Автор: старецът Никон Светогорец

Всички знаем, че има думи, чийто смисъл хората са променили безброй пъти, за да обслужват техни интереси и да направят неща, които в противен случай не биха направили. Колко престъпления са станали в името на демокрацията, на свободата, на християнството, без да означава, че тези, които са ги направили, са били демократи или либерали, че уж са обичали свободата, или са били християни. Те не били нищо от всичко това. Просто използват думите и имената, за да се скрият зад тях и да действат като престъпници. Това подправяне и изкривяване за мнозина е станало и в думата любов. Колко лоши неща са извършени от хора, които уж обичат или изопачават думата любов, като я показват като нещо сладко, необходимо, дотолкова са я захаросали и сиропизирали, че е готова за „сладолед“.

Бог е любов. Да, тогава да чуем и какво казва Бог за любовта. В книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, се казва:

 „Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи”  (30:9).

Една любов, която трябва да внимаваме как я проявяваме. Какво ще рече – „погали много детето си и ще се учудиш от неговото непристойно поведение?“ Което означава, че ще го обичаме, но трябва да поставяме спирачка върху нашата любов, за да не навреди.

„Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби“.

Когато е малко, естествено ще се смееш и ще играеш с него, но когато започне да мисли, да пита, да разсъждава, там трябва да станеш по-сериозен.

„Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му“.

Не давай власт на детето си, когато е в своите младини. Възпитанието, забравяме го от любов и си мислим, че любов означава да отстъпваме, но не трябва да отстъпваш от любов.

„Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки“.

Потруди се за неговото образование, за да не се спънеш по-късно в неговите лоши постъпки, когато порасне.

Затова трябва да знаем не само тази сладка любов, а и любовта, която знае да казва „не“, да набива спирачка и да наказва.

В някои кръгове, ще ви кажа по-късно в кои, има един много сполучлив израз – сурова любов и са напълно прави.

Бях излязъл от Света Гора и гледах по гръцкия канал ERTFLIX един документален филм. Digital addicts. За тези, които са се пристрастили към дигиталните устройства. Една майка отива при учителка във Франция и я пита: „Какво да правя с детето ми, на 3 години е, нещо му стана?“. Учителката отива в дома им и вижда детето, опитва се да му говори, малкият не я гледа, има един малък таблет, зяпа в него и щрака с пръсти. Учителката установява, че нещо не върви добре. Взема му таблета, то започва да реве. Изгледайте филма, документален е, не е игрален, за да разбере как съсипваме децата, когато от любов, винаги от любов, им даваме един телефон или един таблет. И добрата учителка се изумила. Когато вземала телефона от детето, то изпадало в абстинентна криза. Мобилизирали се и други учители, стигнали до Америка, за да установят ужасени и самите създатели на социалните мрежи – не очаквали такова развитие – че това ще подейства като наркотик. Да, наркотик е. Това, че във фейсбук гледаш нещо и чувстваш удивителна радост, интерес, нещо, което не си го видял, не е лошо, нещо хубаво е, поразително е, различни неща, къщи се рушат, след това дечица, които се смеят, татковци и т.н. и установяваш, че са минали един час, два часа, три часа, как стана това? Не е нещо лошо. Почувствал си се приятно, хубаво – но създава допамин. Това, което създава хероинът, това, което създава кокаинът, това, което създават всички наркотици, в същия център на мозъка. Дори тези, които са го създали, не са го очаквали. В края на филма показват, че създателите на тези платформи не дават на децата си мобилен телефон. И не само това, а и ги пращат в училище, в което няма нито един телефон, нито един компютър, нито един лаптоп. Тези милионери пращат децата си в известно училище, където учат буквите с черна дъска и с тебешир, както ние преди 60 години. Те самите се уплашили. Те – да. А вие – не. Не го знаете. Да го научите!

Някой ми каза: „Не мога да разбера какво ѝ стана на жена ми с този фейсбук! Не гледа нещо лошо, но виж как се е привързала!“ Вземала своята доза. Била пристрастена.

