Автор: Йоан Корнаракис

Демоничното насилие има много сили и много лица. То не притежава само една, две или три способности. Където се прицели, то успява и успява благодарение на самото… насилие, което използва. От друга страна, всяко неговото  насилствено действие има своето конкретно лице.

Многомощният и многолик характер на демоничното насилие със сигурност произтича от основния сатанински елемент на демоничния мозък – измамата.

В много случаи, когато няма нужда от маска и фасада, демоничното насилие действа с  безсрамна  прозрачност. Свободно разкрива бруталността, жестокостта и ужаса на сатанинското си лице.

Но в повечето случаи демоничното насилие действа, както в случая с падението на адамовата двойка, с маската и прикритието на измамата. То се грижи да   насочва своя разрушителен демоничен динамизъм към функционирането и начина на живот на човешката личност тихомълком, без да има възможност да бъде пряко разпознат от нея.

Много от човешките, умствени и духовни функции, много от нормалните човешки действия и състояния са въвлечени в услуга на демоничното насилие без никакво подозрение. Чрез основния метод на измамата, който е използвало толкова успешно в диалога си с Ева, демоничното насилие често успява да действа в пространството  на живота и битието на човешката личност като домакиня у дома, без тази личност да има разсъдителната способност да разбере, че не  тя е господар на дома си, а някой друг.

При това най-класическият случай на измама на човешката личност е именно този, в който тя упорито (и фанатично) твърди, че не съществува  родоначалникът на демоничното насилие – дяволът.

Наистина! За голяма част от хората (дори и за християните?) всяко говорене за демонични сили и енергии, всяко споменаване на бащата и водача на тези разрушителни за човешкия род последици от господството на „княза на тъмнината на този век“ в целия свят, предизвиква тяхното презрение към тези, които говорят или споменават такива неща!

Разбира се, установилото се често удобно демонично насилие в дома  на човешката личност, след като престъпил Божията заповед, убеждава без усилие тази личност, че то изобщо не съществува!

Затова повечето хора не вярват в съществуването на родоначалника  на демоничното насилие. Те не допускат, че той може да се намесва в живота им и да им влияе решително.

След като този лукав първоначалник първо представил с оглушителен демоничен танц главно на религиозната сцена всичките си демонични и ужасни постижения,  след това се опитал и успял да се окарикатурят всички тези тъмни и престъпни негови дела, така че неговото присъствие и злодейските му действия да  „бъдат разсеяни“ в съзнанието на много хора като обикновен религиозен фанатизъм и болна религиозност, като психично заболяване и делириум на шизофреничен мозък.

По този начин той успява да отслаби в духа на много хора цялата си разрушителна сатанинска енергия и присъствие до нивото на суеверието и наивното набожно поведение.

Особено оттогава насам всяко говорене за сатанинска намеса в живота на човека, всяка идея за реалното съществуване на началника на тъмните демонични сили, според много хора е остатък от късни средновековни разбирания  и фантазии, примитивни идеи и мислене от едно остаряло тъмно минало на човешкия живот.

Особено днес, твърдят мнозина, когато човешкият дух е „просветен“ и отворен за перспективите на непрекъснатото научно развитие и прогрес, всяко говорене за сатаната и неговото влияние върху човешкия живот връща епохата ни много назад, към отдавна отминали времена, когато примитивните и изостанали в духовно и интелектуално отношение хора са виждали пред себе си само демони и демонични намеси в живота си.

Но днес, ако нещо може да се каже със сигурност – твърдят винаги същите хора, – то е, че човекът се е освободил от тези мрачни и смешни предразсъдъци и суеверия  от миналото.

Такива „прогресивни“ и… доказващи освобождението на човешкия дух от демонични влияния, вярвания и закостенели представи със сигурност са най-сигурните демонични влияния!

Несъмнено дяволът играе по най-добрия начин ролята на фантом! Обикновено той е тук и там! И той не е нито тук, нито там, в момента, в който разбира се, че е.

Той също е дух. И този факт му позволява да бъде многолик. Той извършва разрушителното си дело всеки път с различен инструмент, т.е. с различна маска! Ето защо в крайна сметка демоничното насилие е фантом с хиляди лица. Всяко лице е едновременно специфична енергия и специфична форма на демонична измама.

По този начин видът насилие, което родоначалникът на демонизма упражнява, е разнообразен и неизчерпаем в  трансформациите и преобразяванията на изразните си средства.

