Автор: Атински архиепископ Христодул

Реч на архиепископ Христодул в Богословския факултет в Яш

Позволете да започна с мисълта на о. Думитру Станилоае към един гръцки журналист за това, какви трябва да бъдат богословите днес, като наследство и запас по пътя ви: „Това, че днешните богослови не са в състояние да тълкуват правилно – и да разбират – догматите на отците, не е изключено  да е свързано със собственото ни църковно недоразвитие и духовно безплодие. Как можеш да говориш например за Светата Троица, когато ти самият не си приел Нейното присъствие в живота си или когато не си разбрал значението на личността в творението? Как можеш да говориш за общението между Лицата на Троицата, когато ти самият си асоциален?“ („Православието в Румъния“, Атина, 1982 г., стр. 38).( Αν. Μιχαλά, ” Η Ορθοδοξία στη Ρουμανία”, Αθήνα, 1982, σελ. 38).

Покойният отец Думитру повдига въпроса за преживяването на евангелското послание от богословите. Ако предлагат само научно познание и празна по съдържание схоластика, те могат да бъдат отлични учени, но не и богослови съгласно определението, дадено от отците, особено от св. Григорий Богослов. Може би като преувеличение, професор Георги Манзаридис, когато се срещнал със стареца Сава, който бил изпълнен с Божията благодат, на остров Калимнос, казал на присъстващия там Лероски митрополит Нектарий: „Де да бях довел целия Богословски факултет, за да чуят този монах. Щяха да научат повече от това, което са слушали в продължение на четири години, докато са учили в университета!“( Μον. Μωυσέως Αγιορείτου ” Ο Γέροντας της σιωπής και των δακρύων Σάββας της Καλύμνου (1903-1992), Εκδ. “Τήνος”, Αθήνα, 2002, Πρόλογος Μητρ. Λέρου κ.λ.π., σελ. 13

Но също и моят собствен опит от изповедта е, че младите не търсят анализ на троичния догмат или някакъв друг богословски въпрос, който да бъде анализиран, а по-скоро избавление от греха, любов от представителя на Бога и неговото съчувствие. Не че знанието не е необходимо, то също е необходимо, но в живота ни е необходима йерархия на ценностите. С академичните изследвания човек не се спасява и не придобива Божието царство, но ако ги оценява и използва правилно, може да си помогне и да придобие святост както той самият, така и неговите  ближни.

След като се ангажирах да говоря пред вас днес, мислех какво послание да отправя към вас и към всички нас въз основа на темата, която избрах: „Запаси за живот в обединена Европа“. Спомних си, че навремето в един ученически лагер, където бях ръководител, имахме девизи “Копай в себе си” и “бъди съвършен”. Позволете ми да споделя няколко мисли по тези въпроси. Господ проповядва, че всеки, който дойде при Него, чуе думите Му и ги изпълнява, прилича на човек, който, за да построи къща, е копал дълбоко и е положил основите върху камък. И когато дошъл потопът и водите се стоварили като река върху къщата, те не могли да я удавят, защото била основана дълбоко върху камък. Напротив, този, който слуша думите Му, но не ги прилага, е като човек, който е построил къщата си на земята, без да копае дълбоко и без основи. Щом реката  се спуснала върху него, тя рухнала и щетите, нанесени на къщата, били големи (Лука, 46-49). Важно е да се вглъбим в себе си и да положим здрава духовна основа в живота си, така че каквато и буря да ни връхлети, да не ни разтърси, да не ни унищожи.

Обикновено хората не се стараят да се борят със страстите си и да се усъвършенстват. Нужни са усилия, никак не е лесно. Те се оставят на безгрижния и нехаен живот. И докато нещата вървят гладко, те изглеждат успели и доволни от живота си. Но когато възникне проблем, се срутват като хартиена кула. И така, “Копай в себе си”.

Като казах това, се сетих за друг пример. В манастира на моето покаяние, въпреки че бях роден в град Атина и нямах никакви познания за селскостопанска работа, имах послушанието да копая, за да засаждам маслинови и други дървета заедно с един работник и няколко ученици, които доброволно ни помагаха. Спомням си как работникът, който разбираше от засаждането, ни каза да изкопаем ямите дълбоко, за да растат дърветата и да не изсъхнат или да бъдат отнесени от водата. Копаенето в дълбочина отне много усилия и пот, дори открихме камъни, които трябваше да отстраним, за да продължим с копаенето. Въпросният работник ми разказа например, че цял ден копал три ями в камениста земя, толкова дълбоки ги изкопал. Но това беше единственият начин насаждението да успее, дърветата да пораснат и да дадат плод. Пренесете тези неща в душите си. Копайте дълбоко, отстранете от душите си всеки камък, който пречи на насаждането на нашия Христос, и бъдете сигурни, че ще бъдете благословени с плодородието на Светия Дух във вас.

