Автор: прот. Александър Шмеман

Според древен обичай на празника Преображение Господне в православните храмове се извършва освещаване на плодовете. Това ни подтиква да се запитаме: какъв е смисълът на тази древна традиция, какво изобщо означава освещаването?

Обредът на Преображение е само един от множеството подобни обреди за благословение и освещаване. А ако разтворим богослужебната книга, наречена Требник – книгата, в която са събрани всички тези служби, ще открием в нея чинопоследования за освещаване и на нов дом, на нива, на градина, на кладенец… Сякаш към целия свят е насочена Църквата с това освещаване, сякаш над всичко се простира благославящата Божия ръка. Защо от незапомнени времена хората са изпитвали необходимост от подобни действия?

Веднага ще кажем, че за атеистичната пропаганда всички тези обреди безусловно се отъждествяват с груби суеверия, в които според същата пропаганда се корени цялото естество на религията. А суеверията се пораждат от страх: човекът се страхува. Бои се от отрови, от слаба реколта, от пожари, от останалите хора… Ето – казват, – религията помага да се избавим от този страх. Поръси плодовете, градината или къщата със светена вода и Бог ще ги защити, а чрез това – и теб самия.

Както виждате: грубо невежество, суеверие, измама. Въпреки това, безбожната пропаганда никога не привежда като аргумент нито самите молитви, нито обредите, свързани с тези т. нар. суеверия. Излиза, че някакви измамници-свещеници и духовенството експлоатират страха и невежеството, като използват неразбираеми магически заклинания. Но ако се вслушаме в тези молитви, ако се вгледаме в обредите, ако дори само веднъж преживеем радостта от това слънчево преображенско пладне, когато се извършва освещаването, разбираме, че не Църквата заблуждава, а именно примитивната и злобна безбожна пропаганда. Не църковните молитви, а атеизмът е проникнат от страх, недоверие, потребност да се развенчае всичко, което е по-възвишено, по-чисто, по-дълбоко от неговия опростен, материалистичен и скучен подход към живота и към света. Защото първото, което виждаме, чуваме, преживяваме чрез тези обреди и молитви за освещаване – е радост и благодарност. А там, където има страх, не могат да съществуват радост и благодарност. И обратно: където властва радостта, вече няма страх: „В страха – казва св. ап. Йоан Богослов, – има мъка” (І Йоан. 4:18). Нима откриваме мъка и недоверие в преображенската светлина?…

Къде е сърцевината на нашата радост? И за какво благодарим? В стихотворение, посветено на най-главното християнско богослужение – Литургията, Осип Манделщам казва: „Да вземеш в ръка целия свят, като обикновена ябълка…”. Чрез този стих по най-прекрасен начин, по детски непринудено и спонтанно, е изразен източникът на радост и благодарност – чувства, които са основополагащи за християнската вяра. Ябълката, и разбира се, не само нея, но всичко в света ние приемаме като Божи дар, изпълнен с красота, мъдрост, говорещ ни за онази безмерна любов, която е сътворила цялото ни битие. Сякаш светът е плод на божествената любов към човека, и именно чрез света познаваме Бога и отвръщаме на любовта Му. Като обичаме своя живот, чрез това и животът на света претворяваме в дар за Бога.

Нашето падение, грехът ни се коренят в това, че привикваме към всичко и поради тази причина всичко около нас, дори ние самите ставаме делнични, подли и празни…

Възприемаме ябълката единствено като ябълка. Хлябът единствено като хляб. Човекът само като човек. Знаем тяхната тежест, външност, функции, но всъщност не ги познаваме, защото не виждаме светлината, която просиява през цялото творение. И неотменното предназначение на вярата и Църквата е да ни помогнат да преодолеем тази наша греховна и тъжна склонност. Да се научим отново да виждаме, да чувстваме, да преживяваме онова, което поради нашата грубост и безсърдечност сме отвикнали.

Ето, свещеникът освещава хляба и виното, повдига ги към небето, и вярата припознава в тях хляб на живота, жертва и дар, съпричастност към вечното. На празника Преображение Господне донасяме в храма ябълки, круши, грозде, зеленчуци, и в същия миг храмът се превръща в тайнствена градина, в онзи блажен рай, в който започват животът на човека и срещата му с Бога. Както първосъздаденият Адам отвори очи и видя този свят, за който Бог казва, че всичко в него е „твърде добро” (Бит. 1:31), зарадва се и благодари на Създателя, – така и ние сякаш за първи път виждаме света като отражение на Божията мъдрост и любов, и също ликуваме от радост и благодарност. Чрез тях се очиства, обновява и възражда животът ни.

Ние не отричаме материята, както твърди лъжливата атеистична пропаганда, не я отхвърляме, а напротив – одухотворяваме самата материя, защото откриваме в нея божествен дар: „Небето и земята са изпълнени с Твоята слава” – пеем в църквата. Този е и смисълът на освещаването: славата Господня пронизва застиналото ни съзнание, очиства сетивата ни и животът се превръща във възхвала, нестихваща радост и благодат.

А какво да правим със злото, страданието, смъртта? – ще попитате. На това ще отговорим: ако бъдем докрай проникнати от тази светлина, ако наистина приемем в себе си това освещение, в нас ще започне победа над злото. И смъртта ще бъде погълната с победа. Защото живеем в света, в който е живял и вечно пребивава Христос. Нищо няма да ни раздели с Него, ако Го открием, обикнем, ако Му отдадем себе си – и тогава във всичко ще усетим светлината на Неговото присъствие, Неговата любов, Неговата победа.

превод: Радостина Ангелова, pravoslavie.bg