Автор: старецът Филотей Зервакос

  1. Какво е покаянието?

Покаянието е обръщане или промяна на разбиранията и съзнанието. Разкаяние за злото, което сме сторили, обръщане от злото към доброто, съзнателно завръщане, разпознаване и обръщане от греха към добродетелта, от естественото към естественото, от дявола към Бога. Покайвам се след това за грешката или злото, което съм направил, мисля по друг начин, мисля, че не съм постъпил добре. Преди греха не е имало покаяние; покаянието е дадено от Бога след греха, за да може човек да се бори с него, да го отмени, унищожи и премахне. Първите хора, които съгрешиха, бяха първосъздадените хора. Всеблагият и човеколюбив  Бог не ги наказа или изобличи веднага след прегрешението и непослушанието им, а поиска да ги доведе до покаяние и вежливо ги попита – сигурно престъпиха заповедта, сигурно ядоха от забранения плод. Но вместо да се покаят, да признаят, че са съгрешили, и да поискат прошка, те се оправдавали и хвърлили причината за греха един върху друг. Адам казал: „Не аз съм виновен, а Ева, жената, която ми даде.“ Ева пък хвърлила вината върху змията, като казала: „Змията ме измами”. Те направили това, което повечето хора правят днес, когато отиват при духовника да се изповядат; вместо да обвиняват себе си, те обвиняват другите; мъжът обвинява жена си и казва: „Аз съм добър човек, но жена ми е лоша, много говори и ме кара да се ядосвам, да се гневя, да се възмущавам и да богохулствам и аз ставам лош човек.“

Жената пък обвинява мъжа си, родителите – децата, свекървата – снахата, госпожите – слугините, господата – служителите и обратно, и се страхувам, че при такава изповед Бог ще затвори вратата и за нас. Да не бъде!

И тъй като първосъздадените хора не се покаяли, Бог ги изгонил от Рая на насладата; оттогава природата на хората се разболяла, станала склонна към грях, грехът се наложил и затова човеколюбивият Бог определил покаяние за грешниците. В Стария Завет виждаме много грешници и каещи се, като Давид, Манасия, Езекия, ниневийците и други. Виждаме пророци, които проповядват покаяние, и самия Йоан Кръстител, който проповядва покаяние в пустинята и казва: „Покайте се, защото се приближи небесното царство“ (Мат. 3:2). Но това покаяние наистина имало благодатта и силата да даде прошка на онези, които се покайвали, да ги спаси от болести, опасности, бедствия, от физическа смърт, но нямало  благодатта, нито силата да спаси душите на хората от вечната присъда, докато всеблагият Бог, като се смилил над Своето създание, изпратил Своя Единороден Син, Който, бидейки Бог, заради нашето  спасение стана Човек, подобен на нас във всичко без греха, чрез кръстната Си смърт плати дълга за нашите грехове, като ни изкупи от клетвата на закона, избави ни от оковите на смъртта и тлението и ни върна отново в Рая, в първото отечество, в древното блаженство, което изгубихме поради престъплението и непослушанието на първосъздадените хора.

Той основа и предаде на учениците Си тайнството Покаяние в онзи момент, когато осем дни след  възкресението Си им се яви и каза: „Мир вам“, след което духна и каза: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йоан 20:23). Светите апостоли предали това тайнство Покаяние на своите приемници архиереите и на Църквата. Оттогава то е установено и предадено на Църквата като едно от първите и задължителни тайнства. А тайнствата са онези свещенодействия, чрез които невидимата Божия благодат се предава чрез видими знаци. Първото тайнство, Кръщението, имало благодатта да очиства човека от прародителския и всички други грехове; но понеже ние, хората, като носещи плът и обитаващи света, не можем да запазим чиста дрехата на кръщението, Бог ни е дал тайнството Покаяние, чрез което, каквито и грехове да извършим след Кръщението, можем да ги отхвърлим чрез истинско и искрено покаяние и изповед.

  1. Фалшиво и истинско покаяние

Казахме какво е покаянието, от Кого е определено и с каква цел. Стигаме до втората част: кое е фалшивото и безполезно покаяние и кое е истинското и полезното.

