Автор: о. Харалампос Пападопулос

Добре, вчера цял ден имаше главоболие, нужно ли е да говориш за това днес цял ден? Сутринта те заболя стомахът, ще го приказваш до утре? Имаше един неуспех, докога ще се оплакваш? През целия си живот ще говориш за твоите неприятни детски години? За това колко те онеправда баща ти и майка ти? Порасна вече, ще останеш там в детската възраст уплашен и протестиращ? Имаш един успех, ще го тръбиш и ще се гордееш дълго време? Сам рушиш себе си, след като, разнасяйки успехите си, привличаш ревността, завистта и злобата на човеците – освен че ти самият се затваряш в балона на самохвалството.

Научи се да не зависиш и да не попадаш в капана на външните събития. Защото днес може да е дошла една радост, но утре ще дойде една скръб. Какво ще правиш, ако тишината и спокойствието на сърцето ти зависи само от външните събития? Днес те похвалиха, но утре навярно ще те обвинят. Днес те почетоха, но утре ще те оклеветят.

Животът, хората, събитията са напълно променливи. Ако зависиш от тях и им даваш правото да определят твоя вътрешен живот, връзката ти с Христос и твоето аз, тогава никога няма да намериш покой. Дръж ума си само в Христос, а не в променливи човешки събития.

Научи се да пазиш дистанция от това, което става. Научи се да казваш „Чао!“ на вчерашния ден и да поздравяваш с „Добър ден!“ утрешния. Да живееш днешния ден, настоящето. Да имаш мечти, но и да се оставяш на Божия промисъл.

Да се радваш, да плачеш, да преживяваш твоите чувства, да славиш Бога за всичко, за нещата, които разбираш, но и за онези, които не можеш да изтълкуваш, защо се случват в живота ти. Някой знае по-добре от тебе, довери Му се.

Не оставай и не прилепвай в нещо, което ти се е случило. Не черпи идентичност от събитията. Не си твоята болка или радост. Не си твоят успех или неуспех. Ти си нещо по-дълбоко. Имаш Бога в теб.

Дръж дистанция и не играй роли на жертвата, силният, слабият, успелият или неуспелият. Стани чужд. Чужд от роли и маски. Остани единствено автентичен, доколкото по човешки е възможно искрен със себе си, Бога и другите.

Вижте какво казва покойният преподобен старец Емилиян Симонопетритски точно по тази тема: „Да не те интересува, че са те навредили, че са те оклеветили или са те прогонили, да не чувстваш, че си в опасност, понеже имало буря. Да не те разстройва това, че те болеше вчера главата ти или стомахът ти, това, че си не успял или успял някъде, да не чувстваш, че нещо положително или отрицателно се е случило. В нищо да не съучастваш, да си чужд. Преди всичко да е чужд умът ти, да не докосва нещо от този живот, нито да предприемаш нещо съгласно човешката логика“ („За молитвата“, стр. 174)

превод: Константин Константинов

Реклама