Единствената ни проповед е начинът, по който живеем

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Размисли на о. Харалампос, поместени в книгата му „Живот без рецепти“:

Страстите са школа по добродетел. Падайки, се научаваш да ставаш.

***

Всеки път, когато гледам лика на преп. Мария Египетска, си мисля, че страстите ни никога няма да ни оставят, а се преобразяват и трансформират. Напразно се самобичуваме да изкореним страстите. Това, което е нужно, е с помощта на благодатта да насочим същите душевни сили към благото, свещеното, Бога. Преп. Мария никога не спряла да бъде една дълбоко влюбена жена. Но тя насочила тази нейна любов, тази нейна любяща сила към Христос. Това е тайната. Да не се караш с мрака в теб, а да направиш място да влезе светлината.

***

Покланяме се на Кръста, но не го живеем като екзистенциално откриване на себепринасяне и жертва, което превръща смъртта в отношение. Всеки път, когато се разпвам в любовта, разбивам смъртта в мен. Защото смъртта е страх, затвореност, безсилие да отворя сърцето ми за другия и Другия.

***

Днес на Утренята размишлявах, че книгите и беседите с проповедите са много хубави, но нека да признаем, в крайна сметка единствената ни проповед е начинът, по който живеем.

***

Мнозина в пространството на религията чувстват едно тревожно фиксиране в греха. Страхуват се да не извършат грях. В действителност се касае за преименуване на страха им от живота. Боят се от живота. Защото животът има в себе си риск, няма сигурности и се разтърсва от обрати. И ние повечето пъти искаме да контролираме събитията, себе си, другите, Самия Бог. Който обаче живее, ще направи и грешки и грехове като тварен и смъртен човек. Както правилно казва старецът Емилиян Симонопетритски: „Страстите и изкушенията са лоши, но и добри. Те са пътища, които ни водят към Бога. Даряват ни опит от живота”.

***

Само демонът е отегчителен, повторяем, дотеглив и крайно формален. Божественото е удивително. Различно. Вкусно, звучно и изключително сладко. Не се повтаря. Не уморява. Не отегчава и не укорява никога и никого. Затова тези от вас, които можете да живеете красотата на моментите, сте благословени. Тези, които можете да се радвате с прости неща, сте благословени. Тези, които всеки ден живеете ново откровение на живота, което от само себе си е откриване на една красива тайна, сте благословени.

***

Всички мислят какви подаръци ще направят тези дни: намери едно сърце в самота и го почувствай.

***

Гледам Рождественските ясли в градовете. Радостни и искрящи лица, засмени и благоуханни животни, златисти и неувяхващи житни снопи, светлини и лампички. Смея се на фалша. Защото нещата само така не са били през онази нощ. В крайна сметка 2000 години минаха и още не можахме да простим на нашия Бог, че се роди в обор. Неговото смирение ни разбива. Това е така, защото Той се влюбва и не служи на Своя „имидж”. (Рождественски дни)

***

Колко надежда чувствам, че моят Бог губи Своето „достойнство” и се ражда в обор.

***

Колкото и дарове Бог да ти праща в живота, ти ще ги разрушиш по един невероятен, невротичен начин, ако в теб не преодолееш вината, която чувстваш, когато ти се случи да преживяваш нещо красиво.

***

Търсим чудото на изцелението. Човешко и разбираемо е. Но помислихме ли, че да посрещаш болестта с търпение и надежда е най-голямото чудо?

***

Христос не иска да ни излекува без да ни научи на начин, по който да бъдем здрави. И за това е нужен труд, търпение и преди всичко време. Въпросът не е да се изцелим в конкретен случай или да преодолеем някоя пречка в живота ни, а да се научим да живеем по дивен начин и в пълнота. Да живеем, а не да оцеляваме.

***

Стоиш пред  св. Проскомидия и в ръцете си държиш две омесени просфори.  Едната е от майка, която е загубила сина си, другата от майка, която се е сбогувала и с двамата си юнаци в същия ден. И си казваш: „Боже мой, ще се пръсна от толкова болка, която държа в ръцете си“. Помниш думите на стареца Софроний: „… В св. Литургия Христос освещава и понася всемирната болка и трагедията на човека”. Преди да пристъпя към св. Проскомидия ги помирисвам и благоговейно ги докосвам, да не ги изпълвам с още болка. Искам да се приобщя със сълзите, които са пролели над тях, с молитвата, която ги съпроводи, но най-много да целуна осиротелите ръце, които ги омесиха.

