. Знаеш ли какво означава отчаяние? Преп. Ефрем Катунакийски казваше: „Ад“.

Отидох и на третия ден. Служих отново с невероятно затруднение. Но когато свърших и сгъвах одеждите ми, казвайки си, че „напразно правя всичко това, след като съм загубен“, една светлина, една неизречена радост, заедно с надежда обгърнаха цялото ми същество. Радост, която чувстваш, че няма да издържиш от усиленото преживяване.

Усмихнах се, почувствах надежда и светлина, изчезнаха негативните мисли, сърцето ми се освободи. Едно дълбоко умиление се простря в цялото ми битие. Радост и светлина, надежда и вяра, любов към всички и всичко. Разбиране и състрадание, приемане и прошка. Всичко в светлина, „всичко се изпълни със светлина“.

Не, не беше изчезнал проблемът, който ме занимаваше, тежкото изпитание бе тук, но въпреки това не ми изглеждаше като стена, не ме разочароваше, не се чувствах затворен в неговото присъствие.

Можех да помисля и да видя решения. Имах кураж да го посрещна, да проявя търпение и надежда да придвижа живота ми. Гвоздеите на кръста вече не ме нараняваха.

Това е светата Литургия, парусията на Самия Христос, едно пътуване високо в небето, където, когато възлезеш там горе:

Когато гледаш отвисоко

земята прилича на рисунка

и ти я взе насериозно.

И това, което те нарани или помрачи,

отвисоко ако го погледнеш,

ще ти се стори толкова незначимо,

че на момента ще го забравиш

 

превод: Константин Константинов

Реклама