Това е суровата любов – да му вземеш телефона от ръката, докато оздравее. Ще го прилагаме и върху големите деца. Защото за съжаление някои не искат да пораснат.

Трябва да проявите тази сурова любов, другият не винаги разбира злото, вие ще му помогнете. Или по такъв начин или по по-мек начин, стига да съществува нагласа и истинска любов към другия. Удивих се на един случай, който е станал в САЩ. Една девойка се подготвяла да отиде в училище. Баща ѝ щял да я закара с колата.

– Готова съм, татко!

Баща ѝ я погледнал и без малко да получи инфаркт. Носела много къси панталонки.

Той ѝ казал:

– Така ли ще ходиш на училище?

– Защо? На който както му харесва!

– Дъще, облечи нещо по-сериозно, по-прилично!

– Лошо ли е човек да показва тялото си? Грях ли е тялото?

– Добре! – казал баща ѝ. – Изчакай да се облека и ще те заведа на училище!

И когато баща ѝ излязъл, бил с още по-къси панталони от нейните, почти гол.

Момичето замръзнало на място.

– Татко, какви са тези глупости?!

– На който както му харесва!

– Татко, моля те, по-сериозно, ще стана за резил, ако ме заведеш така на училище!

–  Защо, лошо ли е човек да показва тялото си?! Грях ли е?

– Татко, моля те! Татко, освести се, татко, облечи нещо!

– Ако го направиш ти, ще го направя и аз!

Момичето отива вкъщи излиза, обула не панталон, а дълга пола. Баща ѝ отишъл вкъщи и също се облякъл.

Това, че не отстъпил не означава, че нямал любов. Ще се молим и добрият Бог ще ни просветли кога ще проявяваме нашата любов.

Един секретар в св. Кинотис на Света Гора, десетилетия изпълняваше тази длъжност, остаря, остана сам, в една килия, разболя се, имаше рак на костите, надали има рак, при който боли толкова много. Той бил сам, нямал никакъв послушник. Моят старец Ефрем Аризонски каза да го вземем, да се погрижим за него в манастира. Взехме го в манастира. Съжалявах го, когато го чувах да крещи от болка.

Един ден папа-Филотей, сега игумен на Каракал, тогава бяхме заедно в манастира, бе разстроен. Държеше една чиния.

– Какво има, папа-Филотее?

– Старчето не иска да яде!

В онзи момент минаваше о. Дионисий, един отец като гардероб, като някои боксьори, които гледаш и се ужасяваш.

– Не яде ли?

– Да, отче Дионисие! Старчето не може да го яде.

– Дай ми го тук!

Отиде с папа-Филотей, аз ги последвах. Отец Дионисий отиде в килията, където бе дядото.

Той трясна чинията по шкафчето до дядото.

– Ще се върна да я взема! Ако не си го изял, ще ти го изсипя върху главата!

И си тръгна. След известно време казва на папа-Филотей:

– Я върви, отче Филотее, да видиш какво направи старчето!

Той отиде и радостен дойде и каза:

– Изяде яденето, хареса му!

Смеел ли да не му хареса!

Един хирург ти причинява болка, защото те реже със скалпел, но това не означава, че те мрази. Обича те. И иска да те спаси. Затова всички да внимаваме с нашата голяма любов. И там я оплескваме и ние монасите и свещениците, защото имаме любов, виждали сме любовта на Христос, преливаме от любов.

Така и аз я оплесках преди доста години, помагах на наркомани, бях в килията ми (под килия на Света Гора се разбира отделна постройка с няколко помещения), бях сам и така вярвах. Всички младежи са много добри, диаманти! – си казвах – Боже мой, да бяха хулигани, така да им се пада!, а бяха златни деца. И някой ми каза:

– Ама, отче, ако не бяха хулигани, нямаше да се забъркат с наркотиците.

И им помагах. Така си мислех. Не помагаш така. В конкретни случаи се нуждаеш от конкретни знания, които любовта не обхваща и не заменя…

Следва

продължава тук

превод: Константин Константинов