Автор: старецът Никон Светогорец
продължение от тук
Има манастири, които помагаха на наркомани. Знам един от тях, в него имаше един младеж, една-две години му помагаха, той беше добре, докато беше в манастира. Както и моите, докато бяха в скита. Специалистите по наркотиците наричат това поддръжка. Не е лечение. Това да избягваш злото е подкрепа, изцеление е да побеждаваш злото. А ние не можем да ограничим любовта си и да ѝ поставим спирачка. Оттам е този термин сурова любов. Чух една майка да казва: „Да не дам пари на детето ми?! И да открадне? Да блудства?“ Тя имаше любов. Не осъзнаваше, че така му помагаше да остане в разрушителния начин, по който живееше. Затова един ден чух един специалист да казва на един от тези младежи, който отиде в център за наркозависими, за да се излекува:
– Искаш ли да оздравееш? Да се избавиш от този ужасен срам?
– Затова съм тук.
– Ако искаш да оздравееш, се махни от дома си!
Разбирате ли какво зло причинява любовта ни? Ако останеше в дома си: „Вземи, детенцето ми!“ – казва майката. „Вземи, детенцето ми!“ – казва бащата. Да не плаче, да не направи нещо лошо, докато го приберат след това с катафалката. Ето любовта, която убива.
Искаш да оздравееш? Махни се от дома си!
Отидох при родителите на един такъв младеж – защото и аз съм сам, живея в килия, не съм в манастир, нямаме приходи, как ще се справя, как ще храня толкова младежи през зимата? И казах на родителите на младежа: „Пратете му едно шарено палто за зимата!“ За да не си помислят, че аз ще го облека. Никой монах не носи оранжево, жълто или зелено. Пратете му нещо шарено. И какво ми отговори майката?
– Не, отче. Имам една съседка, има три деца. Хубави, юнаци, гледаме и им се радваме! На 28, 23 и 17 години.
И един ден намират 28-годишния починал със спринцовка във вената. „Целият квартал стана, втурна се, търча и аз“ – казва майката. Събраха се всички хора. Стана погребението, утешаваха майка им: „Имай кураж, имаш други двама левенти, те ще се погрижат за теб!“. След 20 дни 23-годишният умрял със спринцовка във вената. По-големият го бил научил. Погребали и второто дете. Имаш и друг, левент. Той ще се грижи за теб.
След месец и третият намерили умрял със спринцовка във вената. И майката на детето, на която поисках дреха, ми каза:
– Не, отче! Наредила съм в квартала, ако го видят, да го „застрелят“! Поне него ще спася!
Заедно с любовта трябва да работи и разумът, защото за съжаление не можем да разберем тази сурова любов. Особено ние, монасите и свещениците и родителите, сме отци по различен начин. Ние вярваме, че имаме повече любов от Самия Христос, Който даде заповедите. А младежът, който бе в манастира и вървеше добре, когато излизаше, падаше отново, връщаше се в манастира, манастирът го приемаше с отворени обятия, защото имаше любов и монасите имат любов и отците – но на сляпо! Тези съветници от центровете за наркозависими наричат това състояние на децата поддръжка, не терапия. В крайна сметка той остана години наред в манастира, излезе навън, ожени се.
Тук в света има един добър отец, пълен с любов. Имал син – наркоман, който ходил и в център за наркозависими. Съветникът казвал на свещеника:
– Отче, не отстъпвай. Отче, покажи малко твърдост, изскърцай му малко със зъби!
– Отче, не му помагаш така, стани строг, трябва да проявявате любов и разбиране!
Отчето не можел да разбере, че Христовата благодат и любовта на Света Богородица създали и тези центрове за наркозависими, които могат да помогнат на тези младежи; че Христовата благодат и любовта на Света Богородица не го упълномощават да играе роля, която никой не му е възложил.
Така накрая синът му се самоубил.
При мене дойдоха двама души – лекар и един младеж. Попитах младежа:
– Какво работиш? Какво следваш?
Приятелят му, лекарят, казва:
– Прави магистратура върху наркотиците.
– А хубаво! – казах. – Само дето я прави на живо. Практическо упражнение.
Гледах го. Той самият вземал наркотици, бил наркоман. Ходили и при стареца Паисий.
