Автор: Г. Пападимитракопулос

Това е преувеличено заглавие, добри приятели, нали? Или сигурно и… малко мракобесно? Но то не е наше. Вестниците съобщават новината!

И каква е новината? Изследването на най-големия университет в света – Харвардския, за онлайн поведението на младите хора, особено на децата и тийнейджърите, което бе представено на конференцията Social Good Summit на уебсайта Mashable.

Това изследване, което проучва нравствената чувствителност на т. нар. „цифрово поколение“, установява липсата на нравствени бариери сред младите хора, когато те “сърфират” в интернет! Конкретно когато са онлайн, те възприемат различна роля от тази, която имат в реалния свят. Тяхното „цифрово аз“ е по-безчувствено, по-жестоко и по-… безнравствено!

Изследователският екип от Харвард установява, че повечето млади хора са лишени от нравствено мислене и уважение към останалия свят, когато използват интернет, а нравствените им задръжки се притъпяват или изчезват!

Отговорите били следните : „Правя онлайн това, което искам да правя. Не смятам, че е работа на някого да ми казва какво не трябва да правя. Не се чувствам отговорен пред другите хора, когато съм онлайн. Грижа се повече за себе си, отколкото за когото и да било!“

Подобни отговори обобщават начина, по който младите хора мислят, когато сърфират в интернет и степента на отговорност, която смятат, че носят.

Според проучването реакцията на повечето хора, когато видят нещо „любопитно“ в интернет, е да се засмеят. Дори да е нещо, което би ги притеснило във външния свят, в интернет  го подминават, смятайки, че не могат да го променят!

За всички тези три неща можем да кажем възможно най-кратко, че младите хора в интернет: 1) възприемат различна роля, 2) лишени са от нравствено мислене и уважение към останалия свят и 3) нравствените им задръжки са притъпени или изчезват!

Откъде ли идва всичко това? Ами от възможността, която интернет дава на това прекалено егоистично и в същото време абсолютно разрушително „правя онлайн каквото си искам“!

Но не е ли това сърцевината на проблема – че в интернет мога да правя каквото си искам, а в реалния свят не мога?

Така че интернет не е нищо повече от начин да „правя каквото си искам“, да нямам бариери и граници в живота си!

Но дори и да имам, колко лесно е да ги превъзмогна от един момент нататък!

И така, на младите хора беше дадено нещо напълно модерно и толкова вълнуващо, като интернет, за да смекчат толкова лесно нравствените си задръжки, да се движат без ограничения и бариери дори в това, което е вулгарно и греховно, и ако имат такива, да ги преодолеят много лесно!

Да, това е реалността и е важно, че тя е регистрирана от Харвард!

Но нека не пропускаме и нещо друго, което също е важно. Младите хора приемат пасивно това, което виждат в интернет, защото са останали с впечатлението, че не могат да го променят!

Така че – казва ти  – това е нашият (цифров) свят, приемете го такъв, какъвто е, живейте заедно с него, влезте в неговия хаос!

Ето защо младите хора, участвали в проучването, не смятат, че “свалянето” на музика от интернет е неморално, а въпросът за авторските права и възнагражденията на аторите не ги вълнува особено. И съвсем естествено, тъй като той им предоставя тази възможност свободно, тъй като именно това е интернет.

По същия начин, защо те трябва да имат проблем и нравствени задръжки и в останалите неща? Не е ли това интернет?

Изследването стига до заключението, че е важно да се подобри поведението на младите хора в интернет. Кари Джеймс, директор на отдел „Изследвания“ в Харвард, отбеляза, че е необходимо младите хора да бъдат насочвани към правилното използване на социалните мрежи.

Точно тук възниква огромната нужда от „цифрово образование“, както бихме го нарекли, на т. нар. „цифрово поколение“. Нужда от образование като пряк приоритет и в дълбочина.

* * *

Нека се придържаме към великата добродетел невинност колкото се може повече, да не бързаме да правим „това, което правят всички останали“, да оставим за по-късно това, към което ни притискат сега! Тогава, когато сме по-зрели, когато можем да правим правилното, а не това, което „аз искам“, когато не ни е грижа какво правят мнозина, а какво правят духовно здравите (бихa казали светиите)!

превод: К. Константинов