Както дървото се познава по плодовете, така и покаянието. Белег за фалшиво покаяние е, когато покаянието не се извършва доброволно, а по принуда или по необходимост, без болка, без сърдечна скръб, без съкрушение, без въздишки и сълзи, без усещане. Такова покаяние е показал фараонът, който се е разкайвал при всяка язва, която го сполетявала, а щом язвата отминавала, оставал неразкаян. Такова фалшиво покаяние са показвали евреите, които винаги, когато ги сполетявало бедствие или нещастие, се покайвали и си спомняли за Бога, но щом бедствието отминавало, забравяли Бога. Този вид покаяние е налице и при повечето хора днес, които, когато ги сполети опасност или бедствие, се разкайват, искат прошка, но щом опасността отмине, отминава и покаянието. Такова покаяние е безполезно.

Признакът на истинското покаяние е дълбокото осъзнаване, съкрушението и скръбта на сърцето, което е наскърбено не защото ще бъде призвано на съд, а защото огорчило чрез греха и разгневило такъв човеколюбив и любящ Бог и Баща. Това са въздишките, умилението, молитвите, постите, бденията, сълзите. Това покаяние е истинско и неподправено, това покаяние е полезно. Това покаяние не само дава прошка на грешника, но и го превръща от грешник мигновено в праведник, от враг в приятел на Бога и близък с Него. Такова покаяние трябва да имаме колкото пъти съгрешим. Такова покаяние е показал пророк Давид, който, когато се покаял за двата големи и известни смъртни гряха, с болка в сърцето и съкрушение на душата казал: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми“ и останалата част от псалома (Пс. 50). От многото сълзи, които пролива, спомняйки си за греховете си, той казва: „Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем„. От дългия  пост, който пазил, той казвал: „Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъсти“; „от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми“.

Такова покаяние показали апостолите Петър и Павел, от които ап. Петър се отрекъл от Христос, а ап. Павел бил гонител на Христос, и благодарение на покаянието те не само били спасени, но и станали първовърховни апостоли. Такова покаяние проявили много блудници, митари, разбойници и блудници, от които мнозина се осветили и Църквата почита и празнува паметта им.

  1. Как трябва да се покайваме

За да имаме полза от покаянието, то трябва да е свързано с изповедта, защото без изповед е безполезно. Човекът се състои от две същности – тяло, което е материално и тленно, и душа, която е нематериална и безсмъртна. Както тялото боледува, така и душата често боледува, а болестта на душата е грехът. И както телесните болести се лекуват от лекаря, така и духовните болести се лекуват от духовния лекар. Не е от полза пациентът само да знае за болестта си, а след това да не иска да посещава лекаря, за да получава напътствия и да приема лекарства. Така и грешникът няма полза само да чувства, че е грешник, а трябва да отиде при духовния лекар, за да изповяда греховете си и да получи подходящото лекарство.

Преди да отидеш, грешни човече, при духовния лекар, ще ти дам едно напътствие: затвори се в стаята си или на тихо място и помисли добре за греховете си, да не би да си нарушил някоя заповед, да не би да си обидил или да не си повярвал в членовете на Символа на вярата или в тайнствата, да не би да си презрял каноните и свещените предания. Отбележи ги, а след това провери кой е добър духовен лекар, опитен, мъдър, разсъдителен, за да  отидеш. Не трябва да ходим при който и да е духовен лекар, а да изберем най-добрия. Божията благодат, разбира се, действа чрез всички, но трябва да признаем, че както много нечели, невежи и небрежни лекари са изпратили много пациенти на смърт преждевременно, така и много духовници много пъти са погубили (други), някои от тях с твърде голямо снизхождение и снизходителност, а други – с твърде голяма строгост и безразсъдство. Духовникът трябва да бъде учен, мъдър, разсъдлив, опитен, благоразумен, да има Светия Дух, за да го напътства как да устрои и изцелява душите на грешниците. Преди всичко той трябва да изпитва любов  към изповядващите се, както любящата майка към своите деца. Така Господ заповядва в Числа: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето“ (Числа. 11:12). Така св. апостол Павел обичал своите духовни деца и това е видно от посланието  му към солунските вярващи: „Както кърмачка се нежно отнася с децата си.
Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие“ (1 Сол. 2:7).

Такива духовници днес са рядкост. На всички места, през които минах, както в Цикладите и Йонийските острови, така и в Пелопонес и в Централна Гърция, в Палестина, Арабия, Египет, а наскоро и в Константинопол, открих голяма липса на духовници. Какво е това – Божият гняв или изоставяне? Затова ви моля всички да вдигнем ръце за молитва и да се помолим на Всеблагия Бог да изпрати работници за тази жетва, защото жетвата е много, а работниците – малко. Проповедта също е добра и необходима, но по-необходими са добрите и добродетелни духовници. Духовникът е този, който ще ни даде лекарствата за предпазване, изцеление и здраве на душата. Той ще ни сприятели, сроди и съедини с Бога.

