Автор: старецът Маркел Каракалски

Преблагият и многомилосърден Бог желае много нашето спасение. Очаква ни с голяма любов в небесното Си царство, приготвено от сътворението на света. Затова се намесва и „оперира“ по много начини душата ни, за да я приготви като украсена невеста за Своето царство.

Понеже ние сме нерадиви и лениви и не се подвизаваме колкото трябва за спасението ни, любящият наш Отец идва възпитателно да ни събуди. Никой човек не може да прекара живота си без скърби, болести, изпитания, неправди и всякакъв вид трудности.

Идва час, когато всяка душа ще се качи на нейната голгота. Трябва да положи много изпити, да бъде изпитана много, за да стане наследник на Неговото царство. Не съществува друг път. Този път е изминал пръв Разпналият се безгрешен Иисус Христос; този път са последвали всички мъченици, изповедници, преподобни, всички светии.

Отбелязвам тези думи сега, когато язвителната болка на рака вършее моята вътрешност. Целувам иконата на Христос с благоговение и надежда и сякаш  Го питам: „Душата ми как трябва да посрещне часа на непоносимата болка?“. Моля естествено сладчайщия ни Господ да ми дарува здраве, но се надявам само на Неговата свята воля. Волята на Господа е единствената блага и спасителна; защото само Господ знае кога е подходящият час, за да отпътува душата от този свят.

Душата обаче не си тръгва сама. Следват я нейните дела; следват я Ангелите и демоните. Страшна битка се води. Страшен изпит става и душата подробно бива изпитвана. Накъде ще се наклонят везните? Кой ще грабне душата? Ангелите или демоните? Настоящите неща свършиха; книгата на вечността се отвори. Ще се озовем в непоносимото и непонятно място на ада или в Рая, където ще се наслаждаваме на сладчайшата светлина на Света Троица?

Когато душата живее с усещането за вечността, тогава болката намалява, но още повече тогава душата се моли горещо, моли за прошка на греховете и много пъти благодари на Светия Бог и Го славослови, че ѝ дава възможност да претърпи болката.

Но каква е тази болка и това търпение пред блаженството, което ни очаква? Разбира се, плътта страда, огъва се, но какво е тази болка пред мъченията на мъчениците?

И лукавият дявол до последната минута на излизането на душата не спира да воюва с нея, за да прояви малодушие и възроптае срещу Бога. Но и всеблагият Бог не спира да укрепва Своя подвижник с божествени утешения.

Свети отци, ние днес сме слаби. Бидейки нерадиви, едвам влачим стъпките си. Нямаме никаква добродетел. Не ни оставяйте; на вашите молитви се крепим. Благодаря и аз, грешникът, на всички отци и сестри и братя, които се молят за мене, недостойния. Всеблагият Бог да ни покрива, да ни благослови, да закриля Своите чеда и цялата Си Църква, за да се прославя Неговото Свято Име во веки. Амин.

превод: Константин Константинов