Вторият израз е от апостол Павел към неговия ученик Тимотей. Той му пише, че Писанието е вдъхновено от Божия Дух и е полезно за поучаване на истината, за изобличаването на заблудите, за поправяне на грешките, за възпитание в живот, какъвто Бог иска, така че Божият човек да бъде съвършен и подготвен за всяко добро дело (2 Тим. 3:16). Нашият Господ Иисус Христос иска да бъдем съвършени, иска да бъдем светци, въпреки че живеем в един материалистичен и често безчовечен свят. В същото послание апостол Павел описва трудните времена на последните дни. В обществата от онова време хората ще бъдат „самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли.“ В тези общества ние и вие сме призовани от Апостола на езичниците и основател на Църквата в Гърция да се присъединим към него и към апостол Тимотей в учението, в начина на живот, в целите, във вярата, в дълготърпението, в любовта, в търпението (2 Тим. 3:10).

Описах с няколко думи основите и запасите, от които се нуждаете в живота си, за да успеете като учени-богослови и като християни. Нека сега опиша по-конкретно ситуацията, в която живеем и в която трябва да бъдем хора, съвършени и способни за всяко добро дело. А след няколко години Румъния ще бъде пълноправен член на Обединена Европа. Пътят ни ще бъде общ и заедно трябва да бъдем живото свидетелство на нашия Господ Иисус Христос за нашите братя и сестри на Стария континент. Понастоящем отново се обсъжда дали в преамбюла на Конституцията на ЕС да се включи позоваване на християнското наследство и традиции на Европа.

Вече се оказва, че тези, които отхвърлят това позоваване, са повече както в Конвента, който под председателството на бившия президент на Френската република г-н Валери Жискар д’Естен подготви текста на Конституцията, така и в Европейския парламент, който с резолюция от септември миналата година отхвърли предложението за включване на това позоваване.

Сигурно е обаче, че според последните проучвания на общественото мнение мнозинството от европейските граждани не са съгласни с неговите представители. Това е тъжен факт, тъй като показва, че голяма част от представителите на европейските граждани в институциите на ЕС са повлияни както от секуларизирания период от миналото на църквата на Запад, така и от идеологически предразсъдъци.

Споменаването на християнското наследство и традиция на Европа в Преамбюла за нас е просто и абсолютно обективно изложение на историческата реалност. Препратката на европееца към миналото му не го обвързва с бъдещето, напротив. Надявам се, че е неволно объркване, че позоваването на християнското наследство на Европа означава бъдещ преход към теокрация. Ние просто вярваме, че това позоваване насочва европейския гражданин към хоризонтите на неговия път и му напомня за неговата идентичност. Твърди се, че наличието на тази препратка възпрепятства бъдещото влизане в ЕС на държави, в които мнозинството от гражданите са от други вероизповедания. Не означава нито това. Ако суверенните институции на ЕС решат да приемат нерелигиозен народ, те ще са взели решението и ще носят историческата отговорност. Но това е напълно независимо от това да имаме  себепознание за нещата, които ни обединяват като европейски граждани, а именно християнските ни корени.

Друг въпрос, който бих искал да отбележа, е, че е добре известно, че сме навлезли в епохата на глобализацията. Ние сме против превръщането на хората в аморфна маса. За нас, християните, всяко човешко същество е нещо уникално и неповторимо и струва повече от всички съкровища на земята. Този човек трябва да е свободен, следователно отговорен за действията си. Той не трябва да бъде се превръща в маса, защото тогава губи своята човешка ипостас и се превръща в стадо. Същото важи и за народите в ЕС. Ние подкрепяме запазването на тяхната индивидуалност, обичаи и традиции, език, вяра, наследство и традиции. Вместо картина с един цвят, колкото и красива да е тя и какъвто и да е използваният материал, ние предпочитаме мозайка с много плочки, която създава картина с голяма хармония и красота.

Още нещо. В Европа се наблюдава тенденцията към религиозно неутралната държава (état laique) и към маргинализиране на Църквата. Радващо е обаче, че новата конституция постановява, че отношенията между държавата и Църквата не се определят на централно ниво, а от всяка държава членка поотделно, в съответствие с нейната собствена традиция. Според нас е погрешно да се маргинализира Църквата, защото във всички християнски държави в Европа тя е моралната основа и свързващият елемент на всички тях. А християнството, както ние, православните, вярваме и го преживяваме, няма нищо общо с политиката, то иска да има различна роля от държавата, но в същото време иска свободата да помага и служи на човека, на всеки човек, независимо от расата или религията.