Запознах се с бащата на младежа. Ето, казвам, какъв трябва да е всеки родител, който иска да помогне на детето си:
– Пукната пара няма да ти дам!
– Какво говориш, татко, искаш да открадна и да ме хвърлят в затвора?
– Теб ще хвърлят, не мене.
Младежът настоявал. Минала една година, крадял, ядял бой, влязъл в затвора, излязъл.
– Бре, татко, дай ми нещо!
– Махай се!
– Тоест искаш да продам тялото си?
– Ти ще го продадеш, не аз!
Безсърдечен ли бил бащата? Идваше на Света Гора, плачеше пред стареца Паисий и му казваше:
– Какво да правя, за да спаси Бог детето ми? – То не може нито да пости, нито поклони да прави. Какъв пост да пазя аз? Колко поклони да направя аз? Да се смили Бог над детето ми и да го спаси!
А извън Света Гора казвал (умишлено):
– Махай се! От мене нищо няма да видиш!
И ми казва един друг учен:
– Знаете ли, геронда, какво ще рече да виждаме един човек, който целият град го знае, на площада да прави демонстрация, държейки плакат в ръце: „Спасете децата ни от наркотиците!“. И да отвръщаме глава на другата страна и да се правим, че не го виждаме.
Борбата продължила, докато накрая младежът ударил дъното. Какъв бил резултатът? Младежът, който помагаше и получаваше помощ в манастира години наред и излезе в света чист и се ожени, го намериха умрял с игла във вената.
А бащата, който не показвал любов към детето си, синът му след години взел решение, стъпил на нозете си, вдигнал глава и оздравял. Отишъл в център за наркозависими.
Баща му ми каза:
– Добре, че неговата приятелка бе до него и го подкрепяше през всички тези години. Ако аз бях на нейно място, щях да съм го изгонил с ритници!
Но момичето го обичала и не го изоставила. Минали години, ми казваше той – трябва да минат пет години, за да се оженим, защото наркотикът остава в тялото пет години. Петте години минаха. Изчисти се тялото, ожениха се, и започнаха да раждат дечица – истински кукли, едно след друго. Когато ги видях, се изумих. Русоляви с огромни сини очи, досега осем деца! Нито се върна отново към наркотиците, нито се самоуби, нито умря с игла във вената. Минаха 20 години. Защото позна суровата любов. Защото позна един баща, който направи това, което правят всички съветници в центровете за наркозависими.
Бог е любов, но Бог е и строга любов, сурова любов. Бог не ни ли обича, когато наказва? „Господ наказва, когото обича“. Защото го обича. И обича и наказва. Проблемът винаги сме ние. Трябва да различаваме кога любовта ни е Христова любов и кога е сантимент, романтизъм и любов от старите гръцки филми – да оставим тези неща и да бъдем сериозни. В противен случай любовта ни ще стане смърт, смъртоносна любов, за тези, които обичаме. Да се научим да бъдем строги и към малките деца преди другите, които искат да разрушат семейството, да ги научат да имат само права, но не и задължения. Докато има още време. Да бъдем строги и към децата ни и да внимаваме любовта ни да е любов към Христос, защото не винаги е любов към Христос. Възможна е и любов към дявола.
Прочетох една книга „Императорът на Португалия“, прочетете я. Автор е първата жена в историята, която получи Нобелова награда за литература. Крайно бедно семейство в една дървена колиба в Швеция, кални ниви, вали, студен вятър, жената вътре ражда. Бащата седи навън сред студа и калта и мисли как ще живеят сега с трето гърло в семейството. Дори той и жена му нямали какво да ядат. Глад и бедност. Отваря вратата, излиза една родилка, държейки в ръцете си бебе, което мърда, оставя му го в ръцете и влиза в вътре. „Дръж го, ще дойда да го взема“. Бащата го държи, гледа го. Начинът, по който тази голяма писателка описва космогонията, която станала в сърцето на този баща, е поразителен. Как гледайки това бебе, което мърдало в ръцете му, всичко се променило. Жената излиза навън и го гледа странно:
– Какво ти стана? За първи път ли обичаш в живота си?
И влиза вътре.
Наистина за първи път обикнал в живота си – това дете, това момиченце.
Затова според силите си ще обичаме детето си и любовта ни ще бъде любов към Христос и няма да се отклонява и да става нещо друго…
Край на беседата
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 