Автор: протопр. Георгиос Папаварнас
Всяка пролет наред с „празника на празниците и тържеството на тържествата“ – светлоносното Възкресение Христово, което е духовната пролет, „благодатната пролет“, православните християни по света отбелязват паметта на един великомъченик на нашата Църква – св. Георги Победоносец. „Ето, възсия благодатната пролет, Възкресението на Христос осия всички нас и мъченикът Георги сияе заедно с него в този всетържествен и светлоносен ден“ (седален на празничната утреня – бел. прев.).
Град Навпакт има особена причина да отбелязва неговата памет бляскаво, понеже притежава прекрасен храм, който носи неговото име и е построен на хълм с панорамна гледка към града, околностите, Коринтския залив и Ахейските планини.

Както е известно св. Георги е родом от люлката на светии Кападокия и е живял в края на трети и началото на четвърти век. Като висш офицер в римската армия е бил всеизвестен със своята изтъкната доблест и храброст. Но преди всичко той е бил „смел воин на Иисус Христос, който посрами мъчителите и стана подражател на Неговите страдания“.
С Божията благодат, която „обитавала“ в неговия свят живот, той вършел множество чудеса. Когато бил задържан от езичниците, Магненций, вторият по власт след императора, поискал от него да възкреси един мъртвец, починал преди много години, за да докаже истиността на вярата си. Със своята молитва светецът го възкресил и тогава Магненций прославил светеца, възхвалявайки божествеността на Христос и в същото време направил величествена изповед. Казал, че преди да познае Христос, сякаш е живял в адски мъчения, защото се е покланял на идолите. Много езичници, виждайки чудото и чули тази изповед, повярвали в Христа.
Въпреки това чудесата за Божиите хора не са нещо изненадващо и парадоксално, но съвсем естествена реалност, защото за Бог нищо не е невъзможно и не чудеса трябва да търсим в този живот. Светиите не са искали от Бог да им показва чудеса, а да им даде покаяние. Стремежът им е бил обожението, което е и цел на нашия живот. Това е съединението с Бога или виждането на Бога, до което стигаме чрез покаяние и очистване от страстите. „Да очистим нашите чувства и ще видим Христа, сияещ с непристъпната светлина на Възкресението, и ще Го чуем да казва „радвайте се“, като му пеем химн на победата“ (от 1-ва песен на Пасхалния канон – бел.прев.).
Борбата и усилията на човека, които той полага в атмосферата на Църквата с помощта на „благодатния аскетизъм“, за да преобразува своите страсти и да живее в общение с Бога и така да вкуси Божията благодат – именно това дава смисъл на живота. Неговият живот придобива смисъл и цел във всичко, което върши – на работа , в професията и във всяко друго дело – всичко се вгражда в тази цел и перспектива. Днес множество, и особено, млади хора, биват заблудени и слагат край на живота си, защото не могат да намерят никакъв смисъл или цел на съществуването си. Всеки ден наркотиците прекъсват нишката на живота за млади хора, които по принцип трябва да са изпълнени с жизненост и творчески плам. Може да съществуват много причини за това заблуждение, но негова главна причина е липсата на цел и смисъл в живота, според свидетелството на много млади хора, които са оплетени от наркотиците. Приносът на Църквата за превенция и прекратяване употребата на наркотици е голям, понеже тя дава смисъл и съдържание на живота. Всяка енория, а и манастир, когато действа в контекста на Православието, представлява терапевтична общност. Знам за случаи на младежи, които бяха оплетени от наркотиците, а и от други ментални дроги (т.е. различни навици, които създават зависимости, вкл. ересите) – те успяха да се освободят и да намерят отново своя път с помощта на благодатни монаси от Света Гора, както и с подкрепата на други духовни хора, които живеят и работят в църковната сфера.
Връзката на децата с Църквата не е помрачение или назадничавост, но е любов към живота. Православната църква е прогресивна, модерна и винаги актуална. Тя дава смисъл и любов към живота, както в настоящето, така и в бъдещето, защото животът не свършва със студения паметник върху гроба. Църквата дава „живот и то – живот в изобилие“.
източник: johnsanidopoulos.com, превод: Мартин Димитров