Автор: митр. Иоил (Франгаку), на Едеса, Пела и Алмопия

„В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея“

Свети апостол Павел заедно със своите съратници бил вече на европейска земя, където говорили за Христос и извършили първите си чудеса. В град Филипи излекували едно бесновато момиче, чиито господари го използвали като „медиум“, за да изкарват пари. Обогатявали се чрез дяволското действие: „и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си“[1], отбелязва книгата за Деянията на апостолите, откъдето е днешното апостолско четиво. Нека днес разгледаме по-подробно явлението на демонизирането.

Дяволът пожелал да стане Бог и станал най-лошият от всички създания. Ако Бог според свети Григорий Палама е извор на благост и доброта и „животвори живите“, дяволът е смърт, злоба и причиняващ смърт[2]. Което дяволът завладее, го умъртвява. Той иска да доведе до своето духовно умъртвяване и всеки човек. Завижда на човека, който е образ на Бога и има общение с Бога. Завистта, която дяволът изпитва към човека, е смъртоносна. По най-различни начини той се опитва да пороби хората. Най-страшният начин е демонизирането, обсебването.

Какво се случва с човека, когато бива обсебен? Дяволът пленява разсъдъка на човека, тоест неговия мозък. Използва този най-важен орган на нашето тяло като укрепление и оттам управлява нещастния човек, завладян от него. Когато това се случи, той започва да завладява и други органи на тялото ни, като например отнема гласа и слуха, насочва поведението и други важни дейности на човека. Свети Йоан Златоуст, говорейки за действието на дявола, казва, че „действието на демоните е лукава и здрава верига, по-здрава от желязото“[3], тоест дяволското влияние е страховита верига, която поробва човека.

Защо Господ допуска обсебването от демони? Тъй като повечето хора не могат да проумеят омразата на дявола срещу тях, когато напада душата им с греховни състояния и страсти, Бог допуска да има и телесно обладани от демоните, така че от тях да разберем колко страшно е състоянието на душата, която дяволът е превърнал чрез лукави дела в свое обиталище. Освен това Бог допуска демонизирането, за да бъде това един отговор на онези, които не вярват в съществуването на нечистите духове. Мнозина мислят, че демони няма и са привърженици на абстрактната идея за злото. У много хора няма никакво безпокойство, че дяволът е най-големият враг на спасението ни. А има и хора, които съзнателно стават оръдия на дявола. Превръщат се в такива, когато се занимават с магия, сатанизъм, окултизъм, сатанински танци и песни и т.н. За всички, които мислят, че могат да имат безопасно вземане-даване с дявола Бог допуска някои да бъдат обсебени, когато имат извънмерна гордост и по някакъв начин приличат на лукавия. А някои други се демонизират по педагогични причини.

От всичко, което изброихме дотук, става ясно колко сериозно нещо е демонизирането. Нужно е голямо внимание, за да не попаднем в мрежите на лукавия дух. Смирението и църковният живот ще ни помогнат много в борбата. Божията благодат покрива смирения човек и го предпазва от козните на демоните. Също така постът и молитвата прогонват далеч действията на човекоубиеца. Най-важното обаче е да намерим някой духовник, който е способен да различава духовете. Кои състояния са патологични, психологически или демонични може да различи само духовник с дара на различаване на духовете. Тогава той ще ни каже дали имаме нужда да идем на лекар или при свещеника, за да ни чете екзорсистки молитви. За хората, които страдат от фобии, психологически натиск, тревожни състояния и др., не винаги е необходимо да им бъдат четени такива молитви. Но е наложително да намерят подходящ духовник и да разговарят с него. Задължително се четат екзорсистки молитви на хората, които наистина са демонизирани. Разбира се, при такива проблеми никога не прибягваме към магьосници и медиуми, за да търсим помощ от тях. Ако предпочетем това решение, е абсолютно сигурно, че състоянието ни ще се влоши. Лукавият никога не отстъпва от делото си, тъй като магьосниците правят различни заклинания и обреди: „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?“[4], пита Господ. Никога един медиум или магьосник, които са служители на дявола, няма да се обърнат срещу господаря си.

При такива изпитания нека винаги прибягваме към Църквата, за да получаваме сила, така че да побеждаваме нечистите и лукави духове.

Слово върху апостолското четиво за Неделя на слепия – Деяния апостолски 16:16-34

[1] Деян. 16:16

[2] Св. Григорий Палама, Естествени, богословски, етически и практически глави, PG150, 1149B. „Той (Бог) е благ и извор на живота и оживотворява живите, а онзи е изцяло зло, смърт и причиняващ смърт“.

[3] Св. Йоан Златоуст, Избрани от различни слова, Λόγος στ‘, PG63.

[4] Мат. 12:25-26.

Из „Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива“, превод: Златина Иванова, изд. Варненска и Великопреславска света митрополия, 2021 г.