Автор: митр. Иоил (Франгаку), на Едеса, Пела и Алмопия
Различните чудеса, които Христос извършил, но и изцеленията на болните не престават да бъдат дела на любовта и човеколюбието на Бога. Същото можем да кажем и за чудесата, които виждаме да извършват апостолите след Петдесетница. Свети Икумений, който тълкува възкресяването на Тавита, пише: „нямаше да повярват, ако не видеха знамения“[1] , тоест хората нямало да повярват на думите на апостолите, ако те не били съпроводени с чудесата, които вършили Христовите ученици с Неговата сила. В днешното апостолско четиво се говори за излекуването на Еней и възкресяването на Тавита. Нека направим кратък коментар върху тях.
Днес чухме откъса от Деяния на апостолите, в който се говори как свети апостол Петър изцелил един парализиран, Еней, който бил прикован към леглото в продължение на осем години. Казал му: „Енее, Иисус Христос те изцерява“[2]. Апостолът подобно на военоначалник обикаля местата, където има християни, и подкрепя тяхната вяра.
Понякога с присъствието си, друг път чрез изцеления, както в случая със сакатия[3], друг път с проповеди пред градските първенци[4], а друг път поучавайки специално християните, както било с Ананий[5]. Извършил и много чудеса със слово, ръце или сянката си[6]. Той вършил всичко това, разбира се, със силата на Христос. Колко голяма обаче била разликата в силата, сравнена с нещата, които вършил Христос! Всички знаем за аналогичното чудо, което извършил Христос с парализирания в продължение на цели тридесет и осем години, който с надежда седял край къпалнята Витезда в очакване да бъде изцелен. Христос изцелил неговата парализа с власт: „Изправи се, вдигни постелката си и ходи“[7], докато Петър излекувал страдащия от същата болест в Лида, като призовал името на Господа[8]. Църковният писател Дидим казва: „Единият действаше като Бог, а апостолът вярвал и имал Бога“[9], тоест Христос изцелявал като Бог, а апостолът вярвал и имал доверие в Бога, че ще извърши това чудо. Разбира се, и двете чудеса били извършени в името на Господа Иисуса. Това е съзнанието на Църквата, че всичко става „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Словото на светците е Христовото слово, което звучи в света с устата на светиите. „Това, което се случва в Църквата – пише един епископ – не става заради способностите на хората, нито посредством техния ум или дейността на ръцете им, а става с Божието благословение. Блажени са, които не се срамуват да кажат и произнесат с устата си Христовото име при всички свои дела“[10].
Второто чудо, което свети апостол Петър извършил, е възкресяването на милосърдната Тавита. Тук отново виждаме как вярата на боледуващите създава предпоставки за чудото. И двамата мъже, които молили апостол Петър да мине през къщата на починалата, били вярващи. Били напълно убедени, че апостолът може да извърши знамение с Божията помощ и „да постигне целта“. Когато свети Петър отишъл в дома им и накарал всички да излязат вън, и „като коленичи“[11], възкресил починалата Христова ученичка. Помолил се на Христос и получил исканото. Самият Христос дал такава власт на апостолите: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте“[12].
Всичко, което вършим в живота си, трябва да има печата на Иисус Христос. Не са плодоносни усилията ни, когато в живота ни липсва Божията благословия. Може да имаме материално благополучие, може да имаме светска власт и сила, може другите да ни считат за важни личности и да ни уважават, но далеч от Бога няма да успеем в нищо. Онова, което дава смисъл в живота на човека, не са предполагаемите му качества, колкото живата връзка, която трябва да има с Христос. Христос осмисля живота ни. Така възниква явлението многото пари да не правят хората щастливи. Светската сила не ги изпълва, познанствата с високопоставени хора ги разочароват. И обратно, нашата жива връзка с Христос в тайнството на изповедта и божествената Евхаристия, в молитвата и милосърдието ни позволяват още тук да имаме опита на Божието царство.
Христовото име е над всяко име[13]. Няма друго име на земята, чрез което може да се спасим. „И в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“[14], казва свети апостол Петър, изпълнен със Светия Дух. Нека призоваваме с вяра това пресвято Име в молитвата си, но и във всички наши начинания, за да получим благословението и благодатта на нашия Спасител Богочовека и така всичките ни дела да бъдат благословени. Амин.
Слово върху апостолското четиво за Неделя на разслабления – Деяния апостолски 9:32-42
[1] Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 177A
[2] Деян. 9:34
[3] Деян. 3:2-11
[4] Деян. 5:29-32
[5] Деян. 5:1-11
[6] Деян. 5:1-11
[7] Йоан 5:8
[8] Деян. 3:1-10
[9] Дидим Александрийски, За Деянията на апостолите, PG39, 1673C.
[10] Επίσκοπος Διονύσιος Κοζάνης, Οικοδομή και Παράκλησις, Ιερά Μητρόπολης, Σερβιόν και Κοζάνης, Κοζάνη, σ. 358.
[11] Деян. 9:40.
[12] Мат. 10:8.
[13] Фил 2:9: „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“.
[14] Деян. 4:11-12.
Из „Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива“, превод: Златина Иванова, изд. Варненска и Великопреславска света митрополия, 2021 г.
Храм Свети цар Борис 