Там, където жестокостта не минава, демоничното насилие ще премине към ласкателство. Там, където откритото и без маска предизвикателство няма да намери отговор от човешкия дух, насилието ще облече бялата дреха на чистотата на намеренията, украсена с отличителните знаци на висшите и възвишени идеали на живота. Там, където има опасност да бъде разкрита измамата на демоничното насилие, то ще се оттегли от бойното поле, с маската на срама на победения, ще остави да се види  поражението му, за да победи по-сигурно избраника на убийствената си атака!

Естествено не бива да забравяме, че лицето на демоничното насилие, с неговите хиляди (и толкова много други) маски, диалогизира, в повечето случаи с изключителна лекота с човешкото лице, защото това лице е негова първоначална собственост!

В момента, в който адамовият човек се доверява на демоничното внушение, той се предава на силата на демоничното насилие. Става обект и роб на насилието. Преминал е, с други думи, в състояние на безмилостно, поробващо за  свободата и достойнството си, насилие! Той става роб!

Но князът на тъмнината от този век отново е намерил подходящия и винаги измамен начин да засади в човешкия дух измамния (сатанински) смисъл на демоничното робство. Той го убедил, че това робство е истинската, неподправена и изцяло човешка свобода!

И тук става дума за състояние на насилие, в което много хора „почиват“, без да го осъзнават. Благодарение на измамното действие на демоничното насилие те чувстват, че дишат чистия въздух на абсолютната и истинска човешка свобода.

Когато правя това, което искам и желая, без да имам никаква пречка в съвестта от страна на каквито и да е морални принципи, идеите или разбирания на установената социална логика, без да се възпирам от вековните законови ограничения на поведението и начина на живот, чувствам, (както твърдят много „прогресивни“ хора), че живея свободата на своята личност, че се движа и държа свободно, с искрената и истинската спонтанност на моето реално аз, тъй като само по този начин не съм лицемер или потиснат и превзет.

От друга страна, именно на основата на такова мислене често се разбират  така обсъжданите в наши дни човешки права  или права на индивида. Демоничното насилие „усърдно“ побързало да се възползва от декларацията за зачитане на човешките права и да раздуе и разшири в съзнанието на човека техния егоцентричен и индивидуалистично-арогантен характер за сметка на автентичната им човешка смислова динамика.

Така претенцията за зачитане на правата на индивида като обществена необходимост в много случаи носи ясен и отчетлив характер на демонично насилие, тъй като в името на зачитането на тези права всеки може „законно“ да използва всякаква своя арогантна логика и да задоволи всяко желание за сметка на ближния си.

Всеки човек има и със сигурност трябва да има своите права, които му принадлежат и които определят и гарантират неговото свободно изразяване и въобще неговата екзистенциална автономия в духа на социалната взаимност на едно междуличностно отношение.

По този начин зачитането на правата на човека (на всеки човек) не се разбира в институционалното му деклариране с духа на една абсолютна индивидуална автономия. Вече терминът „зачитане на правата на човека“ по своята природа е другата страна на справедливото функциониране на едно междуличностно отношение, т.е. на  зачитането на моите индивидуални задължения и моите индивидуални задължения (дългове) към ближния, от когото също изисквам зачитане на моите права. Правата и задълженията в едно истински човешко и правилно междуличностно отношение са двустранна (взаимна) комуникация на самоуважение и взаиморазбиране.

Но демоничното насилие не е съгласно с една такава логика. Навсякъде, където се прокламират свободата и справедливостта, както в индивидуалната, така и в по-широката социална сфера, това насилие се намесва с многобройните свои „алтруистични“ и измамни маски, за да изнудва и създава ситуации на насилие и различни форми на експлоатация и потисничество, в такава степен, че прокламирането на зачитането на правата на индивида спомага, когато то се „зачита“ по абсолютен начин и без необходимите условия, за отчуждаването и видимото вече (в наше време) демонизирането на човека!

Например правата на човека, които се простират дори до свободата му да извърши (по какъвто и да е начин и с каквито и да е средства), промяна над природата си, т.е. да изкриви динамичния и функционалния характер на физическа (а следователно и на психическа) си способност, се насърчават и подкрепят в наше време с много шум и големи изблици на съзнателен комфорт и уважение към всяко… извращение!

Въпреки това, едно такова крайно и толкова невероятно раздуване и  разширяване  на индивидуалните права, което извежда човешката личност от нейния човешки характер и от нейното функционално-екзистенциално качество и идентичност, неотчуждаеми по природа, потвърждава немислимия за всеки (истински човешки) ум демоничен динамизъм, който отприщва такова разрушително и отчуждаващо за  природата на човека насилие.