Търсената маргинализация на християнството води Европа до нови неприятни ситуации. Защото ние, християните, които имаме същата културна традиция като представителите на държавната власт, имаме опит и сме преживели преследвания и страдания, знаем и вярваме, че „и портите на ада няма да й надделеят“ и се приспособяваме, доколкото е възможно, към обстоятелствата и продължаваме дело си, макар и с трудности. Но европейските светски държави, като маргинализират християнството, оставят вакуум, който се стремят да запълнят  вярващи от други религии и да влязат в центъра на европейската общност. Защото е естествено нехристияните, които са се заселили в европейските страни, да искат да запазят своите религиозни принципи и обичаи и в неутрални религиозни държави. Ситуацията, която е от решаващо значение за бъдещето на Европа, се третира чрез една  утопия, бих казал чрез едно лъжеусещане, а именно, че същото поведение като това на християните ще бъде наложено и на хората от другите религии. Това означава, че отговорните за вземането на решения не познават ученията на другите религии. Ние сме за диалог и помирение между религиите и за любов към всички. Но едно нещо е християнството да бъде маргинализирано в християнска Европа, и друго религии да заемат неговото място поради идеологическите възгледи на управляващите или поради недостатъчни познания по история и религиознание. Всъщност няма дори искане за равнопоставено третиране на християнството в страни, в които е забранено, под страх от затвор, на християнина дори да се прекръсти  или да носи кръст на гърдите си.

Ако някой ме попита кои са двете най-основни черти на европейската общност днес, бих отговорил, че те са рационализъм и безразличие, съчетани с индивидуализъм и егоцентризъм. Нашият брат на Запад смята, че всичко може да бъде решено с помощта на логиката=разума, което в действителност е просто фантазия. Логиката на силния винаги надделява, когато няма любов и справедливост. И след като са отстранили от живота си всичко метафизично и са забравили тайната на живота, много хора са станали напълно плоски. Така че каквото и да правят, нищо не ги изпълва. Те си мислят, че като слушат музика, посещават художествени изложби или четат джобни книги, са по-различни от безсловесните животни. Още по-лошо, те смятат, че са „освободени“, когато се поддават на страстите си и дори когато ги налагат като нещо нормално на обществото. И за да забравят трагедията в живота си, те пренебрегват ближния си, независимо дали е родител, дете или брат или сестра, пренебрегват ближния си и се грижат за собствения си интерес, за да си прекарват добре. Нищо друго не ги интересува, освен самите тях. Те са олицетворение на неразумния богаташ от притчата.

В обществото, което ние, по-големи по възраст, сме създали, сте призвани да живеете вие, православните младежи и девойки от Румъния, студенти по богословие, също като вашите братя и сестри, младежите и девойките от Гърция и всички европейски страни. Вашето богатство са не само знанията и опитът ви, но и духовният ви живот. Подълбайте дълбоко в себе си и почувствайте светостта. Тогава ще бъдете свободни и ще бъдете свидетели на Иисус Христос. Помислете, че светите апостоли са започнали от една точка в могъщата Римска империя и са били свидетели на Христос в един нерелигиозен и враждебен свят. И все пак те преобърнали господството на света и донесли на човечеството светлината на Истината. Те били прости рибари, но просветени от Божията благодат и Светия Дух и имали дълбока и пламенна вяра. Условията за вас днес са по-добри, отколкото тогава. Трябва само да се придобие вяра „колкото синапово зърно“ (Мат. 17:20) и тогава всичко е възможно. Големият историк Стивън Рънсиман казва, че 21 век в Европа ще бъде векът на православието, което запазва Христовото учение неопетнено, далеч от всякаква секуларизация. От нас, и особено от вас, младите хора, зависи да превърнем тази мисъл на Рънсиман в реалност. Ето защо трябва да водим диалог с нашите инославни братя и сестри без високомерие и без сервилност, а само с любов и смирение. Трябва да държим мостовете си с тях отворени и да им свидетелстваме за Христос.

Пожелавам на всички вас да преуспявате духовно! Нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Пресвета Богородица и преподобната света Параскева, да ви благослови и освети! И винаги да носите в душите си истината, че когато преживеете преди всичко Божието царство, всичко останало ще се прибави към живота ви.

превод: Константин Константинов

Реклама