***

Етиката, която цял ден се занимава със сексуалния живот на човека, не ми е по силите. Защото обикновено тези, които говорят за „етика”, са най-безнравствени.

***

Раят не е успех и индивидуално постижение. А дар от Някой, Който лудо те обича.

***

Да отделим един ден вместо за пости да даваме прегръдки на всички онези, сираци, гладни, бездомни, болни, самотни и всякакви ранени, които никога не са почувствали любов и умират, бидейки непотърсени сред самотата.

***

Днес е Задушница. Дълбок спомен за всички онези, които са белязали живота ни по техния уникален начин. Влюбихме се в тях, обикнахме ги като родители, като приятели. Изпитахме болка, борихме се и се наранихме заедно с тях, но накрая възкръснахме в любовта. И днес въплъщаваме липсата и осиротяването на погледите ни чрез поста като знак на почит и уважение към всички онези, които  някога държаха ръката ни, към онези, които докоснаха сърцето ни и ни позволиха да слеем устни в общи думи за ценности, верую и мечти, в тези целувки, които ни показаха вечността във времето. Господи, помени, Господи, рабите Си.. (Задушница)

***

Прошка означава да казваш „Довиждане!“ на миналото, което те е наранило и да правиш място за другия в теб, в името на Христос.

***

Остави веднъж да се търкулне сълзица от очите ти – ще те направи прекрасна. Остави веднъж да направиш голяма грешка – ще те направи по-човечна. „Съгреши” да се научиш как хората стават свети.

***

Блудницата, разбойникът, митарят и много други грешници и неуспели за света срещнахме днес в песнопенията на Великия Канон. Не знам защо, но ги чувствам толкова близки, когато виждам да се споменават в църковните текстове. Очевидно защото и аз се чувствам неуспял, ранен, безсилен и осакатен от живота. Това са адски измъчени души, които ухаят на Рай. И днес за поредна година почувствах техния аромат, благоуханието на онзи, който знае да губи, да се покайва и да се смирява, да се променя и да живее без страх. На онзи, който чрез живота си показва, че много пъти неуспехът не е проклятие, а възможност.

***

Твоята красота не е в съвършенството, а в онези малки всекидневни несъвършенства на живота ти. Нито силата ти се крие в твоите постижения, а в неуспехите и ада, който обърна в рай. Спри да търсиш „съвършеното”, за да ти се даде красотата.

***

Много пъти ме попита с тези твои дълбоко изстрадали очи: „А къде се намира тази Божия благодат, за която чуваме и четем?” Ами в търпението и куража ти, там е благодатта.

***

В най-големите ни „грехове” съществува добродетел, а в „добродетелите” често ни съществува много грях. Или, както казваше много хубаво Пол Елиар: „В най-мрачните очи са затворени най-светлите (очи)”.

***

Взехме себе си толкова насериозно, че накрая се поклонихме на нашето Аз и го превърнахме в „божество”. Толкова много се занимавахме с нашето „спасение”, че го загубихме.

***

Чудото с умножаването на петте хляба не е нищо друго освен истината, че онова, което се споделя, се умножава. Това в крайна сметка е любовта, която ни насища, когато знае да споделя малкото без страх, че ще го загуби. Малкото става много, единствено, когато се споделя.

***

Много пъти, докато постиш от храни, храниш егоизма си.

***

В покаянието няма вина, инат и насилие. То не заплашва. „От днес ще видиш какво ще направя!..”, „Днес всичко свърши, ще видите…”. Тези абсолютни заявления имат в себе си егоизъм и упорство. Опитват се да сплашат другите или дори собственото ни Аз. Св. Порфирий казваше: „Не така… вашето скришно Аз (подсъзнанието) чува това, което казвате, и се противи”. Покаянието е сладко, смирено, тихо,  спокойно. Прегръща. Утешава. Не заплашва, не прави заявления. Не се налага. Не принуждава. Не се натрапва. Процъфтява в теб, когато не го очакваш. Когато дойде  часът да падне надгробният камък и да възкръснеш.