Разбира се, не са изчезнали напълно добрите духовници. Въпреки че са рядкост, те съществуват и всеки, който се интересува, може да ги намери. Но засега нека се върнем към въпроса. Когато намериш подходящ духовник, отиди със страх Божи, с голямо смирение и изповядай греховете си без страх, без срам. И ги изповядай така, сякаш ги изповядваш пред Бога, защото Бог е вездесъщ и те вижда и чува, и вижда твоето покаяние, ако то е искрено.

Внимавай, моля те, не се страхувай, не се срамувай да изповядаш греховете си, колкото и много и големи да са те, нито да се оправдаваш, нито да обвиняваш другите като причина, нито самото изкушение, а кажи: „Аз съм виновен, съгреших поради моята небрежност и безгрижие“. И ако имаш много и големи грехове, кажи като блудния син: „Татко, съгреших против небето и пред тебе…“ (Лука 15:18); въздишай като митаря и плачи като блудницата. Не се отчайвай, не губи надежда, а имай смелост; и бъди сигурен, че многомилостивият Бог в момента, в който се покаеш, заплачеш и изпиташ болка за греховете си, когато те види, че отиваш при Него, преди да се приближиш, Той тича да ти отговори, отваря бащините обятия, бащиното лоно и те приема не като един от наемниците, а като свой син, и казва и за теб, като за блудния син: „Мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“. Той се радва на твоето завръщане, Той жертва за теб угоения телец, Единородния Си Син, и се радва много. „Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник“ (Лука 15:10).

О, ако можеше да видиш, каква промяна настъпва в душата ти в този час, когато се изповядваш със съкрушено сърце пред духовния си отец! Особено в часа, когато духовният отец слага ръка на главата ти и казва: „Благодатта на Светия Дух чрез мен те прави развързан и опростен.“ Духът ти би се зарадвал, сърцето ти би проиграло. Каквито и грехове да имате в този момент, те са заличени, не си грешник, праведен си, възраждаш се и се обновява душата ти. „И една капка сълза – казва божественият Григорий Неокесарийски, – е равносилна на банята на божественото кръщение, а болезнената въздишка връща току-що оттеглилата се благодат“.

Смятам за необходимо да спомена един голям исторически факт, който представя безкрайното и безмерно милосърдие и състрадание на човеколюбивия Бог към грешниците, така че онези, които са грешници, да не се отчайват, а да се покаят и да се обърнат към милост на човеколюбивия Бог. Нашият свети отец Амфилохий, един от великите отци на нашата Църква, приятел на св. Василий и св. Григорий Богослов, разказва, че в един град един младеж поради непредпазливост и съучастие на мразолюбеца паднал в смъртен грях, след греха се покаял и горчиво плакал, но не след дълго отново попаднал в блатото на греха и бидейки жестоко борен от злата похот, но въпреки това не се отчаял, но се покаял, пролял горчиви сълзи и обещал, че повече няма да съгрешава; но пак бил борен, пак нарушил обещанието си и пак паднал в грях; и пак се покаял и това състояние продължило не един месец, не една година, а цели десет години, да пада в греха, да се покайва се, да плаче и да моли Господа да се смили над него, и можем само да се учудваме на безкрайното милосърдие и незлобие на Господа, че обещавайки да не съгреши, той се оказваше лъжец.

В един от тези дни, след като извършил греха, бързо избягал, влязъл в Божия храм, паднал пред иконата на нашия Господ Иисус Христос и въздишайки и плачейки молил Господа да му прости и да го укрепи да избегне оковите и примките на греха. Мразолюбецът и злорадец дявол, виждайки, че няма никава полза, а каквото той измислял братът го парализирал чрез покаянието, безсрамен се явил видимо и взирайки се в образа на нашия Господ Иисус Христос, казал с много горчивина: „Какво имаш Ти с мен, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? Твоето безкрайно състрадание ме побеждава и разбива с това, че приемаш този прелюбодеец и блудник, който лъже и Те презира цял ден; защото не го изгаряш, а го търпиш и се смиляваш над него? Ти ще съдиш блудници и прелюбодейци; те Те наричат справедлив, но виждам, че и Ти пренебрегваш справедливостта. Мен ме свали от небето за един грях, а този, който съгрешава през всичките тези години, го милваш и готърпиш?“

