Автор: о. Харалампос Пападопулос

Животът с Христос няма злочестие, а смелост. Той е светлина, а не ропот и злочестие.

Има любов, изумление и изненада, удивление и свещена страст.

Живееш и се радваш. Радостен си, че си християнин и живееш по Бога. Утешава те този живот с Него дори и да е на кръста. Разпнатите се смеят дълбоко и смислено.

Когато си с Христос, не си ощетен, чепат и злочест. Уплашен за всичко и всички. Скрит от живота. Бог не е нашето скривалище, а живот и светлина.

Няма да отидеш в рая, понеже си уплашен, гузен и наскърбен. А понеже обичаш и се радваш да живееш с Христос, Света Богородица и светците от Църквата. Понеже се радваш на Божиите дарове и благословения.

Живееш с признателност и славословие. Фокусираш се върху красотата и благословените неща, които имаш, а не върху тези, които ти липсват. Защото тогава нямаш нищо. Забравяш какво държиш и търсиш какво липсва.

Освен ако не страдаш от душевна или друга тежка болест, която те затруднява в радостта. Разбирам те, когато не можеш да се засмееш и нямаш настроение. Да знаеш обаче, че търпението в болестта ти, в душевната ти болка и кръст ще те отведе в Рая. Тези, които страдат от болести, и то душевни, ще получат мъченически венец.

Християнинът не отрича живота, а го преобразява. Не искам греха, а се радваме на живота. Колкото можем и издържаме. Животът е Божи дар, който трябва да живеем, не да захвърляме. Царството Божие не е от този свят, казва Христос. Това обаче не означава, че отменя този живот, а че Царството Му не се изчерпва в пространството и времето на тлението. Тръгва оттук, но се простира и се осъществява напълно извън пространството и времето, във вечността.

Избягваме греха, но не се страхуваме от него. Не ни паникьосва, не ни прави вманиачени и хипохондрици към живота и Божиите благословения.

Грехът не е по-силен от Божията милост и любов. Всички грехове дори и най-големите и страшни са капка в океана на Божията любов. Стига да се покайваме и да търсим Христос в живота ни.

Не може животът на християнина да се изкривява в една обсесивна невроза между „не смей“ и „трябва“. Един живот, пълен с вини и стрес, не е животът, който Бог иска за нас. Покойният старец Емилиян Симонопетритски казваше: „Животът ни трябва да е мощен, пълен с интензитет и сила, да не е нещо болнаво, един злочест живот. Злочестието не стига до небето…“

превод: Константин Константинов

 

Реклама