Автор: старецът Маркел Каракалски

Намирам се в моята далечно-близка пустиня, в моя познат пустинен параклис.  Всичко тук наоколо е крайно бедно. Една свещ гори пред светците. Благоуханен тамян се издига към небето.

Седя и аз в един ъгъл и правя поклоните си. Опитвам се да завърша правилото си. Отморявам малко и наблюдавам светците върху иконостаса. Гледам ореола, който ги обгражда и размишлявам, че цялата красота на душата се намира в този ореол.

Светлината в ореола на всеки светец е благодатта на Светия Дух, която се изразява по този начин, и човек спира вече да бъде в своето естествено състояние, а в него се отразява Вечността. Виждайки иконата на един светец и нямаш чувството, че той живее в този свят, а че е участник в небесното царство.

В този ореол има само светлина и нищо друго. Тази простота, която има тази светлина, дава неизразима красота; превъзходна чистота, защото в това пространство няма място за нищо друго. Няма вече никаква сянка, никаква сквернота. Съществува само светлина и нищо друго.

Ако там проникнат тъмни петна, се губи простотата, но едновременно и красотата. Тази простота и красота има и умът, когато остава неосквернен от лукави помисли. Никога не помислихме добре колко много  всеки страстен помисъл руши красотата на душата.

Виждам светците, свети Христофор и свети Трифон – на тези светци е посветен този параклис, – и бивам изобличаван. Пустинята дарява скръб и покаяние. Молитвата блика от само себе си, защото душата не бива уязвявана от помислите, чувство силно присъствието на Бога и бърза устремено и с любов към Него.

Монотонното цвърчене на цикадите иска да ме откъсне от молитвата ми, но аз се опитвам да живея в това покаяние, което дава на душата сила да се откъсвам от всеки помисъл и само да се моля.

От това място, скъпа моя душо, се моля и за теб и за всяка друга скърбяща душа и моля Светия Бог да увеличи твоята красота, за да станеш участник в Царството небесно.

Но сега какъв дар искаш да ти пратя от това място на покаянието?

Светлината на свещта?

Благоуханен тамян?

Или трудът на покаянието?

превод: Константин Константинов

Реклама