***

Доколкото отхвърляме Кръста, Възкресението ще са забави.

***

Най-ценните чудеса бяха онези, които никога не очаквахме, че ще се случат в живота ни. Защото чудото обикновено идва, когато спреш да го чакаш.

***

Събуждаме се, прекръстваме се заедно с едно голямо „Благодаря!“. Ето един хубав начин да казваме „Добър ден!” на нашия Бог.

***

Когато посетиш, много повече когато останеш в една болница, разбираш колко простотия и низост носим там отвън всички ние, в нашите всекидневни занимания, в нашите отношения и контакти. С какво се занимаваме и с какво тиранизираме себе си. С течение на времето смятам, че не съществува по-голям грях от това да пропиляваш живота си, който Бог ти е дарил, в безумни неща и дела. Боже мой, колко любов изразходваш, за да прощаваш нашето безумие!

***

Чета жития на мъдри и свети хора и осъзнавам, че зад тяхната бляскавост се крие един голям „неуспех”. В крайна сметка трябва да умреш много пъти, за да живееш.

***

Макар да загубихме битката днес, казвай: „Нищо, ще победим утре“. Защото днешните победени са утрешните победители. Христос в Своето „поражение” позна триумфа, а Неговата слава е Кръстът Му.

***

Нека изясним, едно е Божий пророк, а друго военен кореспондент. Едно е пророчеството, а друго военен репортаж. Пророкът открехва човешкото сърце за повелите на Божията воля, не осведомява кой с кого и ще се бие, нито в кой супермаркет ще намерим най-добрите консерви. Много повече какво трябва да направим, за да отървем кожата си, когато другите ще се избиват и колят в огъня на войната.

***

Да си загубил всичко, и да сееш радост около себе си, това е святост.

***

Тежестта и страхът да не би да съгрешиш те кара да не живееш радостта на простотата, която се съдържа в духовния живот.

***

Християнинът не се подвизава за своето съвършенство, а за да признае своето несъвършенство.

***

Скърбиш и се радваш едновременно, че съумя да видиш греховете си и да направиш един екзистенциален завой. В това има радост, има светлина и надежда. Защото видя раните си и можеш да се надяваш за изцеление. Преди всичко, защото вече разбра кой си в онтологически смисъл и се обръщаш натам, където би трябвало да облегнал твоето същество, към Бога и Неговото човеколюбие. Но ако чувстваш вини, скръб, униние, чувство, че си най-неуспелият и лош човек на света, за който не съществува спасение, тогава не съществува духовно здраве. Нека не бъркаме депресията с покаянието, в което има благодат и радост.

***

Видях те върху Кръста и макар и за малко се усмихна. Да, но това бе много по-превъзходно от десетки молитви.

***

Постиш, молиш се, черкуваш се, не просто за да се почувстваш красиво и спокойно на психологическо равнище. Това са „вредните изпарения” на егоизма ни, който използва религията, за да се почувства силен. А защото по този начин демонстрираш своето намерение и разположение да срещнеш Бога и чрез Него себе си, ближния си. Това са символични действия, пълни с истина, на едно същество, което търси връзка.

***

Слабостите и неуспехите на хората се разбират като екзистенциални неуспехи по пътя към тяхното възпълване. Като пропуквания на една връзка, а не като законови нарушения на наказателен кодекс. Божиите заповеди са призив и предизвикателство за връзка, а не заплаха и страх от наказание.

***

Колко ме освобождава да знам, че нямам нищо да покажа, освен да приема едно, че Бог лудо ме обича. Звучи лесно, въпреки това не е, след като егото се храни от  завоевания и не понася свободата на любовта.

***

В Православната Църква не отхвърляме този свят заради някакъв друг. Не светът е зъл, а погледът ни е неспособен да го види като украшение и творение на Бога.  Аскезата не е отхвърляне на живота, а преобразяване на погледа.

***

В часа на снемането на Христос от Кръста (на Разпети Петък), държейки в ръце Неговото Тяло, си помислих: „Защо не бе живо това тяло, да му даря любовта, от която го лишиха”, но „чух” глас: „Изпълни заповедите Ми”.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Живот без рецепти“