Автор: св. Лука Кримски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях. Дух Свети дойде в света, за да изпълни обещанието, което Господ Иисус Христос ни даде: няма да ви оставя сираци, а ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя (Иоан 15:26). И Светият Дух освети земята,  и ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слязъл върху апостолите. Но как е станало това? Във вид на огнени езици, видими за очите. Никога повече Светият Дух не е слизал видимо по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било необходимо да слезе върху светите апостоли под формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светии; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие трябвало да се утвърди по целия свят. Те са първите проповедници на благата вест, първите, които разпръскват в света Христова светлина. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той е направил огнени и сърцата и умовете им, осветил ги е и ги е просветил,  направил е така, че да си спомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им е дал сили, за да водят целия свят към Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не беше ли свети Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Слезе върху него, разбира се, не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че изпълни всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни цялото същество на свети Серафим. По този начин е слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва и всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта Му.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено с грях? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух, Който живее само в чистите сърца, и само на тях дарява Божествената си благодат,…защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Може ли да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто (срв. 50 Псалм – б.п.)? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в нечистото сърце. Нужно е да не се поддадем на съблазънта, когато нечистият дух, врагът на нашето спасение, ни нашепва в ухото стремление за благополучие на земята, когато ни рисува картина на изпълнен със слава, обезпечен и комфортен живот, когато пробужда нашата гордост, когато възбужда нашето желание за придобиване на чест и слава –  ние не трябва да приемаме тези дяволски нашепвания.

Не сме длъжни да приемаме съблазните на света. Когато влязат в сърцето ни, трябва веднага да разпознаем, че това е изкушение и с цялата сила на волята и сърцето си да го отхвърлим, да не гледаме съблазнителните образи, които ни рисува нечистият дух, изкушавайки ни. Ние не сме длъжни да се поддадем на нашепванията му. И ако се провалим тук, ако съзерцаваме тези изображения на земната слава и прогрес, ако мислим все повече и повече за тях, тогава горко́ ни – защото в този миг изкушението ще е овладяло сърцето ни.

Великите подвижници на благочестието, които умеели да наблюдават движението на своето сърце, казват, че ако човек приеме тези съблазнителни внушения (прилози), той се улавя в примката им; душата му се привързва към тях и съчетава с тях. Светите отци ни призовават да се боим да не се съединяваме с тези нечисти прилози. И ако следваме това наставление, тогава няма да ни постигне тежкото и страшно злочестие – Светият Дух няма да ни напусне. Да не се любуваме, да не се услаждаме от съблазните на врага, да не смесваме себе си с тях, но да се въоръжим против тях със свещен гняв. Св. ап. Павел изрича силни думи, които на всички нас е нужно да помним:  „Гневете се, но не грешете.“ (Еф. 4:26).

Съществува свещен гняв – същият този гняв, с който се изпълнило сърцето Иисусово, когато изгонил търговците от храма с бич, и когато казал на св. ап. Петър: „Махни се от Мене, сатана!“ (Мат.16:23)…

Как е могъл Господ Иисус Христос да изрече такива думи на светия апостол, който Го обича с цялото си сърце? С гняв ги е изрекъл. Така и трябвало да бъде. Господ не би могъл да не се прогневи на апостол Петър, когато той се опитва да Го уговори да не приеме кръстна смърт. Това е и свещеният гняв, с който трябва да се изпълни сърцето на всеки християнин, когато чуе нашепвания против Христовия път. Тогава нека ни избави Господ от това, да останем хладни (вж. Откр. 3:15). Нека ни даде Той свят гняв, с който да изгоним изкусителя. Това е, от което имаме нужда. Имаме нужда също да помним през целия си живот, че Господ Иисус Христос ни призова да станем чеда Божии; и през целия си живот да се стремим към Христовата светлина.

Ние трябва да предадем целия наш живот на Господ Иисус Христос. С всяка фибра на душата си да се стремим да не Го прогневим по никакъв начин, и усърдно да се молим Той да помогне на нас, слабите духом. И Господ ще помогне. И Светият Дух ще слезе и в нашето сърце и ще го освети, и ще ни даде сила да вървим по пътя на спасението.

Нека Светият Дух да слезе в нашите сърца. Нека Светият Дух да ни помага в този труден път на спасението. Нека да утеши нас и всички, които скърбят. На това ни учи великият празник Петдесетница.

източник: pravoslavie.bg, превод: Йоан Василев