Автор: о. Георги Атанасов

„Вечнотечащият божествен извор, напояващ изсъхналите от неверие души, днес се яви за нас като зорницата, която предхожда пресветлото Слънце” – възкликва свети Климент Охридски в своето „Похвално слово за Рождество на свети Йоан Кръстител” и продължава:

„Той озарява цялата вселена със светлината на радостта и събира с възвишена проповед целия свят за предивното чудо”.

Когато Незалязващото Слънце на правдата – нашият Спасител – пожелал да възсияе за света и вече приклонил небесата и се вселил в пречистата девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Йоан Предтеча – Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: „след мене иде по-силният от мене” (Марк. 1:7).

Св. Йоан се е родил в семейството на свещеник Захарий и Елисавета, които живеели в планинската област на Палестина. Достигнали до старост, те нямали деца. Веднъж, когато Захарий, като свещеник по смяната си в Йерусалим, влязъл в храма да покади, явил му се Ангел Божий и му известил: „жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан“ (Лука 1:13).

Св. Захарий не повярвал на думите му и затова ангелът му казал:

„аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога… и ето ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си” (Лук. 1:19-20).

На осмия ден след раждането на детето, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му и настоявали да го нарекат с името на баща му –Захария. Въпреки, че св. Елисавета не знаела за срещата на мъжа си с архангел Гавриил, но и тя като него имала пророчески дар, не се съгласявала с това, а поискала да му дадат името Йоан. Роднините решили да попитат онемелия Захарий и затова му дали дъска да напише как да се именува детето и той написал: „Йоан му е името” (Лук. 1:63) и веднага проговорил, благославяйки Бога.

Шест месеца по-късно, след Рождеството на нашия Спасител Иисус Христос, при избиването на Витлеемските младенци от иродовите войници, Елисавета с детето избягала в пустинята, където се скрила в една пещера, образувала се по Божия заповед за тях в разтворилата се скала. Захарий, който по това време бил в Йерусалим за жертвоприношение, бил убит, защото не казал къде е жена му с детето.

Четиридесет дни след убийството на Захария починала и св. Елисавета и оттогава до пълнолетието си, Йоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род.

Да възкликнем със св.Климент:

„Така трябваше да възсияе зарята на духовното Слънце, проповядваща Христа, както беше над всеки разум, над всяко слово и над всяка човешка сила Христовото рождение, чийто проповедник беше Йоан Предтеча…“

Нека и ние се насладим на тоя светъл празник, като се украсим с добри дела, нека последваме великия Йоан, когото Бог постави като пример за всички, които желаят да се спасят.

Амин!

източник: hramsvetigeorgi.eu

Реклама