Осма Неделя след Петдесетница. За чудесата

Автор: св. Лука Кримски

Днес чухте в Евангелието за едно от най-големите чудеса, извършени от нашия Господ и Бог Иисус Христос – насищането с пет хляба и две риби на множество, на множество хора: пет хиляди били само мъжете, без да се броят жените и децата.

Знаете за безбройните чудеса, които нашият Господ Иисус Христос е извършил: знаете за ходенето по водите на Генисаретското езеро, за укротяването на бурята чрез словото Му на същото езеро, знаете за възкресяването на мъртъвците, за даването на зрение на окаяните слепци и за много други чудеса.

Но не само Господ Иисус Христос вършеше чудеса, но и много други светии ги вършеха, и по-специално свети пророк Илия, чиято памет чествахме вчера, вършеше чудеса с необикновена сила и количество.

Защо, защо са били необходими чудеса в земната дейност на Господ Иисус и в живота на Неговите светии?

А и чудесата заемат много голямо място в дейността на Господ Иисус Христос.

Той извърши нашето спасение преди всичко чрез Своя честен кръст, но в голяма степен и чрез Своето учение – учение, за което светът никога не беше чувал, учение, каквото никога не е съществувало в света.

Чудесата на Христос бяха необходими също и защото те потвърждаваха и утвърждаваха с голяма сила всичко, което излизаше от чистите уста на Спасителя.

Чудесата имали огромно и непреодолимо въздействие върху свидетелите на тези чудеса и заради чудесата на Христос, заради чудесата на светите апостоли, които също били многобройни, хора със стотици и хиляди се обръщали към Христос.

Нека си спомним за светите мъченици, за които знаем от техните жития, безспорни жития, защото до нас са достигнали така наречените мартиролози за тях. Когато са били съдени, когато били подлагани на ужасни мъчения и екзекуции, всичко, което е било казано по време на процеса, всичко, което се е случило, е било записано от писар и тези протоколни записи, наречени мартиролози на светците, в голямо количество са достигнали до нас.

Следователно не може да се подозира, че нещо е въведено от самите християни, че християните са измислили чудесата, извършени при страданията и смъртта на мъчениците, защото това е записано, записано е от римските книжници и не подлежи на никакво съмнение.

Господ Бог запази много от мъчениците по чудодеен начин. Когато ги хвърляха в нагорещената пещ, те не изгаряха, а пламъците внезапно се разделяха и не ги докосваха. Случвало се е също така пламъците да избухват в мощна струя и да изгорят палачите. Когато предаваха светите мъченици на зверовете, диви и гладни, зверовете не ги докосваха, а лягаха в краката им и ги ближеха.

Тези дивни чудеса – разказах само за някои от тях – обърнаха към вярата в Христос десетки и стотици езичници, които бяха зрители на чудесата. Самите мъчители, владетелите на Рим, понякога вдигали ръце, обявявали се за християни и също ставали мъченици. Толкова голямо, толкова огромно е въздействието на чудесата.

А невярващите хора, хората вярващи по свой си начин – протестантите и сектантите – не вярват в чудеса и всячески се опитват да обяснят чудесата с естествените сили на природата. Но тези обяснения са толкова грозно разтеглени, толкова неверни, толкова безполезни, че не могат да опровергаят чудесата.

Невярващите учени оспорват чудесата с аргумента, че в света съществуват определени закони, физични закони, и че тези закони не могат да бъдат променяни и нарушавани. А щом чудесата са нарушение, промяна на законите, следователно не може да има чудеса.

Какво да кажем на тези мъдреци от този свят? Как можем да оправдаем пълната си, безусловна вяра в чудесата – не само в чудесата на Христос, но и в чудесата на великите светци?

Да, разбира се, в света съществуват определени физични закони, знаем го много добре. Но кажете ми, нима съществува само физически свят, материален свят? Нима не съществува огромен, много по-голям духовен свят, обитаван от безплътни духове?

И така, не съществуват ли определени закони, които се прилагат в този духовен свят?

Ако законите са необходими във физическия свят, не са ли необходими и в духовния свят? Разбира се, несъмнено духовният свят трябва да има свои собствени закони, които не са същите като законите на нашия тленен, временен свят, а са закони на вечния, закони на висшия порядък.

И в този свят, разбира се, има духовни сили, напълно непознати за нас.

И тези сили, тези закони неведнъж са се проявявали пред очите на човечеството, когато Господ Иисус е извършвал Своите чудеса, когато Неговите велики светци са извършвали чудеса.

Кажете ми, когато Той се преобрази на планината Тавор, не Го ли озари тази светлина, която никой на земята не познаваше? Цялото Му тяло и дрехата Му блестяха с несравнима светлина, каквато никога дотогава не бе излизала на земята.

Когато пророк Илия спореше с Вааловите жреци за това кой е истинският Бог, той ги предизвиква на състезание и им предложи да построят олтар, да заколят теле и да се помолят на своя Ваал да слезе огън от небето и да подпали жертвата им; и сам той издигна олтар от големи камъни, приготви дърва за огрев, положи юнеца върху него и заповяда да се излеят дванадесет ведра вода върху жертвата и камъните на олтара, така че те се напълниха с вода. След безплодната молитва на Вааловите жреци Илия извика към своя Бог и огън слезе от небето и погълна жертвата му. Този огън изгори не само жертвата и дървата, но и всички камъни на олтара, унищожи водата в рова.

Може ли някакъв земен огън да изгори камъните? Не, никога. Това беше специален огън, небесен огън, огън с много специална сила и специално действие.

Спомнете си, че когато кървящата жена в тълпата хора се докосна до дрехата на Христос, вярвайки, че ще получи изцеление, Христос се спря и попита: „Кой ме докосна?“ Този въпрос изненада учениците, защото хората от всички страни се тълпяха около Него. Той каза: „Някой Ме докосна, защото почувствах, че от Мен излиза сила.“

Каква сила, ако не висша духовна, непозната на хората, е усещал Иисус?

И така, в чудесата на Илия, в чудесата на самия Иисус, както и в чудесата на много други хора, са действали духовни сили, по-висши сили, които са били непознати в материалния свят – специални сили, божествени сили.

Какво удивително има в това, че се случват чудеса?

Какво удивително има в това, че Господ е ходел по водите на Генаретското езеро; че преподобна Мария Египетска е преминала по Йордан; какво удивително има в това, че нашият Серафим Саровски, както мнозина са виждали, се е носел във въздуха, без да докосва земята?

Какво удивително има в това, че една духовна сила, една огромна, могъща сила, може да надхвърли гравитацията на тялото и то да стане толкова леко, че да може да ходи по водата?

Нека никой не се съмнява, че чудесата на Христос и на светиите са били автентични, истински чудеса. Нека никой от вас не се смущава от подигравките на невярващите над чудесата.

Вярвайте в чудесата, които Господ Иисус Христос е направил.

Вярвайте в чудесата на Неговите апостоли и светии.

Вярвайте, че чудесата продължават да се случват и до днес, както много християни знаят от личен опит.

Повярвайте, че в живота на всички, които се подчиняват на Христовите заповеди, несъмнено има явно общение с Бога.

И тази ваша вяра в чудесата може да укрепи вярата ви в Бога със същата сила, с която е укрепвала древните свидетели на Христовите чудеса.

превод: Мартин Димитров