Автори: Мария Егорцева и Анастасия Сисоева

Велика Събота е денят на мълчанието на цялото творение, „това е денят на покоя, в който Единородният Син Божий си почина от всичките си дела” [1]– така се пее в стихирата на вечернята. Това е ден и на скръб, и на радост, Бог е погребан и е слязъл в ада, за да го унищожи, така че службата е пълна със скрита радост и скръб. В съботната служба са разпръснати възкресни химни: тропарът „Егда снизшел Еси“[2], възкресни стихири, четат се множество старозаветни пророчества за Възкресението на Спасителя. А вместо „Аллилуя” на литургията се пее тържественият прокимен „Воскресни, Боже, суди земли ”[3] – цялото свещенство е облечено в бели дрехи, символизиращи постигнатата победа на Христос и началото на Пасха.

За разлика от това ликуване, вместо Херувимската песен се изпълнява песнопението „Да молчит всяка плоть человеческая“ (Да мълчи всяка човешка плът)[4]. Тайната на нашето спасение е страшна и велика, затова цялото Божие творение трепетно ​​мълчи в този ден.

„Царят на царете и Господ на господарите идва да се заколи и да Се даде като храна на верните“

Господ дава себе си като Жертва и „идва да бъде заклан“  като непорочно Агне и ние, вярващите – неговите християнски последователи, – я вкусваме чрез тайнството Причастие. „Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“ (Деян. 8:32-33).

Във втората строфа се говори за множество ангели, предшестващи Христос. Ангелските сили са изброени по чинове и имена: „С всяко начало и власт“ – петте ангелски чина, както и най-близките до Бога – „многооките херувими“ и „шестокрилите серафими“ от видението на пророк Исаия (Ис. 6:2-3).

Традицията да се пее този химн вместо „Иже херувими”[5] се появява през 1545 г., след издаването на Типика на св. Сава Освещени. Въпросът за авторството на тези редове остава открит. Възможно е химнът да принадлежи към омилетичната традиция, отразена за първи път в „Пасхалното слово” на епископ Мелитон Сардийски. Продължение на тази традиция е пасхалното слово на св. Епифаний Кипърски, започващо с фразата „Какво е това мълчание днес, понеже царят спи” и кондакът на св. Роман Сладкопевец „Торжество Креста”[6]. Отделни теми и мотиви на химна „Да мълчи всяка човешка плът” се срещат в творчеството на палестинските светци – Йоан Дамаскин и Теофан Изповедник (в техните стихири за Разпети Петък и Велика Събота).

източник: foma.ru

превод от руски: Мартин Димитров

Бележки:

[1] Слава на „Господи воззвах“ от вечернята на Велика Събота (бел. прев.)

[2] Възкресен тропар на 2 гл. – Когато слезе при смъртта, о безсмъртен Живот, тогава ада умъртви с блясъка на божествеността Си; когато пък умрелите Ти възкреси от преизподнята, всички небесни сили глас издигаха: Животодателю Христе Боже наш, слава на Тебе! (бел. прев.)

[3] „Стани, Боже, съди земята“ – Велик прокимен, 7 гл. (бел. прев.)

[4] “Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите. И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Аллилуя, аллилуя, аллилуя!“ (бел. прев.)

[5] Херувимската песен е пространно (пападическо) песнопение, което се изпълнява в литургията на верните. Нейният текст гласи: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на Животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа. За да приемем Царя на всичко, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят, аллилуия, аллилуия, аллилуия.“ (бел. прев.)

[6] „Тържеството на Кръста“ – кондак от службата на Неделя Кръстопоклонна (бел. прев.)

Реклама