Наистина! Извращаването  на телесно-биологична функция, изтръгването  ѝ (независимо от причината) заради една друга, чужда на нейната природа, употреба, е най-крайният и явен признак за всеобщата вътрешнодуховна демонична трансформация и робство, които са предшествали това телесно-биологично функционално извращение и са били подготвени и завършени според демоничната логика и демоничния морал!

Особено признаването и одобряването на хомосексуализма като равностойна човешка връзка на нормалната брачна връзка на държавно (и дори международно) и „църковно“ равнище показва, че демоничното насилие доста е напреднало! То станало демонично… безочливо! Сега показва своето демонично лице  безскрупулно и гордо.

Невероятно! Демоничното насилие, облечено в сватбената дреха на…  извращението, позира вече облечено дори като… невеста!

Този краен и невероятен пример за правото на индивида да нарушава автентичността и истинността на биологичния си характер, на нивото на една отвратителна перверзия, е в същото време, като факт, социално признание и юридическо утвърждаване на „индивидуалното“ право на демоничното насилие да се появява без маска и без… срам.

Всяко извращаване от страна на индивида на една негова нормална функция със сигурност е жертвоприношение на демоничното насилие, което е породител  на всяко извращаване.

Когато, обладан от едно ненормално, т.е. перверзно за човешкия характер желание, човек пристъпва към неговото удовлетворяване, той жертва своя човешки характер, отказва се от самосъзнанието за  нормален човек и се отчуждава от ценностното пространство на живота и функция на човешката личност!

Една такава жертва винаги и във всеки подобен случай е жива човешка жертва! Всички човешките желания, в момента, в който бъдат задоволени, отслабват екзистенциалния характер на човешката личност в ценностно отношение и отчуждават човешкото ѝ самосъзнание от нейната автентичност, са човешки жертви, човешки жертви, принесени на първия подбудител и родоначалник  на тези желания, древнозлата змия, дявола.

Но и в този случай ясно се открива измамата на демоничното насилие, което се извършва тихо и непринудено, в мрака на съзнателната слепота на човешкото самосъзнание.

Всеки човек, който доброволно (а също и недоброволно) е извършител на задоволяването на едно извратено и патологично желание, често стои сляп пред покварата и промяната на своята природа, която се осъществява с това задоволяване. Той не вижда какво жертва и как го жертва върху олтара на безмилостното демонично насилие.

Така в момента, в който той, като жива човешка жертва върви екзистенциално, не забелязва и не разбира на кого принася служение и тамян с демонично ухание.

Но същият този човек, истина е, ще прояви спонтанна (!) чувствителност и ще реагира с отвращение пред факта на едно човешко жертвоприношение, т.е. на клането чрез един сатанински ритуален обред!

Журналистическите описания „на живо“ на този ритуал и провокативните за всеки човешки дух телевизионни прожекции на фазите от процеса на едно човешко клане в контекста на едно открито и неприкрито „поклонение на сатаната“ ще го шокират и ще го накарат да крещи:

– Страшно и невероятно! Ужасяващо!

Чудя се колко вида очила носи всеки човек, когато вижда или не… вижда пред себе си?

Колко всъщност са издигнатите олтари, на които всеки ден, всеки миг и всеки час много хора принасят себе си като жива човешка жертва на княза на мрака на този век? Колко са типовете човешки жертвоприношения на Ваал на нашето време, извършвани със сатанинско благочестие и под действието на безмилостното демонично насилие?

Тротоарът често се превръща в предсмъртно легло на демонична зависимост, която в момента, в който упоява, „умъртвява“ човешкото съществуване. Болестта на века, богато възнаграждение за поклонника  на  извращенията, крачи… гордо, с бързи крачки, за да принесе собствените си жертви на демонично насилие! В много случаи демоничното насилие, жадно за човешка кръв, поглъща жадно цели народи.

И накрая, всяка човешко жертвоприношение, малко или голямо, бавно или бързо, окончателно или многократно, принесено на олтара на демоничното насилие, показва и осветлява едно конкретно  негово лице.

Да! Насилието с хилядите и още толкова много лица!

Точно това е лицето на демоничното насилие! Лице, скрито в измамата на многоличността. На многоликостта на сатанинска хитрост…!

превод: Константин Константинов