Автор: св. Симеон Нови Богослов

Братя и отци, настъпи Пасха, радостният ден на Христовото Възкресение, причината за всяка радост и ликуване, които се изпитват или веднъж в годината, или всеки ден и постоянно – от онези, които разбират тайнствения смисъл на празника. Радостта и ликуването дойдоха и изпълниха сърцата ни, освободиха ни от трудовете на всечестния пост, усъвършенствайки и утешавайки душите ни.

Нека благодарим на Господа, който ни изведе от морето на поста и ни поведе с радост към пристанището на Своето Възкресение.

Нека да изследваме каква е тайната на Възкресението на Христос и нашия Бог, което се случва по непонятен начин с желаещите, как Христос е погребан в нас, като в гроб и как се съединява с нашите души и възкръсва, възкресявайки и нас.

Христос, нашият Бог, бидейки издигнат на кръста, разпъна на него греха на света и като вкуси смъртта, слезе в подземния свят на ада. Както тогава, като се изкачи от ада, Той се върна в пречистото Си тяло, от което изобщо не се и отлъчи, веднага възкръсна и след това се възнесе на небето с голяма слава и сила, така е и сега, когато ние напускаме света и влизаме, подражавайки на страданията Господни, в гроба на покаянието и смирението и Той Сам слиза от небето, влиза в тялото ни като в гроб, съединява се с нашите духовно мъртви души и ги възкресява. Така на онези, които са възкресени с Него, Той предоставя възможност да видят славата на Неговото тайнствено Възкресение.

Възкресението и славата на Христос, както вече казахме, е и наша собствена слава, тъй като Този, Който прие човешката природа върху Себе Си, действа в нас точно както и Той Самият е действал. Възкресението на душата е нейното единение с живота. Както мъртвото тяло не може да оживее, ако не приеме жива душа и не се смеси с нея неслитно, така и самата душа не може да оживее, ако не се съедини неописуемо с Бога, Който е истинският вечен живот. Тоест, тя е мъртва, докато не се съедини с Христос в познание, съзерцание и чувство – въпреки че остава нематериална и безсмъртна по своята природа.

Повечето хора вярват във Възкресението Христово, но много малко го виждат ясно. И тези, които не са го видели, не могат да се поклонят на Иисус Христос като на Свят и Господ. И в най-свещения химн, който имаме на устните си всеки ден, не се казва: „Вярвайки във Възкресението Христово…“, но какво? – „Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който Единствен е безгрешен.” Как Светият Дух ни принуждава да кажем, че сме видели нещо, което всъщност не сме видели, след като Христос е възкръснал веднъж преди хиляда години (тези думи са написани през 11-ти век – бел. прев.), но дори и тогава никой не е видял как е възкръснал? Може би Светият Дух иска от нас да лъжем? — Не, разбира се, че не, но това, което Той ни призовава да изповядаме, е истината. Защото Възкресението Христово става във всеки вярващ, и то не веднъж, а винаги, когато Самият Господ Христос възкръсва вътре в нас, облича Се в благолепие и блести с мълнията на нетлението и Божеството. Светоносното присъствие на Духа ни насочва към Възкресението на Христос и ни удостоява да видим Самия Възкръснал. Затова казваме:

Бог е Господ и ни се яви (Пс. 117:27).

И така, когато възкръсналият Христос се разкрие на някого, тогава Той винаги се явява пред духовните му очи. Защото когато дойде при нас чрез Светия Дух, Той ни възкресява от мъртвите, оживотворява ни и ни дава благодатта да Го видим напълно вътре в себе си.

13-то Огласително слово

източник: https://www.pravoslavie.ru/1440.html, превод от руски: Мартин Димитров