Автор: св. Николай Сръбски (Велимирович)

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан. 11:25)

Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава.

Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите.

Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Из Охридски пролог за 18 септември, източник: http://misioner.com/18-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8