Това казал лукавият, и тогава се чул глас като гръм, от олтара: О, змей прехитри и пагубни, не ти стигна, че погълна света, но и този, дошъл при Мене и търсещ Моята неизказана милост искаш да грабнеш! Аз съм справедлив и като справедлив постъпвам. Колкото пъти идва при теб, ти не го прогони, нито се отвърна от него, а сега, когато дойде при Мен, справедливо ли е да го прогоня Аз, Който съм толкова милостив и пълен с милост? И с какво можеш да възпълниш Моето заколение и Моята кръв, която пролях на Кръста за спасението на хората? Една капка от Моята кръв е достатъчна да измива винаги греховете на хората. И тъй, понеже го намирам в покаяние, приемам го и го спасявам, и не само него, а всички, които истински се покайват; и ти виж неговата чест: и така братът, стоящ пред образа на Христос, плачейки и изпълнен със сълзи, предал духа си на Бога.

По този начин ние се учим на безмерното Божие милосърдие и на това колко добър Владика имаме и не се отчайваме или нерадеем за спасението си. И нека внимаваме да не отлагаме времето за покаяние, защото не знаем нито часа, нито времето на смъртта ни, и колкото пъти съгрешим, веднага да се покаем.

  1. Как ще се избавим от греха?

След това, има ли начин и средство, чрез които можем да не съгрешаваме? Има и е трудно, но не и невъзможно. Ако не искаме да съгрешаваме, нека си спомним за смъртта и за нашия изход (от този свят). „Помни края си и няма да съгрешиш“, казва мъдрият Евагрий. Друг начин да не съгрешаваме е да мислим и размишляваме, че Бог е пред нас. „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя“. Другото средство е любовта, защото всеки, който има познание и чувство на любов към Бога и ближния, никога не греши…

Умолявам ви всички, мъже и жени, млади, стари и деца, оставете порока и греха, защото нямате никаква полза, а получавате както временна, така и вечна вреда. Хулителите, спрете хулата, онеправдаващите – неправдата, алчните – алчността, лъжците – лъжата, завистниците – завистта, клеветниците – клеветата, пияните – пиянството и блудниците – блуда, нечестивите – нечестието, а вместо тях придобийте благодарност и славословие към Бога, любов към ближния, милосърдие, кротост, смирение, чистота, търпение, въздържание. Знам, че много от вас са свикнали с някои страсти и им е трудно да ги изоставят. А мнозина в себе си казват: „Добре ни говориш, отче Филотее, но ние сме свикнали и не можем да се променим“.

Трудно е, но не е невъзможно. Трудно е, когато не искате, лесно е, когато искате и се насилвате себе си. Вие намирате кривите дървета и ги връзвате, за да се изправят; намирате дивите и безплодни дървета и ги присаждате, за да станат питомни и плодородни. Така и вие, защо не се погрижите за себе си, когато вървите криво, зле по пътя на дявола, на греха, оставете го и вървете по правия път на Христос, на добродетелта, на добротворството? Когато не принасяте никакъв плод, вие сте като безплодни дървета, вие сте диви маслини; бъдете като питомната, за да давате сладки плодове, плодове на покаяние и добродетели…

***

Идващият меч е близо. Само милосърдието и безкрайната милост на Бога, както и молитвите на малцина избрани го възпрепятстват, защото истинско, искрено и неподправено покаяние, което го възпрепятства и би го върнал назад, не съществува. В хората от сегашното лукаво, покварено и греховно поколение няма истинско покаяние. Няма нито един пророк, който да оплаче наистина плачевното състояние на народа. Заплачи тогава ти, безсловесно творение! Плачете, планини и хълмове, защото идващият меч се приближава, за да очисти земята от беззаконията ѝ. И така, нека бъдем готови, благоразумни, бодърстващи, внимателни, твърди във вярата и силни в любовта към Бога и ближния, защото не знаем нито часа, нито времето на идващия меч, нито от смъртта ще се страхуваме, но с радост ще напуснем земята и родината, покварени от нашите грехове, и съпровождани от пресветли Ангели, радостни ще се изкачим във вечната родина, където са ангелските хорове, дружината на пророците, събранието на апостолите, дружината на апостолите, множеството мъченици, облакът на светците и праведниците, където светлината е незалязваща, радостта – неизразима, а славата – неизказана, където е Бог. Нека Той ни сподоби всички нас с такава благодат, слава и чест, амин.

превод: Константин Константинов